Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 16. 05. 2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Димитричка Иванова……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00073  по описа за  2019г.  

И  за да се произнесе взе предвид следното:

  Ч. гр. д. № 611/ 2018 год. е било образувано по заявление по чл. 410 ГПК подадено от ЗАД „ ОЗК- Застраховане „ АД гр. С. срещу А.К.Б. *** Т. и съдът е издал Заповед № 402 от 12. 12. 2018 год. за изпълнение на парично задължение срещу длъжника за посочените в заявлението парични суми.

  Съдът на основание чл. 415, ал.1, т. 2 вр. чл. 47, ал.5 ГПК е дал едномесечен срок на заявителя да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжника и в срока от ЗАД „ ОЗК- Застраховане „ АД гр. С. е постъпила искова молба срещу длъжника А.К.Б., с която се твърди следното :

  На 11. 04. 2015 год. в района на бензиностанция „ Л. „ в с. Д.Д., общ. Л., област В.Т., МПС марка „ МАН „ с рег. № В 1827 ВА, управлявано от водача А.К.Б., при извършване маневра „ завой „ в обратна посока, не се съобразил с габаритите и положението на МПС и с предната си дясна гума стъпва на тротоара пред бензиностанцията, при което размества и разрушава около 45 метра тротоарни плочки, с което водачът виновно е причинил материални щети. За произшествието бил съставен протокол за ПТП № 1533909/ 11. 04. 2015 год. на ОД МВР В.Т..

  Към 11. 04. 2015 год. имуществото, съставляващо в цялост бензиностанция „ Л. „ в посоченото населено място имало сключена валидно застраховка „ Имущество „ със ЗАД Б.В.И.Г.АД по полица № 2200150100F08042/ 19. 12. 2014 год., валидна от 01. 01. 2015 до 31.12. 2015 год.

  Собственикът на бензиностанцията- „ Л.Б.„ АД предявил за плащане обезщетение по щетата и застрахователят му е изплатил обезщетение в размер на 253. 44 лева.

  Изплатилият обезщетението застраховател предявил регресна претенция към настоящия ищец, с който виновният за ПТП настоящ ответник имал сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, която претенция била в размер на 139. 61 USD и 25 лева разноски по приключване на щетата. В резултат на договореност между двете застрахователни дружества за прихващане на дължими взаимно парични суми, плащането било уредено, като настоящият ищец извършил и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

  Предвид горното се иска ответникът да бъде осъден да заплати регрес на ищеца в размер на сумата от общо 293. 44 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва  от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 22. 11. 2018 год. до окончателното издължаване.

  Претендират се и разноските по делото.

  Искът е по чл. 422, ал.1, вр чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1, предл. Първо КЗ/отм./.

   В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба, а в съдебно заседание същият прави изрично признание на исковете. С определение по делото съдът на основание чл. 237 ГПК е обявил на страните, че ще се произнесе с решение по направеното от ответника признание на иска.

  Съгласно чл. 237, ал.2 ГПК в такива случаи е достатъчно в мотивите на решението да се укаже, че същото се основава на признанието на иска, поради което и съдът приема за доказано по делото, че ответникът дължи на ищеца заплащане на паричните суми по Заповед № 402 от 12. 12. 2018 год. по ч. гр. д. № 00611/ 2018 год. на РС Г.Т., а именно :

      -сумата 278. 44/ Двеста седемдесет и осем лева четиридесет и четири стотинки/ лева- регресна претенция по щета № 0410-110-1339- 2015 год. на ЗАД ОЗК АД по ПТП от 11. 04. 2015 год. в района на гр. В.Т. с причинени виновно вреди от водача на МПС- А.К.Б., ликвидационни разноски по щетата- 15/ Петнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21. 11. 2018 год. до окончателното издължаване и ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 360/ Триста и шестдесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение.

   Искът се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.

   На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени съдебни разноски- 25 лева за платена държавна такса и 360 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, или общо 385.00 лева.  

   Водим от горното,съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И :

  

    ПРИЗНАВА за установено, че ответникът А.К.Б. ЕГН ********** *** Т., община Г.Т., дължи на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане „ АД гр. С., ЕИК **********, със законни представители **********, паричните суми по  Заповед № 402 от 12. 12. 2018 год. по ч. гр. д. № 00611/ 2018 год. на РС Г.Т., а именно :

      -сумата 278. 44/ Двеста седемдесет и осем лева четиридесет и четири стотинки/ лева- регресна претенция по щета № 0410-110-1339- 2015 год. на ЗАД ОЗК АД по ПТП от 11. 04. 2015 год. в района на гр. В.Т. с причинени виновно вреди от водача на МПС- А.К.Б., ликвидационни разноски по щетата- 15/ Петнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21. 11. 2018 год. до окончателното издължаване и ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 360/ Триста и шестдесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение.

     ОСЪЖДА А.К.Б., с гореснета самоличност, да заплати на „ ЗАД ОЗК- Застраховане „ АД гр. С. разноски по настоящото дело в общ размер на 385. 00 лева.

      Признанието на иска не може да бъде оттеглено.

       Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен  срок от съобщението му до страните.

      Преписи от решението да се изпратят на страните.                                                                       

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :