Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 20.03.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на   деветнадесети март  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00427 по описа за 2018г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена   е искова молба от  А.К.П.З. ” ЕООД,  ЕИК  202527341 със седалище и адрес на управление  гр. С.,    п.к. 1527 законен представител  Т.Я.К., управител   срещу Д.Й.И.  ЕГН ********** ***.

 Предявено е искане да бъде признато за установено  по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца  в общ размер на сумата от 1397, 05 лв., която сума включва : сумата от 677, 40 лв., главница по договор за кредит, договор за гаранция  и цесия, сумата от 137, 64  лв. договорна лихва за периода 20.05. 2016г. до 16.03.2017г.,  сумата от 80, 00 лв. административна такса   събиране на  вземането,  сумата от 468, 29 лв. такса за гаранция, сумата от 33, 72 лв. мораторна лихва върху главницата от 17.03.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените  съдебни разноски.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението   ответникът, чрез назначен от съда особен представител,   е приложил   писмен отговор на исковата молба. Намира исковите за допустими, на неоснователни по основание и размер.

С исковата молба са  предявени съединени   искове с правно основание  чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86 чл.92 и чл.99 от ЗЗД. 

Исковете са  допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  Между ответника и „Ф. Б.“ ЕООД, като кредитор  е бил сключен договор за кредит от 21.03.2016г., съгласно който ответникът е получил като паричен кредит в размер на сумата от  700, 00 лв. Ответникът поел задължение да върне паричната сума, съгласно условията според договора, ведно с лихва в размер на сумата от 161, 00 лв., представляваща печалба за кредитора, за срок от 360 дни.

За обезпечаване на кредита кредитополучателят е сключил договор за гаранция с гаранта „Ф.Б.“ ЕООД, съгласно който гарантът се  задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит солидарно с последния.

Съгласно чл.5 от Общите условия, приложими към договора за гаранция, кредитополучателят се задължил да  заплати такса за гаранцията в размер на 539, 00 лв.    

Ответникът не е изпълнил задължението си да върне паричната сума по договора за кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество гарант „Ф.Б.“ ЕООД. Вследствие на това  дружеството гарант е погасило задължението на   кредитополучателя по договора за кредит към кредитора в пълен размер и встъпило в правата на кредитора.

 На основание сключен  договор от 1.12.2017г. между   „Ф.Б.“ ЕООД /цедент/ и „А.К.П.З. ”  ЕООД, цесионер,  вземането по договора е било прехвърлено на второто дружество заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което прехвърляне ответникът е бил уведомен с писмо с обратна разписка от 14.12.2017г.

По договора за кредит ответникът е извършил плащане в общ размер на сумата от 116, 67 лв., като последната вноска на кредита е била на 16.03.2017г., поради което ищецът претендира заявените с исковата молба парични суми. 

 След като ответникът не заплатил на ищеца заемната парична сума, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№ 280/2018г. на РС Г.Т. срещу ответника била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. 

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото размерът на незаплатените от ответника парични задължения по договора за кредит  е в общ размер на сумата от 1 312, 70 лв., която сума включва главница от 583, 34 лв./от главница 700, 0 лв. сумата от 116, 67 лв. платена; договорна лихва в размер на сумата от 121,16 лв./от договорна лихва 161, 00 лв. сумата от 39, 84 лв. е платена; такса гаранция по договор за гаранция дължима сума 539, 00 лв. и обезщетение за забава в размер на сумата от 69, 20 лв. В общия размер на задължението не е включена претендираната от ищеца парична сума от 80, 00 лв. такса за събиране на вземането, тъй като не са приложени документи за тези разходи.   

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:  Между ответника и „Ф. Б.“ ЕООД, като кредитор  е бил сключен договор за кредит, съгласно който ответникът е получил като паричен кредит  сумата от  700, 00 лв.  като ответника е поел задължението да върне заемната сума, съгласно уговорените в договора условия. Договорът за кредит е бил обезпечен с договор за гаранция със съответната гаранционна такса.

Ищецът по делото е цесионер по вземането.

 От приложената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява по категоричен и безспорен начин, че осчетоводената  парична сума е дължима в посочения в експертизата паричен размер.  От цитираните доказателства е установено, че ответникът  извършил само частично   плащане  по договора за кредит, като останалата сума по кредита не е погасена  в посочените срокове и при уговорените в договора условия.

 Предвид тази фактическа и правна  обстановка, съдът намира предявените искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр.  с чл.240, чл. 79, чл.86 чл.92 и чл.99 от ЗЗД  за основателни и доказани до общия размер за сумата от 1 312, 70 лв., поради което следва да бъдат уважени до този общ размер, като в частта на  разликата над тази сума до претендирания общ размер на сумата от 1 397, 05 лв. са недоказани, поради което в тази част са неоснователни.

Ищецът претендира сторените разноски по делото както следва:  според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на сумата от  905, 73 лв., която сума включва сумата от  27, 94 лв., държавна такса по делото, сумата от 200, 00 лв. депозит за вещо лице и сумата от 350, 00 лв. юрисконсултско  възнаграждение, сумата от 327, 79 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител, както и  сторените разноски за държавна такса в размер на 27, 94 лв.  и юрисконсултско  възнаграждение в размер на сумата от 200, 00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 280/2018г. на РС Г.Т., в общ размер на сумата от 227, 94лв.

При  частичното уважаване на исковете, следва на  ищеца да бъдат присъдени  сторените по делото разноски, съобразно уважената част на исковете, като в този случай на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото съдебно производство и заповедното производство в общ размер на сумата от 1 065, 22 лв.  

 С оглед на изложеното  съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                

  Признава  за установено  по отношение на Д.Й.И.  ЕГН ********** ***  съществуването на  вземането   на  А.К.П.З. ” ЕООД,  ЕИК  *********със седалище и адрес на управление  гр. С.,    п.к. 1527 законен представител  Т.Я.К., управител      в общ размер на сумата от 1 312, 70 лв., която сума включва : главница от 583, 34 лв. по договор за кредит; договорна лихва в размер на сумата от 121,16 лв. за периода 20.05. 2016г. до 16.03.2017г; такса гаранция в размер на сума от 539, 00 лв. и обезщетение за забава в размер на сумата от 69, 20 лв. върху главницата от 17.03.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата  от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля предявените искове в частта на разликата  над   уважения общ размер за сумата от 1 312, 70 лв.,   до претендирания общ размер на сумата от 1 397, 05 лв.

 

  Осъжда Д.Й.И.  ЕГН ********** ***     да заплати на А.К.П.З. ” ЕООД,  ЕИК  202527341 със седалище и адрес на управление  гр. С.,    законен представител  Т.Я.К., управител     сумата в общ размер на  1 065, 22 лв., сторени  разноски по заповедното производство  и в настоящето исково съдебно производство, съгласно уважената част на предявените искове, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                        

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :