Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 31. 01. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Д.И.…………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00257 по описа за 2018г и  за да се произнесе взе предвид следното:

   Ч.гр.д. № 108/ 2018 год. по описа на ГТРС е било образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от „ П.К.България„ ЕООД гр. С. срещу Д.С.М. ЕГН ********** *** Т. за издаване на заповед за изпълнение и по това заявление съдът е издал заповед за изпълнение, с която е задължил длъжника М. да заплати на заявителя посочените в заявлението парични суми.

  Длъжникът не е бил намерен на постоянния адрес и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК съдът е дал едномесечен срок на заявителя да предяви установителен иск срещу длъжника.

  В законния срок от заявителя „ П.К.България„ ЕООД гр. С. е постъпила искова молба срещу длъжника М. за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, в която се твърди следното :

  На 07. 09. 2016 год. между ищеца и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № 3012257406, по силата на който ищецът, като кредитор отпуснал на ответника като длъжник потребителски кредит от 1000 лева за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска от 61. 82 лева, с падеж на вноската 10-то число на месеца, годишен процент на разходите/ГПР/- 49. 89 %, годишен лихвен процент- 41. 17% и лихвен процент на ден- 0.11 % и общо задължение по кредита- 1483. 68 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги било уговорено възнаграждение за кредитора за закупен пакет от допълнителни услуги- 999. 84 лева и с размер на вноска по този пакет- 41. 66 лева.

  Така общото задължение по кредита и по пакета за допълнителните услуги било 2483. 52 лева при вноска на месец 103. 48 лева и дата на погасяване – 20-то число от месеца.

  Ищецът на 09. 09. 2016 год. превел по банкова сметка ***а 1000.00 лева и ответникът подписал погасителен план, като било уговорена вноска № 7 да бъде отложена безплатно и ответникът се задължил да заплати вноските за 25 месеца при размер на всяка вноска от 103. 48 лева.

  По кредита ответникът платил само 6 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които на 18. 04. 2017 год. и престанал да плаща, с което нарушил т. 12. 3 от Общите условия по договора и на 01. 08. 2017 година договорът автоматично станал предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен писмено от кредитора.

   С исковата молба не се поддържа искането за установяване дължимостта на мораторна лихва от 9. 53 лева, като се поддържа искането за останалите задължения.

  Предвид горното се иска на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК съдът да признае за установено спрямо ответника, че дължи по Договор за потребителски кредит № 3012257406 от 07. 09. 2016 год. главница от 1862. 27 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното издължаване, както и разноските по заповедното производство.

  Претендират се и разноските по настоящото дело.

  Искът е по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. 

   В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание, като се прави възражение за наличие на неравноправни клаузи по договора за кредит и се цитира съдебна практика, както и практика на Съда на Европейския съюз.

     Съдът,като обсъди доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа страна и правна страна:

  На 07. 09. 2016 год. между ищеца и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № 3012257406, по силата на който ищецът, като кредитор отпуснал на ответника като длъжник потребителски кредит от 1000 лева за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска от 61. 82 лева, с падеж на вноската 10-то число на месеца, годишен процент на разходите/ГПР/- 49. 89 %, годишен лихвен процент- 41. 17% и лихвен процент на ден- 0.11 % и общо задължение по кредита- 1483. 68 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги било уговорено възнаграждение за кредитора за закупен пакет от допълнителни услуги- 999. 84 лева и с размер на вноска по този пакет- 41. 66 лева.

  Така общото задължение по кредита и по пакета за допълнителните услуги било 2483. 52 лева при вноска на месец 103. 48 лева и дата на погасяване – 20-то число от месеца.

  Ищецът на 09. 09. 2016 год. превел по банкова сметка ***а 1000.00 лева и ответникът подписал погасителен план, като било уговорена вноска № 7 да бъде отложена безплатно и ответникът се задължил да заплати вноските за 25 месеца при размер на всяка вноска от 103. 48 лева.

  По кредита ответникът платил само 6 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които на 18. 04. 2017 год. и престанал да плаща, с което нарушил т. 12. 3 от Общите условия по договора и на 01. 08. 2017 година договорът автоматично станал предсрочно изискуем, за което ищецът е представил и писмено уведомление от кредитора до длъжника, но не е представил писмени доказателства това уведомление да е достигнало и да е било съобщено редовно на длъжника.

Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът преценява от доказателствата, че са налице обективните предпоставки за обвяването на същата, уговорени в т.12.3 от договора, а именно просрочено плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).

От доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо, с дата от 02. 08. 2017г. от "П.К.България" ЕООД, но липсват твърдения и доказателства, както същото да е изпратено до длъжника, така и същото да е получено от него.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е налице  съдебна практика в решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

С оглед изложеното следва да се заключи, че в настоящият случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК на ответника- чрез особения му представител, а именно на 01. 10. 2018г., но е обстоятелство настъпило след подаване на заявлението /02.03.2018г./, което не може да бъде зачетено.

Само за яснота следва да се отбележи и че със заявлението и исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.

Ето защо, тъй като не се установява ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като не следва да се обсъждат въведените с писмения отговор на ИМ основания за нищожност на процесния договор.

На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски за производството.

   По изложените съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

   ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. Б. № ***, против Д.С.М. ЕГН ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д.С.М. дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № 3012257406 от 07. 09. 2016 г., задълженията по който са предсрочно изискуеми, а именно: сумата 1862. 27, представляваща неизплатено парично задължение по договора ведно със законната върху главницата от 02. 03. 2018г. до окончателното изплащане на вземането,  за които суми е издадена Заповед № 72 от 02. 03. 2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00108/2018 г. по описа на ГТРС.

Решението може да се обжалва пред ОС Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: