Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 10. 07. 2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г. Т.,  в публично заседание проведено на първи юли  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: Динко Минчев

при секретаря Марияна Димова ……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00158 по описа за 2019 г. и  за да се произнесе взе предвид следното:

   

   Постъпила е искова молба  от П.С.Ш.   ЕГН ********** ***  чрез пълномощника адв.  Ц. Ц.П. И.-Й. ***     срещу Д.З.И.Г. Т., представляван от  И.И.И.за осъждане на ответника да заплати на ищцата  сумата от 1 898, 28 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща  авторско възнаграждение  за 2017г.  като  член на авторски колектив, създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба. Намира искът за допустим, но неоснователен и недоказан по размер.

 Оспорва твърдението в исковата молба, че между колектива селекционери и ДЗИ е постигнато споразумение   за възнаграждение от  6%, както и че хибрид  слънчоглед 788 /Албена/ е идентичен със слънчоглед самоопрашена линия „2607“

Не оспорва, че  ДЗИ е реализирал за 2017г. чисти приходи в размер на сумата от 287 618, 77 лв.

Предявен е  иск с  правно основание чл.16,ал.5 ЗЗНСРПЖ.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Видно от издадения от патентното ведомство на РБ. по реда на чл.13, ал.1 ЗЗНСРПЖ сертификат за нов сорт растения № 10638 от 31.05.2005г.   ищцата  по делото е бил член на авторски колектив, създал нов сорт слънчоглед, самоопрашена линия „2607”, като съгласно ал.4, т.2 от същия закон срокът на действие на сертификата е 25 години, считано от датата на издаването  му.

 Съгласно разпоредбата на  чл.16, ал.5 ЗЗНСРПЖ за авторите на нови сортове се предвижда правото на справедливо възнаграждение,  не по-малко от 4% от получените приходи. Според  приетите с протокол № 8/22.11.2001г. на УС на НЦАН Вътрешни правила и указания за прилагане на ЗЗНСРПЖ възнаграждението по чл.16, ал.5 от Закона може да бъде и по-голямо от  4%, ако Научният съвет на съответния институт е приел по-висок процент и  печалба /роялти/ се получава редовно по лицензионните договори.

В Правилника за прилагане на ЗЗНСРПЖ относно създадените в ИПС „Добруджа” /сега Добруджански земеделски институт/ линии, хибриди и сортове слънчоглед, в раздел ІV.Възнаграждение т.1 е предвидено, че на авторите се изплаща възнаграждение в размер на 6 /шест/ процента от чистия приход, получен при продажбите на семена от линии и хибриди.  В точка 2.4 е посочено, че разпределението между членовете на авторския колектив става според процентното им участие. От протокол № 7 от 05.12.1997г. се установява, че секцията към ИПС”Добруджа” /сега ДЗИ/ е гласувала правилника на това заседание. От писмо АО-04-163/16.01.1986г. е видно, че тези 6% се разпределят между селекционерите от авторския колектив както следва: 23% за Й. С. и по 11% за останалите  участници, сред които е ищцата по делото.

Не спорно по делото, че са реализирани чисти  приходи от продажба на семена от процесния сорт слънчоглед от ответника по лицензионните договори през 2017г. в размер на сумата от  287 618. 77 лева.

От  тази сума , съгласно посочените правила,   6%  или сумата от 17 257. 13 лева се дължи като общо възнаграждение на авторския колектив.

Поради това дължимото  възнаграждение на ищцата П. Ш. е в размер на 11%  от дължимата сума на авторския колектив от 17 257, 13 лв., която сума се равнява на сумата от  1 898, 28 лв.

От тази  установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдебното производството е по чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.16, ал. 5 ЗЗНСРПЖ, като ищцата следва да докаже наличие на вземане и неговия размер, а ответникът,   че е изпълнил  пълно и точно задължението. Претендираното вземане от страна на ищцата се оспорва в настоящото производство от ответника.

Съдът намира за доказани фактите, че ответникът  е реализирал приходи от продажбата на семена от слънчоглед, самоопрашена линия „2607”, за 2017г. по лицензионните договори и по договори за продажба на хибридни семена  в размер на  сумата от 287 618. 77 лева. Според приетите Вътрешни правила от тази сума на авторския колектив са дължими  6%, която за 2017г. е в размер на 17 257.13 лева, а за   ищцата е   дължима 11% от тази сума или дължимата сума е в размер 1 898. 28 лева.

 В разпоредбата на чл.16, ал.8 ЗЗНСРПЖ е предвидено, че възнаграждението на автора се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата - от притежателя на сертификата. В настоящия случай притежател на сертификат № 10638 от 31.05.2005г., издаден от патентното ведомство на РБ., е ДЗИ-Г. Т..

Предвид приложените доказателства по делото съдът намира, че претенцията на ищцата  е основателна и доказана по размер.  

Съобразно изложеното ДЗИ” с.П., общ.Г. Т. следва да бъде осъден да заплати на   ищцата  сумата от по  1 898. 28 лева,  представляваща дължимо  авторско възнаграждение за 2017г. като член на авторския колектив, създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”, ведно  със законната лихва  от датата на подаването на исковата молба  до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора и на  основание на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата  сторените по делото разноски  от  76.00 лева за платена държавна такса и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. 

По  направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното от ищците  адвокатско възнаграждение за един адвокат съдът  намира следното: По делото е събран значителен по обем доказателствен материал,  делото е с фактическа и правна сложност по-голяма от обичайната. Поради това не може да се приеме,  че заплатеният от ищците  размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от  500, 00 лева  се явява прекомерно заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Предвид тези обстоятелства, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОСЪЖДА „ДЗИ” с.П., общ.Г. Т.,  ЕИК *******************, представляван от И.И.И.- Директор, да заплати на П.С.Ш.   ЕГН ********** ***  чрез пълномощника адв.  Ц. Ц.П. И.-Й. *** 898, 28 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-2.04.2019г. до окончателното изплащане, представляваща  авторско възнаграждение  за 2017г.  като  член на авторски колектив, създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”.

 

Осъжда ДЗИ” с.П., общ.Г. Т.,  ЕИК *******************, представляван от И.И.И.- - Директор, да заплати на П.С.Ш.   ЕГН ********** ***  чрез пълномощника адв.  Ц. Ц.П. И.-Й. ***   сумата от 576, 00 лв. сторени разноски по делото.

 

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :