Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 10. 10. 2017 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                Районен съдия:Петър П.

при секретаря Д. И.…………………………………………

и в присъствието ………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00365 по описа за 2016г.

 И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по чл. 341 и сл. ГПК.

   Постъпила е искова молба от В.К.К. ***, ЕГН ********** *** против А.Д.А. ЕГН ********** ***– в ляво от входа, Г.П.Н. ЕГН ********** *** и Н. П.К. ЕГН ********** ***, с която се твърди следното :

   По силата на Решение № 32/1 от 08. 08. 1995 год. ПК Г.Т. възстановила на наследниците на С.К.С. в землището на с. К., община Г.Т. Нива с площ 80. 000 дка, имот № 010012

   С.С.К. е починала на 07. 03. 1052 год. и е оставила четири деца, сред които били и синовете й Г. С. К., починал на 16. 06. 1962 год., и К.С. К., починал на 11. 05. 1983 год., Със саморъчно завещание съставено на 07. 04. 1962 год. Г. С. К. завещал на брат си К.С. К. цялото си недвижимо и движимо имущество.

  Предвид горното се иска имотът да бъде допуснат до делба между страните, като се отчете направеното завещание и се определят квоти както следва :

   4/ 8 ид. части за В.К.К.

   2/ 8 ид. части за А.Д.А.

   1/ 8 ид. част за Г.П.Н.

   1/ 8 ид. част за Н. П.К.

    С отговора си на исковата молба ответниците Н. П.К. и Г.П.Н. правят възражение за нищожност на направеното завещание и оспорват същото като твърдят, че то не е написано саморъчно от завещателя и не е било подписано от него. Възразява се и че завещанието не поражда действие по отношение на новооткрити наследства, каквото е и възстановеното право на собственост от 08. 08. 1995 год. На основание чл. 79 ЗС се прави възражение за придобИ.е на идеалните части от наследството на Г. С. К./ по 1 / 24 ид. част за всеки един от ответниците, равняващи се на по 3. 333 дка в идеални части за всеки ответник/ чрез осъществявано недобросъвестно владение за периода от 08. 08. 1995 год./ респ. от 22. 11. 1997 год. –чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ/ до датата на предявяване на исковата молба- 16. 11. 2016 год.

   Прави се възражение, че квотите следва да бъдат:

   8/ 24 ид. части за В.К.К.

   8/ 24 ид. части за А.Д.А.

   4/ 24 ид. части за Г.П.Н.

   4/ 24 ид. части за Н. П.К.

 

    С отговора си на исковата молба ответникът А.Д.А. приповтаря възраженията на другите двама ответници и въвежда и нови възражения за нищожност на процесното завещание поради възмездност на същото. Възразява се и че към момента на съставянето и подписването на завещанието завещателят не е бил в състояние да разбира смисъла и значението на завещанието като правно действие.     

   Със становище по отговорите на исковата молба ищецът изрично е заявил, че ще се ползва от представеното саморъчно завещание. Оспорил е възраженията на ответниците, че завещанието не касае новооткрити наследства, както и възражението им, че са владяли идеалните му части, придобити по наследство по закон и по завещание, с което са ги придобили по давност.

   Производството е по чл. 341 и сл. ГПК вр. чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН.

   От събраните по делото доказателства се установява следното:

    Видно от Решение № 32/1 от 08. 08. 1995 год. по преписка № 4371 ПК Г.Т. е възстановила на наследниците на С.К.С. правото на собственост съгласно плана за земеразделяне на землището на с. К., община Г.Т. върху нива с площ от 80. 000 дка, трета категория, местност „ И. Евтимов лот „, съставляваща имот № 010012.

   Видно от Удостоверение за наследници № АО- 01- 20- 38/ 05. 11. 2015 год. от Кметство с. К., Община Г.Т. след смъртта си на 05. 03. 1952 год. наследодателят С.С.К./ очевидно е налице техническа грешка при изписването на поредността на имената й в цитираното горе решение на ПК/, е оставила законни наследници, както следва :

    1. И. С.а А.а- дъщеря, починала 1966 год., н-ци:

        1.1. Д. А. А.- съпруг, поч. 1986 год.

         1.1.1. А.Д.А.- син

    2. М. С.а Н.- дъщеря, поч. 1984 год.

        2.1. П.Г.Н.- съпруг, поч. 1992 год.

       2.1.1. Г.П.Н.- син.

       2.1.2. Н. П.К.- дъщеря

     3. К.С. К.- син, поч. 1983 год.

        3.1. Г.Г.К.ва- съпруга, поч. 1995 год.

        3.2. В.К.К.- син

     4. Г. С. К.- син, поч. 16. 06. 1962 год.

         4.1. И. С.а А.а- сестра, починала 1966 год., н-ци:

         4. 1.1. Д. А. А.- съпруг, поч. 1986 год.

         4. 1.1.1. А.Д.А.- син

      4.2. М. С.а Н.- сестра, поч. 1984 год.

         4.2.1. П.Г.Н.- съпруг, поч. 1992 год.

         4.2.1.1. Г.П.Н.- син.

         4.2.1.2. Н. П.К.- дъщеря

       4. 3. К.С. К.- брат, поч. 1983 год.

         4. 3.1. Г.Г.К.ва- съпруга, поч. 1995 год.

         4.3.2. В.К.К.- син

          От представения от ищеца и заверен от СВ при АВ гр. В. във  фотокопие препис № 10746/ 07. 06. 2016 год. от саморъчно завещание с оригинал в н.д. № 552/ 1062 год. и н.д. № 3511/ 1969 год. е видно, че починалият на 19. 06. 1962 год. син на общата наследодателка- Г. С. К.  е завещал на брат си К.С. К. движими и недвижими имоти, ценности, права и пари..и всичкото си имущество, което ще притежава в деня на своята смърт.

          Авторството на това саморъчно завещание е било оспорено от ответниците и след прието от съда заключение на вещо лице по назначена съдебно- графологична експертиза, съдът приема за установено по безспорен начин от заключението на вещото лице, че текстът на завещанието е изцяло изпълнен от завещателя Г. С. К. и че самото завещание е изготвено изцяло съгласно изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН. Същото е било предадено в плик за пазене при нотариус, за което е изготвен и подписан от завещателя и нотариуса протокол.

         Доколкото единственият мотив, заявен в саморъчното завещание, представлява изява на благодарност за извършени от наследника в предходен исторически момент фактически действия, явно облагодетелствали и правната сфера на завещателя, и не касае бъдещи материални задължения на наследника към завещателя, то съдът счита, че са спазени и изискванията на чл. 42, б. „ в „ ЗН, още повече и че мотивът на завещателното разпореждане не противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави и не възлага условия или тежест по него които да се явяват невъзможни.

  По делото не се събраха и никакви гласни или писмени доказателства, които да са в подкрепа на възражението на ответниците, че към момента на съставянето на завещанието завещателят е бил поставен под пълно запрещение поради слабоумие и е бил неспособен да действа разумно- чл. 13 ЗН.

С оглед тези факти и обстоятелства саморъчното завещание е действително, и може да поражда предвидените в ЗН правни последици.

       По спора дали процесното завещание поражда право на наследство по завещание в полза на К.С. К. по отношение на земеделската земя, предмет на исковете за делба по настоящото дело :

      Доколкото в завещанието се касае до разпореждане с цялото имущество на завещателя към момента на смъртта му, то следва да се направи извода, че се касае до общо универсално завещателно разпореждане по чл. 16, ал.1 ЗН, поради което и лицето, в полза на което е било направено- К.С. К., е придобило качеството на наследник по същата алинея, а не на заветник по чл. 16, ал. 2 ЗН. 

     Исковата молба е депозирана в канцеларията на съда на 16. 11. 2016 година.

      От изложените дотук писмени доказателства и правни аргументи се налагат следните правни изводи :

      - Налице е повдигнат на 16. 11. 2016 година пред съда спор между ищеца и тримата ответници относно прилагането на разпоредбата на чл. 90 а от ЗН досежно признаването на завещанието на земеделски земи, предмет и на настоящото дело.

       По този спор страните по делото са аргументирали тезите си против и за прилагането в случая на чл. 90 а ЗН с многобройни цитирания на съдебна практика, включително и тълкувателни решения на ВКС, такива по чл. 290 ГПК и такива без санкцията на чл. 290 ГПК.

       Съдът, като се запозна с правните аргументи на страните, подробно изложени в исковата молба, в отговорите на исковата молба и в писмените бележки на страните, споделя следната теза :

       Съгласно чл. 90 а ЗН / Нов – Дв, бр. 60 от 1992 год.; Решение № 4 на КС от 1996 год.- Дв бр. 21 от 1996 год./ Завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. С Решение № 4 на КС от 27. 02. 1996 год. по к.д. № 32/ 1995 год. разпоредбата на чл. 90 а ЗН е обявена за противоконституционна в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността, върху които се възстановява по чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти.

         С т.3 от ТР № 1 от 19. 05. 2004 год. по гр.д. № 1/ 2004 год. ОСГК на ВКС е прието, че универсалните завещателни разпореждания/ чл. 16, ал.1 ЗН/ имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени, след като тези земи са включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90 а ЗН.

   По отношение на времевия период на прилагане на ограничението по чл. 90 а ЗН постановките на ТР № 1/ 2004 год. на ОСГК на ВКС са доразвити в решение по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 195 от 16. 07. 2012 год. по гр. д. № 1137/ 2011 год. на Второ ГО на ВКС, където се казва, че

    УНИВЕРСАЛНИТЕ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ /ЧЛ. 16, АЛ. 2 ЗН/ ИМАТ ДЕЙСТВИЕ И СЛЕДВА ДА СЕ ЗАЧЕТАТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, СОБСТВЕНОСТТА НА КОИТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ПО ЗСПЗЗ, ДОРИ И СЪСТАВЕНИ СЛЕД КАТО ТЕЗИ ЗЕМИ СА ВКЛЮЧЕНИ В ТКЗС ИЛИ ДРУГИ ОБРАЗУВАНИ ВЪЗ ОСНОВА НА ТЯХ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И НАСЛЕДСТВОТО НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ Е ОТКРИТО ПРЕДИ ОБЯВЯВАНЕ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТТА НА НОРМАТА НА ЧЛ. 90А ЗН В ХИПОТЕЗИТЕ НА ВИСЯЩ СЪДЕБЕН СПОР КЪМ ДАТАТА НА ОБЯВЯВАНЕ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТТА НА НОРМАТА НА ЧЛ. 90А ЗН.ОТ МОМЕНТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО НА КС ЗА ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИЯ ЗАКОН ЧЛ. 90А ЗН, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА КЪМ ОНЕЗИ СПОРОВЕ, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ, НО НЕ СА ЗАЯВЕНИ ПРЕД СЪДА, ИЛИ ЩЕ ВЪЗНИКНАТ ЗА В БЪДЕЩЕ. ГРАЖДАНСКИЯТ СЪД Е ЗАДЪЛЖЕН ДА СЪОБРАЗИ РЕШЕНИЕТО СИ С ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА КОНСТИТУЦИОННОТО РЕШЕНИЕ. ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННАТА НОРМА НА ЧЛ. 90А ЗН СЕ ОГРАНИЧАВА В РАМКИТЕ НА ПРИКЛЮЧИЛИТЕ С ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ СЪДEБНИ СПОРОВЕ КЪМ ДАТАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО НА КС.

        Съгласно чл.16, ал.1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото имущество на завещателя, са общи. Такова завещателно разпореждане съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на посочената по-горе правна норма. Следователно в

горецитирания текст на Решение № 195/ 2012 год. по гр.д. № 1137/ 2011 г на Второ ГО на ВКС е допусната грешка и не касае до чл. 16, ал.2 от ЗН, а до чл. 16, ал.1 ЗН, т.е. това решение касае и спора по настоящото дело, доколкото и в настоящото дело става въпрос за универсално правоприемство по чл. 16, ал.1 ЗН.

         В случая трябва да се вземат предвид следните факти :

         - Ноторно е известно на съда, че ТКЗС в с. К., община Г.Т. е образувано през петдесетте години на 20 век.

         - Завещателят Г. С. К. е изготвил саморъчното си завещание в полза на брат си К.С. К. на 07. 04. 1962 год., на същата дата е предал завещанието за пазене при нотариус, и е починал на 16. 06. 1962 година, т.е. след включването на процесната земеделска земя в ТКЗС.

        - Процесната земеделска земя – имот № 010012 – нива с площ от 80 дка в землището на с. К., община Г.Т. е била реституирана в полза на наследниците на С.К.С. с решение № 32/1 от 08. 08. 1995 год. по преписка № 4371 от ПК Г.Т..

        - Спорът между страните е обективиран с искова молба от ищеца с вх. № 3614 от 16. 11. 2016 година, депозирана  в канцеларията на съда, т.е. след влизането в сила на Решение № 4/ 1996 г на КС.

        Воден от гореустановените факти и от мотивите на двете цитирани и задължителни за прилагане решения, настоящият съд прави извода, че процесното саморъчно завещание е било годно да предизвика право на наследяване у бащата на ищеца- К.С. К. и по отношение на частта от процесния земеделски имот, полагаща се по наследство на завещателя Г. С. К., и съставляваща 1 / 4 ид. част от наследството от общата наследодателка С.С.К./ С.К.С./, т.е. 1/ 4 идеална част от имот № 010012- нива с площ от 80. 000 дка в землището на с. К., община Г.Т..

   По исковете за делба и направеното възражение за изтекла придобивна давност върху имота в полза на ответниците:

   Съгласно чл. 34, ал.1 ЗС „ Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. „ Т.е. за успешно провеждане на иск за делба ищецът следва преди всичко да докаже съсобственост върху вещта, предмет на иска за делба, която съсобственост към момента на завеждането на иска да не е била прекратена по някой от правните способи за това. Следва и ищецът да докаже по делото твърдяните от него квоти на съсобственост.

     С оглед твърдяното от ищеца универсално правоприемство за 1/ 4 идеална част от оставеното от С.К.С. наследство в полза на неговия наследодател- баща му Г. С. К. и респективно в негова полза, както и с оглед направените възражения от ответниците за изтекла в тяхна полза давност, съдът отчита следното :

     По делото са приети писмени доказателства, представени от ответниците.

    - Удостоверение изх. № 10 от 28. 04. 2017 год. издадено от „ Б.А. „ ООД, с. К., община Г.Т., което удостоверява, че за периода 2001- 2008 год. дружеството е изплащало на наследниците на С.С.К. рента за 80 дка земя, като паричните суми по рентата е получавала в брой Н. П.К.- ответница по настоящото дело. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели- С. С. и М.З. К., чиито показания съдът, независимо от родствената им връзка с ответниците по делото, поради липсата на опровергаващи ги от страна на ищеца доказателства, кредитира изцяло, след получаването на рентата от арендатора ответницата Н. П.К. е разпределяла получените суми между ответниците съгласно правото им на наследяване по закон, като А. и В. са получавали по 1/ 3 част от рентата, а Г. и Н. са получавали по 1/ 6 част от рентата. В. не е заявявал претенции за това разпределение.

   От Удостоверение изх. № 6/ 28. 04. 2017 год. от ЗП „ И. Ал. И.ов „ гр. Д. се установява, че за периода 2009- 2016 година е изплащал рента на наследниците на С.С.К., като за периода 2009 година до 2013 година получател на цялата рента за 80 дка в с. К.. От 2014 година до 2016 година арендаторът е изплащал по банкова сметка ***, както следва :

   През 2014 година за 66. 672 дка рентата била получена от Н. П.К., а за разликата от 13. 328 дка рентата била получена от Г.П.Н., което означава, че Н. е получила полагащата се за нея, за А. и за В. рента, а Г. е получил рентата за неговия дял. Така разпределена рентата е била за 1/ 3 част от имота за В., за 1/3 част от имота за А. и за 1/ 6 част от имота за Н., както и за 1/ 6 част от имота за Г.. 

     През 2015 и 2016 година Н. е получила рента за 40 декара, Г. е получил рента за 13. 328 дка и В. е получил рентата за 26. 672 дка, т.е. Н. е получавала рентата за себе си за 1/ 6 част и за А.- за 1 / 3 част от имота. Г. е получил рента за 1/ 6 част и В. е получил рента за 1/ 3 част от имота.

     Пред съда ищецът В.К.К. не е представил доказателства да е оспорвал този начин на разпределение на дължимата за имота рента по дялове и по този начин е признал този начин на разделение на имота по квоти.

      Съдът не споделя тезата на ищеца, че разпределението на дължимата за съсобствения имот рента е действие на обикновено управление на сънаследствения имот. Напротив, с намаляването на активите на своята правна сфера, ищецът в продължение на повече от 15 години се е съгласявал с този начин на разпределение, респективно с така определения начин на ползуване на съсобствения имот. Това сочи на извода, че всеки един от тримата ответници е установил за себе си фактическа власт върху части от имота, както следва: 1/ 3 идеална част за ищеца В.К.К., 1/ 3 идеална част за А.Д.А. и по 1/ 6 идеална част за Г.П.Н. и за Н. П.К..

Като с владяли за себе си, явно и спокойно така посочените идеални части от процесния имот, тримата ответници, всеки един за себе си, са придобили при сочените квоти и останалата в полза на ищеца 1/ 4 идеална част от наследството от С.К.С., полагащо се на бащата на ищеца- К.С. К., респективно на самия ищец по правоприемство.

     Своенето за всеки един от тримата ответници за частта на ищеца/ 1/ 4 ид. част от имота/ е продължило повече от 10 години, за периода 2001- 2016 година, с което всеки един от ответниците е придобил по давност от тази 1/ 4 идеална част, както следва:

   -1/3 за А.Д.А.

   - 1/ 6 за Г.П.Н.

   - 1/ 6 за Н. П.К.

   При това положение, след като по делото тримата ответници са възразили за изтекла в тяхна полза давност върху общо 1/ 4 идеална част от имота, то представеното по делото от ищеца саморъчно завещание, което по гореизброените мотиви съдът приема за действително, не може да бъде успешно противопоставено на тримата ответници.

   Или съгласно чл. 5, ал.1 ЗН квотите в собствеността при незачитане правни последици от процесното завещание, са, както следва :

   2/ 6 ид. части за В.К.К.

   2/ 6 ид. части за А.Д.А.

   1/ 6 ид. части за Г.П.Н.

   1/ 6 ид. части за Н. П.К.

   Налице е съсобственост върху имота при посочените квоти и между страните по делото, поради което иска за делба се явява основателен и следва да се уважи.

    По исканията на ответниците за присъждане на разноски съдът ще се произнесе с решението по втората фаза на делбата.

    Воден от изложеното съдът

                                                  

                                                      Р   Е   Ш   И :

     ДОПУСКА до делба между  В.К.К. ***, ЕГН ********** ***, А.Д.А. ЕГН ********** ***– в ляво от входа, Г.П.Н. ЕГН ********** *** и Н. П.К. ЕГН ********** ***, недвижим земеделски имот в землището на с. К., община Г.Т., представляващ  Нива с площ 80. 000 дка, имот № 010012, при квоти, както следва :

   2/ 6 ид. части за В.К.К.

   2/ 6 ид. части за А.Д.А.

   1/ 6 ид. част за Г.П.Н.

   1/ 6 ид. част за Н. П.К.

        НАЗНАЧАВА съдебно техническа експертиза със задача да даде заключение за:

       Съществуване на реална поделяемост на имота при посочените квоти и изготвяне на проект за разделение съобразно квотите, както и да се даде оценка по пазарни цени за всеки един от дяловете.

     Задължава ищеца в едноседмичен срок от влизане на настоящото ре-шение в сила да представи по делото вносна бележка за внесен по депозитната сметка на съда депозит за вещо лице в размер на сумата от 200 лева.

     Назначава за вещо лице- инж. М.П.от гр. Г.Т..

     Решението подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в дву-седмичен срок от съобщението му до страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: