Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 08. 03. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Д. И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00514 по описа за 2018г и  за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от Н.Г.К. срещу „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., с която се твърди следното :

    -Ищецът с договор за аренда, вписан под акт № 65, том IV, вх. рег. № 1491/ 22. 03. 2005 година отдал под аренда на арендатора- ответника за 10 стопански години- до края на стопанската 2013/2014 година собствената си земеделска земя в землището на с. П., общ. Г.Т.- нива с площ 16. 602 дка, имот № 109014 и нива с площ 65. 086 дка- имот № 012007. Било уговорено арендно възнаграждение от 35% от паричната стойност на продукцията дължимо всяка стопанска година след изтичането й и след реализация на продукцията, но не по- късно от 3 месеца от края на стопанската година. С анекс, вписан в СВ под акт № 262, том Първи, вх. рег. № 724/ 31. 03. 2014 год., към договора, срокът на договора бил продължен с още 4 стопански години- до края на 207/ 2018 стопанска година.

  Твърди се, че за стопанската 2016/2017 година ответникът не е платил на ищеца в договорения срок дължимото арендно възнаграждение, поради което и се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5300. 00 лева, представляваща неплатено арендно възнаграждение за двата процесни имота, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване, както и мораторна лихва- 426. 32 лв върху главницата за периода 01. 01. 2018 год. до 16. 10. 2018 год..

  Претендират се и разноските по делото.

  В съдебно заседание по искане на ищеца съдът е приел изменение на исковете по размер, като по главницата искът вместо за 5300. 00 лева да се счита за предявен за сумата от 6535. 04 лева, а искът по главницата вместо за 426. 32 лева да се счита за предявен за 524. 62 лева.

  Искът е по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ и по чл. 86 ЗЗД.

  В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размери,  като се твърди, че ищецът не е потърсил вземането си от дружеството и че ответникът няма вина за завеждане на делото.

 

   С определение по делото съдът на основание чл.161 ГПК е приел, че за стопанската 2016/2017 година ответникът дължи арендно плащане към ищеца в размер на 80 лева на 1 декар площ.

  Видно от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, съдът приема за уС.овено следното:

    -Ищецът с договор за аренда, вписан под акт № 65, том IV, вх. рег. № 1491/ 22. 03. 2005 година отдал под аренда на арендатора- ответника за 10 стопански години- до края на стопанската 2013/2014 година собствената си земеделска земя в землището на с. П., общ. Г.Т.- нива с площ 16. 602 дка, имот № 109014 и нива с площ 65. 086 дка- имот № 012007. Било уговорено арендно възнаграждение от 35% от паричната стойност на продукцията дължимо всяка стопанска година след изтичането й и след реализация на продукцията, но не по- късно от 3 месеца от края на стопанската година. С анекс, вписан в СВ под акт № 262, том Първи, вх. рег. № 724/ 31. 03. 2014 год., към договора, срокът на договора бил продължен с още 4 стопански години- до края на 2017/ 2018 стопанска година.

  За стопанската 2016/2017 година ответникът не е доказал да е платил на ищеца в договорения срок дължимото арендно възнаграждение от по 80 лева на декар площ, или общо сумата от 6535. 04 лева, в уговорения срок, поради което на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 8, ал.1 ЗАЗ дължи плащане на тази сума.

  Горното вземане по силата на чл. 68, б. „ а „ ЗЗД паричните задължения са с местоизпълнение местожителството на кредитора, т.е. същите са носими, а не търсими, поради което съдът не споделя твърдението на ответника, че не е виновен за липсата на плащане, тъй като ищецът не е дошъл в счетоводството му да си търси арендното възнаграждение.

  Като не е изпълнил задължението си в договорения срок- 10 месеца от края на стопанската 2016/2017 година, т.е. до 01. 08. 2018 година, ответникът на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е изпаднал в забава и дължи на същото основание обезщетение забава на ищеца в размер на законната лихва върху главницата, което обезщетение според електронния калкулатор за изчисление на законна лихва възлиза на сумата от 524. 62 лева.

  С оглед горното двата иска се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

   Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния съдебни разноски, както следва : сумата от 1080.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, сумата от 311. 40 лева за платена държавна такса, сумата от 250.00 лева за платен депозит за вещо лице или общо сумата от 1641. 00 лева. С оглед обстоятелството, че се касае до предявени и поддържани два иска с цена съответно 6535. 04 лева и 524. 62 лева, с пространно мотивирани искания от процесуалния представител на ищеца, с искания по доказателствата – искане за съдебно- счетоводна експертиза, с изменение исковете по размери, съдът намира, че се касае до дело с фактическа сложност, поради което намира, че не са налице основания да се твърди, че заплатения размер на адвокатско възнаграждение от ищеца се явява прекомерен.   

    Предвид горните мотиви, съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

    ОСЪЖДА  „ С.-1 „ ЕООД, с. В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С.да заплати на Н.Г.К. ЕГН ********** ***, както следва :

   - Сумата от 6535. 04 лева, представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2016/ 2017 година за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. П., общ. Г.Т.- нива с площ 16. 602 дка, имот № 109014 и нива с площ 65. 086 дка- имот № 012007,ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 17. 10. 2018 година до окончателното издължаване.

    -Сумата от 524. 62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01. 08. 2018 до 17. 10. 2018 год.

   ОСЪЖДА „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., ул. „ В. „ № *, ЕИК ***, със законен представител С.Р.С.да заплати на Н.Г.К. с гореснета самоличност сторени съдебни разноски от общо 1641. 00 лева.

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

    Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :