Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 15.03.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на дванадесети март  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00560 по описа за 2018г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Предявена  е искова молба от „Г. „ АД, представлявано от управителя С.К.Г., със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., срещу  „А. Т. 95“ ЕООД, представлявано от Д.П.П.със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., с адрес за призоваване гр. Д., Предявено е искане  да бъде признато за установено по отношение  на ответника   съществуването на вземането в полза на ищеца на  следните парични суми: сумата   в общ размер от 18 031, 21 лв., главница представляваща цена на продажба на дизелово гориво, предмет на фактури №14077/3.07.2016г. за сумата от 5 989, 21 лв.-неизплатена част от цялата главница от 15 973, 20 лв. и фактура № 7302/31.08.2016г. за сумата от 12 042 лв.; сумата от 1 265, 25 лв. законна лихва за забава, считано от 3.07.2016г. до 31.07.2018г. върху главницата от 5 989, 21 лв., представляваща незаплатена цена по фактура №14077/3.07.2016г.;   сумата от 2 346 18 лв. законна лихва за забава, считано от 31.08.2016г. до 31.07.2018г. върху главницата от 12 042, 00 лв., представляваща незаплатена цена по фактура №7302/31.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за сумата от 18 031, 21 лв., считано от датата на подаване на заявление по ч.гр.дело№ 465/2018г. на РС Г.Т. до окончателното изплащане.

Претендират се сторените разноски в настоящето съдебно производство, както и сторените разноски по ч.гр.дело№465/2018г. на РС Г.Т. в размер на 432, 85 лв.

В законовоустановения срок ответникът е приложил писмен отговор.  Намира исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва факта на доставка на стоките по процесните фактури. При условията на евентуалност оспорва задълженията като твърди, че задължението по едната фактура е погасено изцяло, а не частично, а задължението по втората фактура било погасено частично. 

Страните са търговци по смисъла на търговския закон.

С  исковата молба са предявени  обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.318 във вр. с чл.321  от ТЗ във вр. с чл. 183, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Исковете са допустими. 

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  Ищецът , в качеството си на продавач, доставял на ответника гориво. За тази цел ищецът е издал фактура№14077/3.07.2016г.  и фактура № 7302/31.08.2016г. След като ответникът не заплатил на ищеца цената по фактурите, ищецът провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По ч.гр.дело№ 465/2018г. на РС Г.Т. срещу ответника била издадена съответната заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.  В законовоустановения срок ответникът е подал писмено възражение.

В показанията си свидетелите С. и Г. заявяват, че между страните  съществували трайни търговски отношения, като двамата свидетели извършвали доставка    на стоката в склад на ответника за периода 2016/2017г.,  като  доставката била оформена документално.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото и при двете търговски дружества счетоводството е водено редовно.  Съгласно регистър по сметка 411 „Клиенти” - партидата на ответника, процесните  фактури са осчетоводени  като вземане на обща стойност с ДДС в размер от 15 973, 20 лв. по първата фактура и в размер на сумата от 12 042,00 лв. Ищецът е изплатил задълженията си по ДДС по процесните фактури. Ответникът е ползвал пълен данъчен кредит по посочените две  фактури.

Към 31.12.2017г. и към 31.12.2018г. задължението на ответника към  ищеца по процесните фактури  е в размер на сумата от 5 989, 20 лв. по първата фактура и в размер на сумата от 12 042, 00 лв. по втората фактура.

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото са  възникнали неформални  договори  за покупко- продажба на  стоки, ищецът в качеството си на продавач, а ответника като купувач. От приложената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява по категоричен и безспорен начин, че осчетоводената по фактурите  парична сума е дължима.  Така ищецът е изпълнил задължението си по неформалните договори да достави  стоката.  От цитираните доказателство е установено, че ответникът не е извършил  плащането на цената на покупките.

 Според разпоредбата на чл.327,ал.І от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен  ако е уговорено друго.В този случай плащането на цената на стоката  е дължимо от датата на съставянето на фактурата, като при неплащане, ответникът е изпаднал в забава от следващия ден, от датата на издаването на двете фактури,  като лихвата за забава е дължима.

Предвид тази фактическа и правна  обстановка, съдът намира предявените искове по  чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.318 във вр. с чл.321  от ТЗ във вр. с чл. 183, във вр. с чл.86 от ЗЗД  за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени, както са предявени. 

При уважаването на исковете, както са предявени, основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на сумата от 632, 85 лв., от които 432, 85 лв., държавна такса по делото и  сумата от 200, 00 лв. депозит за вещо лице.

Следва също така ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса в размер на 432, 85 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 465/2018г. на РС Г.Т..

С оглед на изложеното  съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                 

  Признава  за установено  по отношение на „А. Т. 95“ ЕООД, представлявано от Д.П.П.със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., с адрес за призоваване гр. Д., съществуването   вземането   на  „Г. „ АД, представлявано от управителя С.К.Г., със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., върху  следните парични суми: 1.сумата   в общ размер от 18 031, 21 лв., главница представляваща цена на продажба на дизелово гориво, предмет на фактури №14077/3.07.2016г. за сумата от 5 989, 21 лв.-неизплатена част от цялата главница от 15 973, 20 лв. и фактура № 7302/31.08.2016г. за сумата от 12 042 лв.; 2.сумата от 1 265, 25 лв. законна лихва за забава, считано от 3.07.2016г. до 31.07.2018г. върху главницата от 5 989, 21 лв., представляваща незаплатена цена по фактура №14077/3.07.2016г.; 3.   сумата от 2 346 18 лв. законна лихва за забава, считано от 31.08.2016г. до 31.07.2018г. върху главницата от 12 042, 00 лв., представляваща незаплатена цена по фактура №7302/31.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за сумата от 18 031, 21 лв., считано от датата на подаване на заявление по ч.гр.дело№ 465/2018г. на РС Г.Т.-12.09.2018г.  до окончателното изплащане.

 

  Осъжда А. Т. 95“ ЕООД, представлявано от Д.П.П.със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., ,  с адрес за призоваване гр. Д., да заплати на „Г. „ АД, представлявано от управителя С.К.Г., със седалище и адрес на управление гр. Г.Т., сумата  в общ размер от 1 065, 70 лв., сторени  разноски по делото, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                         

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :