Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 27. 03. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Д. И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00323 по описа за 2018г и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Постъпила е искова молба от Ю.А.Г. ***, лично за себе си и като настойник на сестра си В.А.Г. ***, срещу „ С.- 1 „ ЕООД с.В., община Г.Т., с която се твърди следното :

    -Между страните – като арендодатели и ответника- като арендатор, на 06. 04. 2005 година бил сключен Договор за аренда за имот № 032002- нива с площ 50 дка и имот № 101006- нива с площ от 36. 499 дка, двата имота в землището на с. П., община Г.Т., като договорът бил за срок от 10 години и бил удължен с още 5 години- до края на стопанската 2018/2019 година, с Анекс от 14. 03. 2014 год.

  Твърди се, че арендаторът не бил точен в изпълнението на задълженията си да заплаща на арендодателите дължимата годишна рента и че за стопанската 2015/2016 година оС.ал неиздължен към тях с остатък - сумата от 400 лева, а за стопанската 2016/2017 година не им платил изобщо дължимата им рента в размер на 7097. 20 лева.

  Предвид горното се иска съдът

  1. Да развали договора за аренда, допълнен с анекса, поради системно неизпълнение от страна на ответника за заплащане на дължимите ренти.

  2. Да осъди ответника да им заплати общо сумата от 400 лева- неплатен остатък от дължима им за стопанската 2015/2016 година и общо сумата от 7029. 20 лева- дължима им и неплатена им в срок рента за стопанската 2016/2017 година.

  Претендира се и обезщетение от 59. 56 лева върху главницата от 400 лева за периода 31. 12. 2016 год. до завеждане на иска и обезщетение от 335. 82 лева върху главницата от 7029. 20 лева от 31. 12. 2017 год. до завеждането на иска. Претендира се и законната лихва върху главниците от завеждане на иска до окончателното издължаване.

   Претендират се и разноските по делото.

   С отговора на исковата молба ответникът, очевидно не е разбрал добре изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума и по същество не е взел С.овище по исковете по начина, по който те са предявени.

   Исковете са по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ и по чл. 8 ЗАЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

   С определение по делото съдът на основание чл.161 ГПК е приел, че за стопанската 2015/2016 и стопанската 2016/2017 година ответникът дължи арендно плащане към ищеца в размер по 80 лева на 1 декар площ, от което следва, че при общо 86. 499 дка площ, то арендаторът е дължал на двете ищци общо арендно възнаграждение от по 6919. 92 лева за всяка една от двете стопански години.

  Видно от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, съдът приема за уС.овено следното:

  1. По иска по чл. 28, ал.2 вр. ал. 1 ЗАЗ :

    -Между страните – като арендодатели и ответника- като арендатор, на 06. 04. 2005 година бил сключен Договор за аренда за имот № 032002- нива с площ 50 дка и имот № 101006- нива с площ от 36. 499 дка, двата имота в землището на с. П., община Г.Т., като договорът бил за срок от 10 години и бил удължен с още 5 години- до края на стопанската 2018/2019 година, с Анекс от 14. 03. 2014 год.

  При липса на писмени доказателства, изходящи за извършени пълни плащания на дължимите ренти за двете стопански години, съдът приема за уС.овено, че арендаторът не бил точен в изпълнението на задълженията си да заплаща на арендодателите дължимата годишна рента и че за стопанската 2015/2016 година оС.ал неиздължен към тях с остатък - сумата от 400 лева, а за стопанската 2016/2017 година не им платил изобщо дължимата им рента в размер на 6919. 92 лева. Съгласно чл. 3.2 от договора за аренда арендаторът дължи арендното плащане за всяка стопанска година след изтичането й/ Първи октомври на втората година/ и след реализацията на продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската година, т. най- късно на 31 декември от втората година.

  Видно от заключението на вещото лице за стопанските 2015/2016 и  2016/ 2017 години е налице липса на пълно плащане на арендно възнаграждение от страна на арендатора, поради което са налице условията по чл. 28, ал.2 вр. ал. 1 ЗАЗ за разваляне на арендния договор и исковете по този текст са основателни и следва да бъдат уважени.

  2. По исковете по чл. 8 ЗАЗ вр. чл. 79 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД :

  Видно от изложените по т.1 мотиви, както и от факта, че по делото ответникът не е доказал между страните да е имало сключен допълнителен договор за авансов начин на плащане на арендното възнаграждение- чл. 66 ЗЗД, и с оглед определението на съда във връзка с прилагане на чл. 161 ГПК, то се уС.овява, че за стопанската 2015/2016 година ответникът и след крайния падеж на плащане е оС.ал неиздължен към двете ищци с арендно възнаграждение в размер на сумата от 400 лева, а за стопанската 2016/2017 година е оС.ал неиздължен с целия размер на дължимото арендно възнаграждение от 6919. 92 лева при искова претенция от 7097. 20 лева за същата стопанска година. Така исковете по чл. 8, ал.1 ЗАЗ се явяват основателни и доказани за сумата от 400 лева неплатен остатък от дължима за стопанската 2015/2016 година рента и за сумата от 6919. 92 лв– целия размер на дължимата рента за стопанската 2016/ 2017 година, като за разликата до предявения размер от 7097. 20 лева се явява недоказан по размер и следва да се отхвърли.

  По лихвите за забава :

  - Дължат се от ответника  лихви за забава върху сумата от 400 лева за периода 31. 12. 2016- 19. 06. 2018 година, и лихва върху главницата от 6919. 92 лева за периода от 31. 12. 2017 година до 19. 06. 2018 година.

   След справка с електронен калкулатор на законната лихва съдът уС.овява, че върху главницата от 400 лева за посочения период се дължи законна лихва от 59. 55 лева, а върху главницата от 6919. 92 лева се дължи лихва в размер на 328. 69 лева, при предявен размер от 335. 82 лева. Общо дължими лихви- 388. 24 лева при претендирани- 395. 37 лева.

   За доказаните размери исковете за обезщетение за забава се явяват основателни и следва първият от тях изцяло да се уважи, а вторият да се уважи до размера на 328. 69 лева, а за горницата до 335. 82 лева като недоказан по размер следва да се отхвърли.

   Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния съдебни разноски, пропорционално на уважената част от исковете.

  По делото ищецът е доказал съдебни разноски както следва : 350 лева за платена държавна такса, 250 лева за платен депозит за вещо лице и 720 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо 1320 лева.

  Двата иска при предявен общ размер от 7892. 58 лева са уважени в общ размер от 7648. 61 лева, при което на ищците се дължи плащане на разноски в размер на 1263. 24 лева.

  На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се дължи плащане на разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е доказал разноски от 724. 63 лева, при което му се дължат разноски в размер на 31. 16 лева.

    Предвид горните мотиви, съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

    РАЗВАЛЯ сключения на 06. 04. 2005 година между  „ С.-1 „ ЕООД, с.В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С.  и Г.Т. Г. и Ю.А.Г. Договор за аренда вписан в СВ Г.Т. под № 122, том VI, вх. рег. № 2386 от 18. 04. 2005 год., с Анекс към него от 14. 03. 2014 година, вписан в СВ Г.Т. под № 219, вх. рег. № 614 от 21. 03. 2014 год.

  ОСЪЖДА  „ С.-1 „ ЕООД, с.В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С. ДА ЗАПЛАТИ общо на Ю.А.Г. ЕГН ********** *** и на В.А.Г. ЕГН **********, както следва :

   - Сумата от 400.00 лева, представляваща остатък от дължимо и неизплатено арендно плащане за стопанската 2015/ 2016 година за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. П., общ. Г.Т.- нива с площ 50. 000 дка, имот № 032002 и нива с площ 36. 499 дка- имот № 101006,ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 19. 06. 2018 година до окончателното издължаване.

    -Сумата от 6919. 92 лева, представляваща дължимо и неплатено арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 7097. 20 лева като недоказан по размер.

   - Сумата от 59. 55 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 400 лева за периода 31. 12. 2016 до 19. 06. 2018 год.

   - Сумата от 328. 69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 6919. 92 лева за периода 31. 12. 2017 година до 19. 06. 2018 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 335. 82 лева като недоказан по размер.

   ОСЪЖДА „ С.- 1 „ ЕООД с.В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С. да заплати на Ю.А.Г. и В.А.Г., двете с гореснета самоличност, сторени съдебни разноски от общо 1263. 24 лева.

   ОСЪЖДА Ю.А.Г. и В.А.Г., двете с гореснета самоличност, общо да заплатят на   „ С.- 1 „ ЕООД с.В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С. разноски от 31. 16 лева.

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

    Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :