Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 07. 03. 2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Д.И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00587  по описа за  2018г.  

И  за да се произнесе взе предвид следното:

  Постъпила е искова молба от „ К. „ ЕООД гр. С. срещу З.Ц.Х. от гр. Г.Т., с която се твърди следното :

  На 24. 10. 2015 год. между „ 4 Ф. „ ЕООД, опериращо на пазара за Ф.ови услуги под търговската си марка „ В. „ и ответника бил сключен Договор за кредит № 9985356003 по реда на чл. 6 от ЗПФУР при Общи условия на договора, за сумата от 740 .00 лева, и с услуга за експресно разглеждане на заявката. Сумата е отпусната на ответника като кредитополучател за срок от 30 дни с падежна дата- 23. 11. 2015 година. Уговорени били договорна лихва- 24. 93 лева за периода 24. 10. 2015 год. до 23. 11. 2015 год. и такса за експресно разглеждане- 78. 16 лева.

  На падежната дата ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, за което била начислена лихва за забава от 40. 99 % и наказателен лихвен процент за просрочие- 10. 01 %. На длъжника били изпратени три писма с напомняне за дължимостта на сумите, всяко едно от тях таксувано на цена 10.00 лева за сметка на длъжника.

  На 01. 02. 2018 год. „ 4Ф. „ ЕООД прехвърлил вземането си по горния договор с договор за цесия на „ К. „ ЕООД, както следва:

  - сумата от 740.00 лева главница

  - 24. 93 лева- договорна лихва

  - 114. 51 лв за такса за експресно разглеждане на заявката

  - 833. 04 лева- лихва за забава за периода 24. 11. 2015- 31. 01. 2018 год.

 - 30.00 лева такси за пратени писма

 които суми досега не били платени на цесионера.

 Предвид горното се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца парични суми, както следва:

  - сумата от 740.00 лева главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 22. 11. 2018 год. до окончателното издължаване.

  - 114. 51 лв за такса за експресно разглеждане на заявката

  - 833. 04 лева- лихва за забава за периода 24. 11. 2015- 31. 01. 2018 год.

  Претендират се и разноските по делото включително 250 лева за юрисконсултско възнаграждение.

  Така предявени исковете са по чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

  С отговора си на исковата молба ответникът на основание чл. 237, ал.1 ГПК признава исковете по основание, заявява, че е погасил към ищеца сумата от 600.00 лева като част от главницата от 740 лева и признава, че дължи разликата от неплатените суми.

  Със становище по отговора на исковата молба ищецът признава извършеното погашение със сумата от 600.00 лева от длъжника, като заявява, че това погашение е по лихвата за забава от общо 833. 04 лева, от която неплатена остава разликата от 233. 04 лева. Претендира за постановяване на осъдително решение по чл. 237 ГПК с оглед направеното признание на иска от ответника за дължимостта на цялата главница от 740.00 лева ведно със законната лихва от 22. 11. 2018 год. до окончателното издължаване, остатък от лихвата за забава от 233. 04 лева и такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита от 114. 51 лева. Оспорва твърдението на ответника, че последният следва да понесе разноски при съобразяване на направеното от него признание на исковете и частичното плащане.

     Съдът с определение на основание чл. 237 ГПК е обявил на страните, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска от ответника.

   С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и направеното признание на иска от страна на ответника,съдът намира за установено следното:

  На 24. 10. 2015 год. между „ 4 Ф. „ ЕООД, опериращо на пазара за Ф.ови услуги под търговската си марка „ Вивус „ и ответника бил сключен Договор за кредит № 9985356003 по реда на чл. 6 от ЗПФУР при Общи условия на договора, за сумата от 740 .00 лева, и с услуга за експресно разглеждане на заявката. Сумата е отпусната на ответника като кредитополучател за срок от 30 дни с падежна дата- 23. 11. 2015 година. Уговорени били договорна лихва- 24. 93 лева за периода 24. 10. 2015 год. до 23. 11. 2015 год. и такса за експресно разглеждане- 78. 16 лева.

  На падежната дата ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, за което била начислена лихва за забава от 40. 99 % и наказателен лихвен процент за просрочие- 10. 01 %. На длъжника били изпратени три писма с напомняне за дължимостта на сумите, всяко едно от тях таксувано на цена 10.00 лева за сметка на длъжника.

  На 01. 02. 2018 год. „ 4Ф. „ ЕООД прехвърлил вземането си по горния договор с договор за цесия на „ К. „ ЕООД, както следва:

  - сумата от 740.00 лева главница

  - 24. 93 лева- договорна лихва

  - 114. 51 лв за такса за експресно разглеждане на заявката

  - 833. 04 лева- лихва за забава за периода 24. 11. 2015- 31. 01. 2018 год.

 - 30.00 лева такси за пратени писма

 от които суми досега ответникът е направил частично плащане за сумата от 600 лева, която сума на основание чл. 76, ал.2 ЗЗД следва да бъде отнесена за погасяване на лихвите по главницата, които са в общ размер от 833. 04 лева и по лихвите остава сума за плащане разликата от 233. 04 лева.

 Предвид горното и с оглед направеното признание на исковете от ответника, съдът следва да го осъди да заплати на ищеца, както следва:

  - сумата от 740.00 лева главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 22. 11. 2018 год. до окончателното издължаване.

  - 114. 51 лв за такса за експресно разглеждане на заявката

  - 233. 04 лева- лихва за забава за периода 24. 11. 2015- 31. 01. 2018 год.

  Ответникът на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски от 150. 00 лева за платена държавна такса и 250. 00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид, че частичното плащане в размер на сумата от 600 лева по задължението му към ищеца е извършено на 17. 12. 2018 година, т.е. след завеждане на исковата молба, и че с поведението си по договора с ищеца ответникът е станал причина за завеждане на исковете, не намира основание да присъди разноски в полза на ответника по делото.

   Водим от горното,съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

  

    ОСЪЖДА З.Ц.Х. ЕГН ********** *** по сключен на 24. 10. 2015 год. между „ 4 Ф. „ ЕООД, опериращо на пазара за Ф.ови услуги под търговската си марка „ В. „ и З.Ц.Х. Договор за кредит № 9985356003 по реда на чл. 6 от ЗПФУР при Общи условия на договора, за сумата от 740 .00 лева, ДА ЗАПЛАТИ  на „ К. България „ ЕООД, гр. С., ул. „ Ш.П.„ № *, ЕИК ***, представлявано от Р.В., парични суми, както следва :

  - сумата от 740.00 лева главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 22. 11. 2018 год. до окончателното издължаване.

  - 114. 51 лв за такса за експресно разглеждане на заявката

  - 233. 04 лева- лихва за забава за периода 24. 11. 2015- 31. 01. 2018 год.

  -както и общо съдебни разноски в размер на сумата от 400.00 лева.

       Признанието на иска не може да бъде оттеглено.

       Преписи от решението да се изпратят на страните.

       Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен  срок от съобщението му до страните.                                                                        

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :