Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 23.01.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  двадесет и първи  януари  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00269 по описа за 2018г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена  е искова молба от  А.К.П.З.”  ООД,  ЕИК  ************* със седалище и адрес на управление  гр. С.,   , управител   срещу С.Р.Ф.  ЕГН ********** с постоянен адрес ***.

 Предявено е искане да бъде признато за установено  по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца  в размер на сумата от 300, 00 лв., главница по договор за заем и цесия, сумата от 30, 65  лв. договорна лихва за периода 4.06. 2017г. до 2.10.2017г., сумата от 182, 00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 45, 00 лв. такса разходи извънсъдебно събиране на  вземането, сумата от 12, 39 лв. мораторна лихва върху главницата от 5.06.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените  съдебни разноски.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението   ответникът, чрез назначен от съда особен представител,  не е приложил   писмен отговор на исковата молба.

С исковата молба са  предявени съединени   искове с правно основание  чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86 чл.92 и чл.99 от ЗЗД. 

Исковете са  допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  Между ответника и „И. А. М.“ АД, като заемодател,  е бил сключен договор за паричен заем №2804209 от 4.05.2017г., съгласно който ответникът е получил като паричен заем сумата от 300, 00 лв. Ответникът поел задължение да върне заемната сума, съгласно условията според договора, като заплати сумата в размер на 330, 65 лв., ведно с договорната лихва на 5 месечни парични вноски, всяка в размер на 66, 13 лв. По посочения договор не били извършени плащания от ответника. На основание рамков договор между   „И.А.М.“ АД и „А.К.П.З.”  ООД вземането по договора е било прехвърлено на второто дружество заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно уговореното в договора за заем ответникът дължи договорна лихва, както и неустойка, начислена еднократно три дни, след датата на сключване на договора, дължима към всяка сума от погасителните вноски.

Според договора ответникът е следвало да погаси заемната парична сума в срок до 2.10.2017г. 

Съгласно разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.   

 Поради това кредиторът може да търси неустойка за  обезщетение на вредите от неизпълнението, щом такава е била уговорена.

След като ответникът не заплатил на ищеца заемната парична сума, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№ 76/2018г. на РС Г.Т. срещу ответника била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. 

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото размерът на незаплатените от ответника парични задължения по договора за паричен заем е в общ размер на сумата от  570, 04 лв., която сума включва главница, неустойка, лихви и разходи по събиране на вземането. По договора няма  извършвани плащания.  

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между „И.А.М.“ АД и ответника е  възникнал  договор за паричен заем, като ответника е поел задължението да върне заемната сума, съгласно уговорените в договора условия.

Ищецът по делото е цесионер по вземането.

 От приложената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява по категоричен и безспорен начин, че осчетоводената  парична сума е дължима.  От цитираните доказателства е установено, че ответникът не е извършил  плащането  по договора за паричен заем, което е следвало да извърши  в посочените срокове и при уговорените в договора условия.

 Предвид тази фактическа и правна  обстановка, съдът намира предявените искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86 чл.92 и чл.99 от ЗЗД  за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени. 

При уважаването на исковете, както са предявени, основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на сумата от  1 050, 00 лв., която сума включва сумата от  25, 00 лв., държавна такса по делото, сумата от 150, 00 лв. депозит за вещо лице и сумата от 350, 00 лв. юрисконсултско  възнаграждение, сумата от 300, 00 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител,  сторените разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лв.  и юрисконсултско  възнаграждение в размер на сумата от 200, 00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 76/2018г. на РС Г.Т.

С оглед на изложеното  съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                

  Признава  за установено  по отношение на С.Р.Ф.  ЕГН ********** с постоянен адрес ***  съществуването на  вземането   на  „А.К.П.З.”  ООД,  ЕИК  ************* със седалище и адрес на управление  гр. С.,       в размер на сумата от  300, 00 лв., главница по договор за заем и цесия, сумата от 30, 65  лв. договорна лихва за периода 4.06. 2017г. до 2.10.2017г., сумата от 182, 00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 45, 00 лв. такса разходи извънсъдебно събиране на  вземането, сумата от 12, 39 лв. мораторна лихва върху главницата от 5.06.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата  от 7.02.2018г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането

 

  Осъжда С.Р.Ф.  ЕГН ********** с постоянен адрес ***   да заплати на А.К.П.З.”  ООД,  ЕИК  ************* със седалище и адрес на управление  гр. С.,     сумата в общ размер на  1 050, 00 лв., сторени  разноски по заповедното производство по и в настоящето исково съдебно производство, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съдД.в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                        

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :