Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 08. 03. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Д. И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00513 по описа за 2018г и  за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от Е.С.Р. ***   срещу „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., с която се твърди следното :

    - Ищцата е предоставила на ответника с договор за аренда за срок от 4 стопански години, считано от стопанската 2013/ 2014 година до края на стопанската 2016/ 2017 година собствената си земеделска земя в землището на с. Ч., общ. Г.Т., представляваща:

   - Нива с площ 100. 000 дка- имот № 020006

   - Нива с площ 100. 000 дка- имот № 022017

  По договора било уговорено арендно възнаграждение в размер на 35% от паричната стойност на продукцията, дължимо след реализирането на продукцията за всяка стопанска година, но не по-късно от 10 месеца след края й.

  За стопанската 2016/ 2017 година арендаторът не е изплатил на ищеца дължимото арендно възнаграждение в уговорения срок.

  Предвид горното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати рента за сочената стопанска година в размер на сумата от 13000 лева, представляваща частично предявен иск от общо 16000 лева, т.е. по 80 лева на 1 декар площ, както и да му плати обезщетение за забавено плащане в размер 278. 61 лева, предявен като частичен иск от общо лихви за забава- 342. 91 лева, за периода 01. 08. 2018 год. до 16. 10. 2018 год..

   Претендират се и разноските по делото.

   С определение по делото, по искане на ищеца, съдът е приел изменение на размерите на двата иска, като искът по главницата вместо за 13000 лева да се счита за предявен за пълната сума от 16000.00 лева, а искът по лихвите за забава вместо за 278. 61 лв да се счита предявен за 342. 22 лева.

   Така предявени исковете са по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 8, ал.1 ЗАЗ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

   С отговора си на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер и възразява, че ищецът не е посетил дружеството за да получи дължимата му рента и че ответникът не е дал по повод за завеждане на делото.

  С определение по делото съдът на основание чл.161 ГПК е приел, че за стопанската 2016/2017 година ответникът дължи арендно плащане към ищеца в размер на 80 лева на 1 декар площ.

  Видно от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, съдът приема за уС.овено следното:

     - Ищцата е предоставила на ответника с договор за аренда за срок от 4 стопански години, считано от стопанската 2013/ 2014 година до края на стопанската 2016/ 2017 година собствената си земеделска земя в землището на с. Ч., общ. Г.Т., представляваща:

   - Нива с площ 100. 000 дка- имот № 020006

   - Нива с площ 100. 000 дка- имот № 022017

  По договора било уговорено арендно възнаграждение в размер на 35% от паричната стойност на продукцията, дължимо след реализирането на продукцията за всяка стопанска година, но не по-късно от 10 месеца след края й.

  За стопанската 2016/ 2017 година арендаторът не е изплатил на ищеца дължимото арендно възнаграждение от по 80 лева на декар площ, или общо сумата от 16000.00 лева, в уговорения срок, поради което на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 8, ал.1 ЗАЗ дължи плащане на тази сума.

  Горното вземане по силата на чл. 68, б. „ а „ ЗЗД паричните задължения са с местоизпълнение местожителството на кредитора, т.е. същите са носими, а не търсими, поради което съдът не споделя твърдението на ответника, че не е виновен за липсата на плащане, тъй като ищецът не е дошъл в счетоводството му да си търси арендното възнаграждение.

  Като не е изпълнил задължението си в договорения срок- 10 месеца от края на стопанската 2016/2017 година, т.е. до 01. 08. 2018 година, ответникът на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е изпаднал в забава и дължи на същото основание обезщетение забава на ищеца в размер на законната лихва върху главницата, което обезщетение според електронния калкулатор за изчисление на законна лихва възлиза на сумата от 342. 22 лева.

  С оглед горното двата иска се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

   Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния съдебни разноски, както следва : сумата от 1310.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, сумата от 690.00 лева за платена държавна такса, сумата от 250.00 лева за платен депозит за вещо лице или общо сумата от 2250. 00 лева. С оглед обстоятелството, че се касае до предявени и поддържани два иска с цена съответно 16000 лева и 342. 22 лева, с пространно мотивирани искания от процесуалния представител на ищеца, с искания по доказателствата – искане за съдебно- счетоводна експертиза, съдът намира, че се касае до дело с фактическа сложност, поради което намира, че не са налице основания да се твърди, че заплатения размер на адвокатско възнаграждение от ищеца се явява прекомерен.   

    Предвид горните мотиви, съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

    ОСЪЖДА  „ С.-1 „ ЕООД, с. В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С.да заплати на Е.С.Р. ЕГН ********** ***, както следва :

   - Сумата от 16000. 00 лева, представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2016/ 2017 година за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. Ч., общ. Г.Т., представляващи:

   - Нива с площ 100. 000 дка- имот № 020006

   - Нива с площ 100. 000 дка- имот № 022017,

ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 17. 10. 2018 година до окончателното издължаване.

    -Сумата от 342. 22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01. 08. 2018 до 17. 10. 2018 год.

   ОСЪЖДА „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С.да заплати на Е.С.Р. с гореснета самоличност сторени съдебни разноски от общо 2250. 00 лева.

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

    Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :