Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 23. 10. 2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                Районен съдия:Петър П.

при секретаря Д. И.………………………………………

и в присъствието ………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00339 по описа за 2017г.

 И  за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т.срещу В.С.С. ***, с която се твърди следното :

   Между страните, ищецът като арендатор, а ответникът като арендодател били сключени и подписани следния договор и анекс:

   1. На 14. 07. 2006 год. – договор за аренда вписан в СВ под акт № 9, том VIII, вх. рег. № 3963/ 13. 09. 2006 год. по отношение на имот №  103024- нива с площ 91. 750 дка в землището на с. П., общ. Г.Т., като срокът на договора бил за 10 стопански години включително и 2014/ 2015 година.

   2. На 25. 07. 2016 год. – анекс към договора за аренда за имота по т. 1, вписан в СВ под акт № 249, том IV, вх. рег. № 2232/ 25. 07. 2016 год., с който се удължава срока на същия аренден договор за удължаване на договора с две стопански години, считано от началото на 2016/ 2017 година.

   Този имот ищецът обработвал непрекъснато от стопанската 2005/ 2006 година до момента на подаване на исковата молба.

   При извършване на проверка в ОСЗ Г.Т.за вписвания на ползвания земеделски имот ищецът уС.овил, че има застъпване на  имота и че за същия имот арендодателят е сключил договор за аренда с друг арендатор- ЗП М.П.Г. ЕГН **********.

   От Служба по вписванията гр. Г.Т.ищецът уС.овил, че след вписването на анекса от 25. 07. 2016 год. бил вписан  - Договор за аренда, вписан под акт № 126, том IV,вх. рег. № 2079/ 21. 07. 2017 година за имот № 103024- нива с площ 91. 750 дка.

  С оглед горното ищецът твърди, че последващото след анекса вписване на нов договор в СВ за процесния имот при съществуващ договор за аренда е недействително и оспорва извършването на това вписване по партидата на  имота.

   Ищецът моли съда да признае за уС.овено, че не е налице прекратяване и разваляне на арендното правоотношение по сключения договор за аренда, вписан в СВ под акт № 9, том VIII, вх. рег. № 3963/ 13. 09. 2006 год. и анекс към него вписан под акт № 249, том IV, вх. рег. № 2232/ 25. 07. 2016 год. за процесния имот и да отмени извършеното вписване по партидата на и в имотния регистър на договор за аренда, вписан под акт № 126, том IV, вх. рег. № 2079/ 21. 07. 2017 год.

   Така предявени исковете са по чл. 124 ГПК и по чл. 88 и чл. 90, ал.1 ЗКИР вр. чл. 537, ал.2 ГПК.

    С оглед обстоятелството, че иска по чл. 537, ал.2 ГПК се предявява от трето на охранителния акт лице срещу лицата, които се ползват от акта, то съгласно обстоятелствената част на настоящата искова молба такова лице, което се ползва от акта, чиято отмяна се иска, е освен арендодателя В.С.С. и арендатора по втория аренден договор- ЗП М.П.Г. ЕГН **********. Това ползващо се от акта лице е конституирано като ответник по иска по чл. 537, ал.2 ГПК, като за целта са му били изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея и му е даден едномесечен срок за отговор на исковата молба.

   В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е постъпил само от ответника В.С.С., с който същият оспорва исковете като недопустими и неоснователни и моли за отхвърлянето им.

   От доказателствата по делото- писмени и гласни, и от приетото от съда заключение на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, съдът намира за уС.овено следното :

   Не се спори между страните по делото и съдът намира за уС.овено, че

между страните, ищецът като арендатор, а ответникът като арендодател били сключени и подписани следния договор и анекс:

   1. На 14. 07. 2006 год. – договор за аренда вписан в СВ под акт № 9, том VIII, вх. рег. № 3963/ 13. 09. 2006 год. по отношение на имот №  103024- нива с площ 91. 750 дка в землището на с. П., общ. Г.Т., като срокът на договора бил за 10 стопански години включително и 2014/ 2015 година.

   2. На 25. 07. 2016 год. – анекс към договора за аренда за имота по т. 1, вписан в СВ под акт № 249, том IV, вх. рег. № 2232/ 25. 07. 2016 год., с който се удължава срока на същия аренден договор за удължаване на договора с две стопански години, считано от началото на 2016/ 2017 година и с край- края на стопанската 2017/2018 година, т.е. на 31. 09. 2018 година.

   Този имот ищецът обработвал непрекъснато от стопанската 2005/ 2006 година до момента на подаване на исковата молба- 21. 08. 2017 година. В съдебно заседание е изявено съгласие от страните, че имотът е бил обработван от ищеца като арендатор през стопанската 2016/ 2017 година, а през следващата стопанска година- 2017/ 2018 е обработван от новия арендатор- втория ответник.

   Видно от писмените доказателства- нотариална покана от първия ответник до ищеца с удостоверено от нотариуса връчване на получателя- ищеца по делото, предвид системните закъснения на арендатора за заплащане в договорния срок на дължимото арендно възнаграждение за арендувания имот, арендодателят е заявил на арендатора, че прекратява сключения аренден договор, като за това прекратяване арендодателят е вписал в СВ Г.Т.и заявление за вписване на обстоятелството на прекратяването на договора.

  Не се спори между страните и че първият ответник на 23. 05. 2017 год. , т.е. преди датата на нотариалната покана и на заявлението за вписване е сключил за същия имот друг аренден договор с трето лице- втория ответник ЗП М.П.Г.. Този договор е бил сключен със срок на действие- 01. 10. 2017 година до 01. 10. 2022 година, т.е. началната му дата на действие е от началото на стопанската 2017/ 2018 година.

   Видно от заключението на вещото лице за стопанската 2016/2017 година ищецът, като арендатор дължи на първия ответник като арендодател арендно възнаграждение в размер на сумата от 7340. 00 лева, като по делото ищецът не твърди, а и не са събрани писмени доказателства да е заплатил тази сума на първия ответник.

    Безспорно уС.овено по делото е, че ищецът като арендатор, е страна по посочения по-горе аренден договор с арендодател първия ответник. Безспорно е и обстоятелството, че въз основа на искане на ответника, в СВп Г.Т.е вписано едностранното прекратяване на договора от ответника. Спорът по главния иск е относно това дали са изпълнени от страна на ищеца, като арендатор, задълженията му по договора за изплащане на дължимата на първия ответник ежегодна рента, както и дали е налице вписаното обстоятелство- законосъобразно едностранно прекратяване на арендния договор.

    Както по- горе се уС.ови, ищецът не е бил изправна страна по арендния договор и за стопанската 2015/2016 година е допуснал забава в плащанията си за период от 2 до 5 месеца след 01. 01. 2017 година, до която дата е бил крайния срок по договора за заплащане на арендното възнаграждение, а за стопанската 2016/2017 година не е платил и досега дължимото арендно възнаграждение от 7340. 00 лева. От това следва и извода, че липсата на точно изпълнение по арендния договор от страна на арендатора- ищеца по делото е довела да възникване у първия ответник като арендодател на правото по чл. 28, ал.1, изр. Първо ЗАЗ да развали едностранно договора за аренда с ищеца. Следователно извършеното от първия ответник разваляне на арендния договор и вписването на това обстоятелство в Службата по вписванията са законосъобразни.

  Предвид изложеното се налага извода, че процесния аренден договор между ищеца и първия ответник, чието действие е било продължено с анекса към договора, е бил развален към датата на вписването на това обстоятелство в СВ Г.Т.- 22. 08. 2017 година, от която дата нататък не съществува и не действа арендния договор. От това следва, че главният иск по чл. 124, ал.1 ГПК за съществуването на арендния договор между ищеца и първия ответник, се явява неоснователен, поради което и същия следва да бъде отхвърлен. По този причина неоснователен се явява и обусловения иск по чл. 537 ГПК вр. чл. 88 и чл. 90, ал.1 ЗКИР за отмяна на вписаното обстоятелство в СВ Г.Т.по заличаване на процесния аренден договор.

  На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на първия ответник/ само той е доказал разноски по делото/ в размер на сумата от 600.00 лева за платено адвокатско възнаграждение и 250 лева за платен депозит за вещо лице или общо сумата от 850 лева. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като от него сумата от 300 лева е за основно адвокатско възнаграждение, а разликата от 300 лева се дължи общо като заплатено от първия ответник допълнително адвокатско възнаграждение по 100 лева за всяко едно от трите съдебни заседания по делото- чл. 7, ал.6 от Тарифата за размерите на минималните адвокатски възнаграждения.

    Воден от изложеното съдът

 

                                           Р   Е   Ш   И :

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р. С.ов срещу В.С.С. ЕГН ********** *** иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване съществуването на договорни отношения по Договор за аренда,  вписан в СВ под акт № 9, том VIII, вх. рег. № 3963/ 13. 09. 2006 год. по отношение на имот №  103024- нива с площ 91. 750 дка в землището на с. П., общ. Г.Т., и анекс към договора за аренда за имота по т. 1, вписан в СВ под акт № 249, том IV, вх. рег. № 2232/ 25. 07. 2016 год., към дата 22. 08. 2017 година.

        ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.-1“ ЕООД с. В., общ. Г.Т., ул. „ Втора „ № 2, ЕИК 124601811, със законен представител „ С.Р. С.ов искове по чл. 537, ал.2 ГПК вр. чл. 88 и чл. 90, ал.1 ЗКИР срещу В.С.С. ЕГН ********** *** и ЗП М.П.Г. ЕГН ********** *** за отмяна на вписване на несъществуващо обстоятелство- прекратяване на Договор за аренда, вписан в СВ Г.Т.под акт № 9, том 8, вх. рег. № 3963/ 13. 09. 2006 год. по отношение на имот № 103024- нива с площ 91. 750 дка в землището на с. П., общ. Г.Т.и анекс към договора, което е било извършено под акт № 126, том IV, вх. рег. № 2079/ 21. 07. 2017 год. по описа на СВ Г.Т..

        ОСЪЖДА „ С.-1 „ ЕООД с. В., общ. Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р. С.ов да заплати на В.С.С. ЕГН ********** *** разноски по делото от общо 850.00 лева.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       Преписи от решението да се връчат на страните.

                                                       Районен съдия :