Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 12.04.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на осми април  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря М. ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00461 по описа за 2017г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Предявена  е искова молба от „А. – ДНМ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г.М.със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г.Т., , чрез пълномощник адв. Т. Т. с адрес *** срещу  „Ж.-К“ ООД, представлявано от жи Т.Ж.К.със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., , с процесуален представител адв. О. Б. с адрес ***.

Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 38 208, 03 лв., представляваща парично задължение по два неформални договора за покупко-продажба на стоки и законна лихва за забава, както следва : по фактура № 0000000085/30.04.2015г. на стойност 26 796 лв. с ДДС с падеж на плащане 30.04.2015г. за неизплатената главница от 13 520 лв. с ДДС и по  фактура № 0000000211/18.05.2016г. на стойност 18 912, 36 лв. с ДДС с падеж на плащане 20.08.2016г. за неизплатената главница от 18 912, 36  лв. с ДДС, ведно със лихва за забава, считано от падежите на посочените фактури до датата на депозиране на молба за обезпечение на бъдещ иск -3.11.2017г. в общ размер на сумата от 5 775, 67 лв., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законовоустановения срок ответникът е приложил писмен отговор. Намира исковете са за допустими, но неоснователни. Към отговора са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока за писмен отговор по делото ответникът по първоначалната искова молба е предявил срещу ищеца по първоначалната искова молба насрещни искове  с предявено  искане  ищецът  по първоначалната искова молба да бъде осъден да заплати на  ответника по първоначалната искова молба  парична  сума в общ размер от  31 569, 76 лв., главница, представляваща  пропуснати ползи през стопанската 2015/2016г. от лошото изпълнение на  задължения за доставка на тор амониева селитра по фактура №211/18.05.2016г. по договор за доставка на торове, препарати и семена от 2015г., довело до занижени добиви от земеделски култури :1. Пшеница в размер на сумата от 22 512 лв. от площ 422, 200 дка в землищата на селата Б., П., П. и П., общ. Г.Т. и 2. Слънчоглед в размер на сумата от 9 057, 76 лв. от площ от 283, 900 дка в землището на с.Ч.,   ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

Оспорва съдържанието на складова разписка от 18.05.2016г., като твърди, че същата е с невярно съдържание. Предявено е  искане за откриване на производство по чл.193-194 от ГПК.

Претендират се сторените по делото разноски.

В писмения си отговор по насрещния иск ответникът по него твърди, че същият е неоснователен  и  недоказан. 

Страните са търговци по смисъла на търговския закон.

С първоначалната исковата молба са предявени  обективно съединени искове с правно основание чл.318 във вр. с чл.321  от ТЗ във вр. с чл. 183, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Исковете са допустими.

С оглед правилата по чл.154 от ГПК ищецът по първоначалната искова молба  следва да докаже, че стоката е била доставена на купувача, според уговореното, като ищецът е изпълнил пълно и точно задълженията си по продажбата на стоките.

С насрещна искова молба  от ответника  срещу ищеца по първоначалния иск са предявени съединени искове с правно основание чл.82, във вр. с чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД

Исковете са допустими.

В тежест на ищеца  по насрещната   искова молба е да докаже пряката и непосредствена  причинно-следствената връзка между пропуснатите  от него ползи и доставените  от продавача стоки, реализирани върху конкретните обработвани от ищеца по насрещните искове  земеделски площи. 

С оглед проведеното оспорване на истинността на складова разписка от 18.05.2016г. от ответника по първоначалната искова молба и поради това, че същият  е заявил, че е подписал този документ, съдът е указал  на ответника по първоначалната искова неговата  тежест на доказване истинността на този документ.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: По предявените искове с исковата молба с правно основание чл.318 във вр. с чл.321  от ТЗ във вр. с чл. 183, във вр. с чл.86 от ЗЗД :  Ищецът, в качеството си на продавач, доставил на ответника селскостопански торове. За тази цел ищецът е издал процесните две фактури. Първата фактура от 30.04.2015г. е на стойност 26 796 лв. с описание на доставената стока, количество и цена. Фактурата е подписана от законния представител на ответното дружество. Ищецът твърди, че цената по фактурата в размер на сумата от 13 520 лв. не е била платена.

Втората фактура от 18.05.2016г. е на стойност 18 912, 36 лв. със срок на плащане 20.08.2016г., съдържа описание на доставената стока, количество и цена. Издадена е складова разписка от 18.05.2016г. за доставка на стоката, подписана от управителя на ответното търговско дружество. Ищецът твърди, че цената по доставката не е била платена.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото дължимият остатък по първата фактура от 30.04.2015г.е в размер на сумата от 13 520 лв. По втората фактура от 18.05.2016г. няма извършени плащания от ответника, като е дължима стойността на фактурата по нейната стойност в размер на сумата от 18 912, 36 лв.

Предвид тези обстоятелства  съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото са  възникнали неформални  договори  за покупко- продажба на  стоки, ищецът в качеството си на продавач, а ответника като купувач. От приложената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява по категоричен и безспорен начин, че осчетоводената по фактурите  парична сума е дължима.  Така ищецът е изпълнил задължението си по неформалните договори да достави  стоката.  От цитираните доказателства е установено, че ответникът не е извършил  плащането на цената на покупките.

 Според разпоредбата на чл.327,ал.І от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен  ако е уговорено друго.В този случай плащането на цената на стоката  е дължимо от датата на съставянето на фактурата от 30.04.2015г., като при неплащане, ответникът е изпаднал в забава от следващия ден, от датата на издаването на тази  фактура,  като лихвата за забава е дължима. Във втората фактура от 18.05.2016г. е уговорено плащане на 20.08.2016., като цената на стоката е дължима от тази дата и при неплащане на цената от същата дата е дължима лихва за забавеното плащане.

С оглед на изложеното  предявените искове по първоначалната искова молба с правно основание   чл.318 във вр. с чл.321  от ТЗ във вр. с чл. 183, във вр. с чл.86 от ЗЗД  за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени. 

 

По предявените насрещни искове с правно основание чл.82, във вр. с чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД : В показанията си свидетелите Йорданов и Али, работници при ответника, заявяват, че торовете били доставени от ищеца. Когато започнали да наторяват площите с пшеница и слънчоглед в землищата на селата П., Ч. и Б., общ. Г.Т.,  торовете  била влажни и задръствали машината за торене. Ответникът К. се обадил по телефона на ищеца. Ответникът добил по-малко добиви от тези земеделски култури.

Съгласно приложената по делото агро-техническа експертиза през стопанската 2015/16г. ответникът добил по-малко количества добив в сравнение с други производители от  съседни землища :155 кг/дка пшеница и 35 кг/дка слънчоглед.  Тези данни са само по документацията на ответника, като липсва информация от други източници. Качеството на доставената тор може да бъде определено само чрез агрохимически анализ в акредитирана лаборатория и визуално, като за двата метода е необходимо количество тор. По информация от ответника липсва количество тор доставена по документите от делото. За добиване на оптимални добиви се необходими няколко фактори :климатични, агротехнически фактори-място в сеитбообращение, обработка на почвата, торови норми, сеитба, семена, грижа през вегетацията, срокове на прибиране, техника. Доставеното количество тор амониев нитрат по фактура от 30.04.2015г. е 38 тона. Доставеното количество тор се използва за стопанската 2014/15г. Доставеното количество тор по фактура от 18.05.2016г. в период за стопанската 2015/61г. може да подхранва пролетни култури /слънчоглед и царевица,/ и доста закъсняло за подхранване на есенници-пшеница. Азотният тор от 25 тона, доставен по фактурата от 18.05.2016г., не  е достатъчен за цялото стопанство за постигане на оптимални резултати през стопанската 2015/16г. Доставените торове са с произход торов завод Девня.

Фракцията на азотните торове е произведена в Агрополихим Д. по БДС EN 1235/1997 и е от 1мм до 4 мм за около 98,4% до 95% от количеството. Водата по БДС  ISO 760/1997 мах. до 0,6% на килограм.        

Ответникът по първоначалния иск е оспорил съдържанието на складовата разписка от 18.05.2016г.  относно количеството на доставената стока по фактурата от същата дата. В тази насока не е ангажирал доказателства. Твърденията му се опровергават от приложената агро-техническа експертиза, където след проверка в документацията на ответника, вещото лице посочва доставеното количество: 25 тона амониев нитрат, 40 литра капало- фунгицид и 19 литра инсектицид.

Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение по чл.82 от ЗЗД. Поради това пропусната ползва не следва да се предполага, а следва да бъде доказана по безспорен начин. Само тогава ако се докаже, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, следва да бъде заплатено обезщетение по чл.82 от ЗЗД. На такова обезщетяване подлежат само пропуснатите ползи, които са били предвидими за страните към момента на пораждане на задължението и са пряка  и непосредствена последица от неговото неизпълнение.

От приложените по делото доказателства относно предявените насрещни искове не се установява по категоричен и безспорен начин елементите от фактическия състав на посочената разпоредба. Агро-техническата експертиза по делото не установява по несъмнен начин лошото качество на доставената тор. Добивът на селскостопанска продукция е обусловен от множество фактори-климатични, агротехнически, обработка на почвата, срокове на прибиране на продукцията. Според експертизата доставената тор е използвана за стопанската 2014/15г. по фактурата от 30.04.2015г. и стопанската 2016/17г. по втората фактура. Не може да бъде установено по безспорен начин, че ответникът по първоначалния иск е използвал именно торта, доставена от ищеца по първоначалния иск за наторяване посочените от него земеделски площи. В тази връзка показанията на свидетелите са общи, не конкретизират качеството на доставената от ищеца тор, начинът на нейното съхранение и се опровергават от агро-техническата експертиза.

С оглед на тези обстоятелства съдът намира предявените насрещни искове за недоказани, поради което са и неоснователни и подлежат на отхвърляне.

 Ищецът по първоначалния иск претендира сторените по делото разноски както следва:  в общ размер на сумата от 7 368, 32 лв., от които сумата от 1 528, 32 лв., държавна такса по делото, сумата от 40, 00 лв. държавна такса по обезпечителното производство по ч.гр.дело №456/17г.; сумата от 2 016 лв.  адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство и сумата от 1 320 лв. адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство; сумата от 1 800 лв. адвокатско възнаграждение по предявения насрещен иск; сумата от 200 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза,   сумата от 200, 00 лв. депозит за вещо лице по агро-техническа експертиза и такса от 264 лв. за ЧСИ Л. Тасева за образуване на изпълнително производство и налагане на запор.

Другата страна е предявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск.

Предвид разпоредбите на чл.78,ал.5 от ГПК и разпоредбите на чл.7,ал.1т.5, чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 .07.2004г. съдът намира следното : Претендираното адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство е в размер на сумата от 1 320 лв., значително повече над определения минимален размер от 300, 00 лв. Проведеното обезпечително производство не се характеризира с  по-голяма правна и фактическа сложност   от обичайното обезпечително производство, поради което този адвокатски хонорар е значително завишен. С оглед на това и предвид посочените разпоредби съдът намира, че адвокатското възнаграждение за това обезпечително производство следва да бъде определен към минималния размер на сумата от 300, 00 лв.

Съгласно  чл.7,ал.2,т.4 от посочената Наредба минималния размер на адвокатското възнаграждение в настоящото исковото производство е в размер на 1 676,25 лв. Процесуалният представител на ищеца е извършвал процесуални действия по предявяване на иск с исковата молба и по насрещния иск по делото. По първия иск претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 016 лв., а по насрещния иск сумата от 1 800 лв.    В сравнение с обезпечителното производство, в настоящото исково производство са извършени повече процесуални действия със съответното проучване на материалите по делото. Предвид това и с оглед на обичайната правна и фактическа сложност на делото съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено над минималния размер по посочената разпоредба от Наредбата, а именно за сумата от 1 800 лв. по първоначалния иск и сумата от 1 800 лв. защита по насрещния иск.   

Предвид изложеното и с оглед уважаването на първоначалните искове, както са предявени, следва ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на сумата от 6 132, 32 лв., сторени както следва : сумата от 1 528, 32 лв., държавна такса по делото, сумата от 40, 00 лв. държавна такса по обезпечителното производство по ч.гр.дело №456/17г.; сумата от 1 800 лв.  адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство и сумата от  300 лв. адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство; сумата от 1 800 лв. адвокатско възнаграждение по предявения насрещен иск; сумата от 200 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза,   сумата от 200, 00 лв. депозит за вещо лице по агро-техническа експертиза и такса от 264 лв. за ЧСИ Л. Тасева за образуване на изпълнително производство и налагане на запор.

Предвид тези обстоятелства   съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                

   Осъжда, по предявените искове с правно основание чл.318 във вр. с чл.321  от ТЗ във вр. с чл. 183, във вр. с чл.86 от ЗЗД,  „Ж.-К“ ООД, представлявано от жи Т.Ж.К.със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., , с процесуален представител адв. О. Б. с адрес *** да заплати на „А. – ДНМ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г.М.със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г.Т., , чрез пълномощник адв. Т. Т. с адрес *** сумата в общ размер от 38 208, 03 лв., представляваща парично задължение по два неформални договора за покупко-продажба на стоки и законна лихва за забава, както следва : по фактура № 0000000085/30.04.2015г. на стойност 26 796 лв. с ДДС с падеж на плащане 30.04.2015г. за неизплатената главница от 13 520 лв. с ДДС и по  фактура № 0000000211/18.05.2016г. на стойност 18 912, 36 лв. с ДДС с падеж на плащане 20.08.2016г. за неизплатената главница от 18 912, 36  лв. с ДДС, ведно със лихва за забава, считано от падежите на посочените фактури до датата на депозиране на молба за обезпечение на бъдещ иск -3.11.2017г. в общ размер на сумата от 5 775, 67 лв., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на завеждане на иска 16.11.2017г. до окончателното изплащане.

 

 

Отхвърля  като неоснователни предявените насрещни  искове с правно основание чл.82, във вр. с чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД  от „Ж.-К“ ООД, представлявано от жи Т.Ж.К.със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., , с процесуален представител адв. О. Б. с адрес *** срещу „А. – ДНМ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г.М.със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г.Т., , чрез пълномощник адв. Т. Т. с адрес *** с предявено искане последният да бъде осъден да му заплати  парична  сума в общ размер от  31 569, 76 лв., главница, представляваща  пропуснати ползи през стопанската 2015/2016г. от лошото изпълнение на  задължения за доставка на тор амониева селитра по фактура №211/18.05.2016г. по договор за доставка на торове, препарати и семена от 2015г., довело до занижени добиви от земеделски култури :1. Пшеница в размер на сумата от 22 512 лв. от площ 422, 200 дка в землищата на селата Б., П., П. и П., общ. Г.Т. и 2. Слънчоглед в размер на сумата от 9 057, 76 лв. от площ от 283, 900 дка в землището на с.Ч.,   ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

 

 

  Осъжда „Ж.-К“ ООД, представлявано от жи Т.Ж.К.със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., да заплати на „А. – ДНМ“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г.М.със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г.Т., , чрез пълномощник адв. Т. Т. с адрес *** сумата  в общ размер от 6 132, 32 лв., сторени  разноски по делото, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                         

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :