Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 19. 03. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                               Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Д. И.…………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00573 по описа за 2018г и  за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба от Т.Д.Х. от гр. Г.Т. срещу К.“З.К.“„ П. „ гр. Г.Т., кв. П., ЕИК ***, представлявана от И.С.И., с която се твърди следното :

  - Ищцата считано от 03. 07. 2006 год. е собственик на находящи се в землището на гр. Г.Т., два поземлени имота:

   1. Нива с площ 15. 431 дка, имот № 025046, с идентификатор 14711.25.46 по КККР

   2. Нива с площ 4. 990 дка, имот № 062050, с идентификатор 14711.62.50 по КККР.

   Двата имота ищцата е придобила от родителите си Д.И.И. и К. К.И. по силата на нотариален акт за дарение на поземлени имоти от 03. 07. 2006 год., вписан в СВ Г.Т. с вх. № 3126 от 04. 07. 2006 год., акт № 65, том VII, дело № 1349/ 2006 год.

  С Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Г.Т. под акт № 53, том VIII, вх. рег. № 4174/08. 12. 2015 год. Д.И.И. е отдал горецитираните два имота под аренда на ЗК „ П. „ гр. Г.Т. със срок на договора 5 стопански години, като договорът влиза в сила от 01. 10. 2016 год., като се твърди, че Д.И.И. е уведомил кооперацията за промяната в собствеността на имотите и й е предал копия от нотариалния акт за дарението.

  Твърди се, че независимо от промяната в собствеността кооперацията е приела за обработка двата имота от несобственик на имотите.

  На поканата от ищцата да й бъдат върнати двата имота председателят на кооперацията й отказал.

  Предвид горното се иска на основание чл. 108 ЗС ответникът да предаде на ищцата владението на двата процесни имота.

  Така предявен искът е по чл. 108 ЗС.

  С отговора си на исковата молба ответникът оспорва иска по чл. 108 ЗС, като възразява, че владее на правно основание имотите и че не е налице хипотезата на владение без правно основание, като се позовава на договора за аренда от 2015 година и че е налице конверсия на документ с опорочена форма, за което сочи съдебна практика. Твърди се още и че между ищцата и баща й, който през 2015 година е сключил процесния договор за аренда за двата имота имало сключено устно съглашение за запазване в полза на бащата право на ползване върху двата имота, вследствие на което и баща й отдал имотите под аренда на ответника.

  С подадено становище по отговора на исковата молба ищцата възразява, че сочената от ответника съдебна практика е неприложима по случая, при който договорът за аренда, сключен от кооперацията с несобственик на процесните имоти е непротивопоставим на собственика на имотите.

  От нормата на чл. 108 ЗС следва извода, че за да е основателен иска, то следва едновременно да са налице всичките следни условия :

  1. Ищецът да е собственик на процесните имоти.

  2. Имотите към момента на завеждане на иска да се владеят от ответника.

  3. Владението на процесните имоти от ответника да се упражнява без наличие на правно основание.

   От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното:

  С н.а. от 03. 07. 2006 год., вписан в СВ Г.Т. с вх. № 3126 от 04. 07. 2006 год., акт № 65, том VII, дело № 1349 от 2006 год. ищцата Т.Д.Х. е придобила по договор за дарение от родителите си Д.И.И. и К. К.И. правото на собственост върху два поземлени земеделски имота, находящи се в землището на гр. Г.Т. и представляващи:

   1. Нива с площ 15. 431 дка, имот № 025046

   2. Нива с площ 4. 990 дка, имот № 062050.

   От приетите като доказателства по делото се установява, че още от 2004 година до момента на извършване на дарственото разпореждане бащата на ищцата същият през годините редовно е отдавал двата процесни имота под наем или под аренда на ответната кооперация, за което ищцата не се е противопоставяла и по тези договори бащата на ищцата е получавал дължимите ренти, въпреки, че по договора за дарение не било уговорено двамата дарители да си запазят правото на ползване върху двата дарени имота.

   С Договор за аренда с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № 3174 от 08. 12. 2015 год., акт № 53, том VIII, от 08. 12. 2015 година бащата на ищцата- свидетелят Д.И.И. отдал под аренда двата процесни имота на ответната кооперация за срок от 5 стопански години, считано от 01. 10. 2016 година, като ответната кооперация не е направила проверка дали имота е собственост на арендодателя.

   Съдът намира, че от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели- Д.И.И.- баща на ищцата, К. К.И.- майка на ищцата и свидетеля Ц.- син на ищцата, не може с категоричност да се направи извода, че при сключването на горецитирания договор за аренда от страна на бащата на ищцата е било направено изявление до председателя на кооперацията, че същият не е техен собственик и че дъщеря му- ищцата е собственик.  Кооперацията е била уведомена за промяната в собствеността на имота едва през 2018 година, когато синът на ищцата- св. Ц. е отишъл в същата кооперация за да иска връщането владението на двата имота. Председателят на кооперацията отказал да предаде на ищцата владението на имота, като се позовал на действието на сключения договор за аренда.

     Безспорен в отношенията между страните е факта, че процесните имоти се ползват от ответника и това се установява от талона за подадените декларации по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2016/2021г.

    Спорно между страните е обстоятелството, владее или държи ли ответника имота на годно правно основание.  

    Ищеца твърди, че договора за аренда е сключен с несобственик и при отпаднало съгласие за неговото сключване от страна на ищеца.

   Пред липса на съгласие, като порок на сделката, сме изправени в хипотезите, при която от съдържанието на договорна връзка не може да се направи извод за съвпадение волите на страните по същественото й съдържание. Видно от представения договор за аренда от същия не може да се направи извод в тази насока. Между лицата, сочени като страни по него, е постигнато съгласие досежно обекта, предмет на договора и цената /размера на арендното плащане/, т. е. досежно неговото съществено съдържание. Обстоятелството, че арендодателя не е носител на правото на собственост върху веща, предмет на договора, не дава основание да се направи извод, че договорът е сключен при липса на съгласие.

    Действията, свързания с отдаването на един имот под наем или аренда са такива по управление, а не на разпореждане. С оглед на това, договора за аренда може да бъде сключен както от собственика на веща, така и от несобственик.

     Основание за формиране на този извод дава разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗАЗ, според която арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице, ако това е уговорено в договора. Извод в обратна посока не може да се изведе от разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, който не третира въпроса досежно качеството на арендодателя /а именно, че това е собственика на земеделската земя/, а по какъв начин се уреждат отношенията между съсобствениците, в случай при който един от тях предостави за временно ползване имота. 

     Това не дава основание да се мисли, че единствено собственика е  лицето, което може да предоставя имота за ползване от трети лица и да извлича гражданските плодове от него. Видно от казаното по – горе, при отдаване под аренда на имота от единия от съсобествените, останалите могат да търсят по реда на неоснователното обогатяване /специалната хипотеза на чл. 30, ал. 3 ЗС/ припадаща им се част от гражданския плод.

       Когато имота е отдаден под аренда от несобственик, какъвто е настоящият случай, то собственика може да търси от него, отново по реда на неоснователното обогатяване, онова, с което той се е обогатил. Казаното иде да покаже, че договорната връзка по аренда, възникнала по съгласие между несобственик и ползващо я, лице е валидна, но действителния собственик има вземане срещу първия.

       Обстоятелството, че договора за аренда, сключен от несобственик, е валиден не го прави противопоставим на действителния собственик. Той обвързва страните по него, но както и договора за продажба на чужда вещ не поражда действие спрямо действителния собственик.

       В тази връзка договорът за аренда, на база на който ответникът основана своето владение, не може да се противопостави на действителния собственик. В случая това е ищеца, който черпи права от договор за дарение. 

       Предвид изложеното,  съдът намира, че по отношение на ищеца ответникът държи имотите без правно основание, и че са  налице всички основания за уважаване на заявената ревандикационна претенция.

        На основание чл.87, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съгласно представеният списък в общ размер на 50.00лв- за платена държавна такса, 10 лева такса за вписване на ИМ, 600 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо 660 лева.

                Водим от горното, съдът

                                                        Р Е Ш И:

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на  Кооперация „ З.К.П. „ гр. Г.Т., ЕИК ****, представлявана от И. С. И., че  Т.Д.Х. ЕГН ********** *** е собственик по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 03. 07. 2006 год., вписан в СВ Г.Т. с вх. № 3126 от 04. 07. 2006 год., акт № 65, том VII, дело № 1349 от 2006 год. на  два поземлени земеделски имота, находящи се в землището на гр. Г.Т. и представляващи - Нива с площ 15. 431 дка, имот № 025046 с идентификатор 14711.25.46 и Нива с площ 4. 990 дка, имот № 062050, с идентификатор 14711.62.50 и ОСЪЖДА Кооперация „ З.К.П. „ гр. Г.Т. да предаде на Т.Д.Х. владението върху същите два поземлени имота.

   ОСЪЖДА Кооперация „ З.К.П. „ гр. Г.Т. да заплати на Т.Д.Х. общо съдебни разноски от 660. 00 лева.

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен  срок от съобщаването му до страните.

    Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :