Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 17.01.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на четиринадесети януари  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00226 по описа за 2018г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена  е искова молба от  „ Т.Б.” ЕАД ЕИК************** със седалище и адрес на управление гр. С., , чрез пълномощник  адв.И. В. с адрес *** срещу А.С.А. ЕГН ********** с постоянен адрес ***.

 Предявено е искане да бъде признато за установено  по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца  в размер на сумата от 1 060, 34 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни  такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359893866197 и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, незаплатени абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359894538890 и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него,  ведно със законната лихва  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените разноски по делото, както и разноските в заповедното производство.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението  назначеният  особен представител на ответника   е  изпратил  писмен отговор на исковата молба. Намира Исковете за допустими. Оспорва размера на вземането. Оспорва  искането за присъждане на неустойка, като се позовава на чл.146,ал.1 от Закона за защита на потребителите. Не се противопоставя на приложените към исковата молба  доказателства и направените   искания по доказателствата. 

С исковата молба са предявени   искове с правно основание  чл.422,ал.І от ГПК във вр. чл.124,ал.І от ГПК във вр. с чл.79, чл.86 и чл.92  от ЗЗД. 

Исковете са  допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  Между страните  по делото са  възникнали договори за мобилни  услуги,  с които страните са се съгласили и  са поели задължения договорите да включват процесния период -14.08.2015г. до 17.12.2015г.  Ищецът, в качеството си на оператор но мобилни мрежи,  е поел  задълженията си по договорите, като е издавал съответните фактури за всеки месец от посочения период, които отразяват ползваните от ответника мобилни услуги. Във фактурите е описана информация с отброяване на минутите на провежданите от ответника телефонни разговори, брой текстови съобщения. Посочени са уговорените от страните отстъпки по тарифен план, като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми. Ищецът е остойностил предоставените на ответника мобилни услуги, като дължимите суми по уговорения тарифен план    е следвало да бъдат заплатени от ответника до 15 дни  от издаването на всяка една от месечните фактури.

Между страните по делото са уговорени неустойки в договорите за мобилни услуги с предпочетени номера, които обезпечават изпълнението на процесните договори. Уговорените неустойки са начислени като последица от неизпълнените задължения на ответника по договорите за мобилни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.   

 Поради това кредиторът може да търси неустойка за  обезщетение на вредите от неизпълнението, щом такава е била уговорена.

След като ответникът не заплатил на ищеца цената по фактурата за предоставени моблни услуги, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№ 508/2017г. на РС Г.Т. срещу ответника била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. 

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото размерът на незаплатените от ответника парични задължения за месечни абонаментни такси, използвани телефонни разгори, лизингови вноски по издадените фактури, както и дължимите уговорени неустойки в договорите за предоставяне на мобилни   е в размер на 1 060, 34 лв. и по издадените фактури няма извършвани плащания.  

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е са възникнали  договори за предоставяне на мобилни услуги, с уговорени неустойки и договори за лизинг към тях. От приложената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява по категоричен и безспорен начин, че осчетоводените  по фактурите  парична сума е дължима.  Така ищецът е изпълнил задължението си  договорите  да предостави мобилни услуги.  От цитираните доказателства е установено, че ответникът не е извършил  плащането на цената на фактурите, които е следвало да заплати до 15 дни от издаването им.

 Предвид тази фактическа и правна  обстановка, съдът намира предявените искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр. чл.124,ал.І от ГПК във вр. с чл.79, чл.86 и чл.92  от ЗЗД за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени. 

При уважаването на исковете, както са предявени, основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на сумата от  1 397, 42 лв., която сума включва сумата от  25, 00 лв., държавна такса по делото, сумата от 200, 00 лв. депозит за вещо лице и сумата от 365, 04 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от 422, 38 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител,  сторените разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лв.  и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360, 00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 508/2017г. на РС Г.Т.

С оглед на изложеното  съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                 

  Признава  за установено  по отношение на А.С.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** съществуването   вземането   на  „ Т.Б.” ЕАД ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр. С., , чрез пълномощник  адв.И. В. с адрес ***   в размер на сумата от 1 060, 34 лв./хиляда  и шестдесет лева и 34 стотинки/, представляваща незаплатени месечни абонаментни  такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359893866197 и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, незаплатени абонаментни такси и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359894538890 и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него,  ведно със законната лихва  от  18.12. 2017г. -датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането

 

  Осъжда А.С.А. ЕГН ********** с постоянен адрес ***   да заплати на „ Т.Б.” ЕАД ЕИК******** със седалище и адрес на управление гр. С., чрез пълномощник  адв.И. В. с адрес *** сумата в общ размер на  1 397, 42 лв., сторени  разноски по заповедното производство по и в настоящето исково съдебно производство, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                         

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :