Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 23.05.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  двадесет и първи май  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря Марияна Димова  …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1 по описа за 2019 г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Предявена е  искова молба от  „Б.“ АД със седалище и адрес на управление гр. с, законен представител М.К.С., чрез адв.  И. Й. М.  с адрес за призоваване гр. В., срещу Ч.П.К. ЕГН ********* с постоянен адрес ***.

 Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 2 288, 00 лв., от които сумата от 1 500 лв., представляваща дължимо парично обезщетение при дисциплинарно уволнение на работника на осн. чл.221,ал.2 във вр. с ал.4, т.2 от КТ и чл.10 от сключения между страните трудов договор, сумата от 75, 00 лв., от която сумата от 25, 00 лв.за 31.07.2017г. и сумата от 50, 00 лв. за 1.08. и 2.08.2017г., представляваща неоснователно изплатено по реда на чл.40,ал.5 от КСО обезщетение за временна неработоспособност, сумата от 675, 00 лв., представляваща претърпени вреди –разходи за адвокатско възнаграждение за обжалване на болничен лист  по издадена фактура №6/23.11.2017г. и сумата от 38, 00 лв., представляваща остатъчна стойност на невъзстановено работно облекло, ведно със законната лихва върху всяка посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба -2.01.2019г. до окончателното изплащане.  

Претендират се разноските по делото в настоящото съдебно производство.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът, чрез назначения особен представител,  не е приложил   отговор на исковата молба.

Предявени са съединени искове  с правно основание чл.221,ал.2,  чл.207 от  КТ и по чл.45 и чл.55 от ЗЗД.

В съдебно заседание особеният представител на ответника намира иска по чл.221,ал.2 за основателен. Оспорва исковете по чл.207 от КТ и по чл.45 и чл.55 от ЗЗД.

 Не e спорно по делото, че страните  са били в трудово правни отношения до прекратяването на трудовия договор.

От доказателствата по делото се установи следната фактическа обстановка: 

С трудов договор   от 17.03.2017г. ответникът   е изпълнявал длъжността „сервитьор“ за срок от 20.03.2017г. до 31.10.2017г. в ресторант, стопанисван от търговското дружество на ищеца. Уговореното трудово възнаграждение  е в размер на сумата от 750, 00 лв. месечно.

Ответникът представил на работодателя болничен лист от 31.07.2017г., с който  удостоверявал временна нетрудоспособност за времето от посочената дата до 4.08.2017г.

Ищецът оспорил болничния лист, като с решение от 10.11.2017г. на ТЕЛК Д., потвърдено с решение от 21.12.2017г. на НЕЛК, болничният лист бил отменен.

Междувременно работодателят провел процедура по налагане  на ответника на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради продължителното му неявяване на работа. За това дисциплинарно производство ответникът е бил уведомен по електронна поща от 16.08.2017г., като му е предоставен едноседмичен срок за представяне на писмени обяснения. След като такива не били представени в посочения срок, ищецът издал Заповед от 30.08.2017г., с която наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“ и  на това основание прекратил трудовия договор. Ответникът отказал да получи препис от заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на двама свидетели от 1.09.2017г.

В проведеното оспорване по издадения болничен лист ищецът е сторил разноски в размер на сумата от 675, 00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за становища и процесуално представителство.

Съгласно приложения по делото списък и фактура за заплащане от ищеца на работно облекло, ответникът получил униформен панталон на стойност 48, 00 лв., като ищецът претендира неговата остатъчна стойност ва размер на сумата от 38, 00 лв.

 Предвид  тези доказателства по делото и така установената  фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбите на  чл.221,ал.2 и ла.4,т.2  от КТ при дисциплинарно уволнение работникът при срочно трудово правоотношение дължи на работодателя  парично  обезщетение, в размер на действителните вреди, които се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника, за времето през което работодателят е останал без работник за същата работа, но за не повече от остатъка за срока на трудовото правоотношение. В процесния случай, при прекратяването на трудовото правоотношение от 1.09.2017г. до края на срока на трудовия договор-31.10.2017г., длъжността на ответника е останала незаета за период от два месеца до остатъка на срока на трудовия договор. Предвид това и на основание посочените разпоредби ответникът дължи на ищеца работодател  парично обезщетение в размер на две брутни заплати от по 750, 00 лв., като общата дължима сума е в размер на 1 500, 00 лв.

При започване на работа по трудовото правоотношение ответникът е получил от работодателя работно облекло, видно от приложените фактури и платежни нареждания.  Съгласно разпоредбите на чл.5,ал.2 и чл.14,ал.1,т1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло това облекло е в разход на работодателя по издръжката на предприятието, като работникът е длъжен да го върне при прекратяването на трудовото правоотношение.  В случая ответникът не е върнал работното облекло при прекратяването на трудовия договор, като срокът на износване не е изтекъл и ответникът дължи на ищеца сумата от 38, 00 лв., представляваща неговата   остатъчна стойност. Поради това налице е хипотезата по чл.207,ал.1,т.2  от КТ   за носене на имуществена отговорност на работника за липси в посочения  паричен размер.      

Представеният от ответника   болничния лист е бил отменен, като сторените от ищеца разноски в това производство в размер на сумата от 675, 00 лв. адвокатско възнаграждение, представляват причинени имуществени вреди на ищеца, които са в пряка причинно-следствена връзка от поведението на ответника, като същите подлежат на възстановяване съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.

При представянето на болничния лист ищецът работодател е изплатил по реда на чл.40,ал.5 от КСО сумата в общ размер от 75, 00 лв., от които сумата от 25, 00 лв. за  31.07.2017г. и 50 лв. за 1.08.2017г. и 2.08.2017г., представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност, поради болест.   С оглед на отменения болничен лист посочената сума представлява  получено на отпаднало правно основание и подлежи на връщане, съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗЗД.

Предвид  тази  изложена фактическа  и правна обстановка, съдът намира че  предявените  искове по  чл.221,ал.2,  чл.207 от  КТ и по чл.45 и чл.55 от ЗЗД са  основателни и доказани по размер, поради което следва да се уважат, както са предявени.

При уважаването на предявените искове изцяло основателно е  искането за присъждане на ищеца за  сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на сумата от 939, 12 лв., сторени както следва :сумата от 89, 12 лв. за държавна такса, сумата от  460, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 390, 00 лв. за назначаване на особен представител.

Като съобрази изложеното, съдът :

 

 

 

                                          Р           Е         Ш         И        :       

                                                            

 

      Осъжда Ч.П.К. ЕГН ********* с постоянен адрес ***    да заплати на  „Б.“ АД със седалище и адрес на управление гр. с., , законен представител М.К.С., чрез адв.  И. Й. М.  с адрес за призоваване гр. В.,   сумата в общ размер от 2 288, 00 лв., от които : сумата от 1 500 лв., представляваща дължимо парично обезщетение при дисциплинарно уволнение на работника на осн. чл.221,ал.2 във вр. с ал.4, т.2 от КТ и чл.10 от сключения между страните трудов договор, сумата от 75, 00 лв., от която сумата от 25, 00 лв.за 31.07.2017г. и сумата от 50, 00 лв. за 1.08. и 2.08.2017г., представляваща неоснователно изплатено по реда на чл.40,ал.5 от КСО обезщетение за временна неработоспособност, сумата от 675, 00 лв., представляваща претърпени вреди –разходи за адвокатско възнаграждение за обжалване на болничен лист  по издадена фактура №6/23.11.2017г. и сумата от 38, 00 лв., представляваща остатъчна стойност на невъзстановено работно облекло, ведно със законната лихва върху всяка посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба -2.01.2019г. до окончателното изплащане, като и  сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на  сумата от 939, 12 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалаване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен  срок от съобщаването.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :