Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 05. 04. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на    пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: Петър Петров

при секретаря Д. И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00165  по описа за 2019 г.  

И  за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявена е молба за развод по взаимно съгласие от  Р.И.М. ЕГН ********** *** и С.М.М. ЕГН ********** ***, двамата представлявани от адв. Е.Н..

   Молбата е с правно основание чл. 50 СК.

   Към молбата е приложено споразумение, включващо реквизитите на чл.51, ал.1 СК.

   В съдебно заседание съпрузите, подържат молбата за развод, като изразяват сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на брака.

       От доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

        Страните са сключили граждански брак на 07. 04. 2004 год.   пред ДЛГС  при  Община гр. Д.-град. От брака си съпрузите нямат родени деца.

         Депозираното пред съда споразумение по чл.51, ал.1  СК не противоречи на закона и добрите нрави, като в него страните са се съгласили, че нямат семейно жилище, и освен недвижимия жилищен имот, нямат придобити по време на брака си недвижими и движими вещи в семейна имуществена общност, не си дължат издръжка един другиму след развода и след развода жената ще носи брачното си фамилно име- М.. Страните са се споразумели недвижимият имот да се възложи в собственост на жената, като същата е изплатила на мъжа парично уравнение от 1475. 64 лева.

          С оглед на изложеното съдът приема за безспорно установено, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което е изчерпан от социалната си функция и съдържание.

Постигнатото споразумение,като непротиворечащо на закона и добрите нрави и защитаващо интересите на двамата съпрузи, следва да се утвърди с решение на съда на осн. чл. 330, ал.3  ГПК.

 

Предвид тази  фактическа и правна обстановка, съдът : 

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                                              

     Прекратява с развод по взаимно съгласие сключения на 07. 04. 2004 год.  пред длъжностно лице по гражданско състояние при  Община гр. Д.- град граждански брак между   Р.И.М. ЕГН ********** *** и С.М.М. ЕГН ********** ***.

     На осн. чл. 330, ал.3 ГПК утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК  между страните по следния начин:

1. Страните нямат родени от брака си деца.

2. Страните нямат семейно жилище и освен придобития по време на брака недвижим жилищен имот, не притежават в режим на семейна имуществена общност движими и недвижими вещи.

3. Придобития по време на брака 4/ 10 идеални части от недвижим жилищен имот, находящ се в гр. Г.Т., ул. „ П.А. „ № * и представляващ дворно място с площ 800 кв.м., съставляващо имот пл. № 1528, от които 750 кв.м. са отредени за УПИ IV- 1528, кв. 147 , а 50 кв.м. са отредени за УПИ XII- 1521, кв. 147, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от три стаи и антре, СЕ ВЪЗЛАГА в собственост на Р.И.М. ЕГН **********.

  Пазарната стойност на този имот е 2951. 28 лева и С.М.М. ЕГН ********** е получил от Р.И.М. парично уравнение в размер на 1475. 64 лева.

4. След развода страните не си дължат един другиму издръжка.

5. След прекратяването на брака жената ще носи брачното си фамилно име- М..

6. Страните нямат имуществени или облигационни претенции един към друг, а разкритите по време на брака на името на всяка една от страните банкови влогове остават в еднолична собственост на всеки един от тях, така, както са разкрити. Поетите от всяка една от страните облигационни задължения, остават в тяжест на страната, която ги е поела.

7. Разноските по делото остават така, както са направени от всеки един от съпрузите.

    ОСЪЖДА Р.И.М. и С.М.М., всеки един от тях да заплати по сметка на съда окончателна държавна такса от по 7. 50 лева, както и всеки един от тях да заплати по сметка на съда държавна такса от по 29. 51 лева, представляваща 2% върху стойността на недвижимия имот.

 

                  Решението не подлежи на обжалване.

                                   

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :