Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 18. 06. 2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в закрито заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: Петър Петров

при секретаря ………………………….………………………………………

и в присъствието ………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 00437/ 2017 год. по описа на съда,

   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 Съдебното производство е по реда на чл. 247, ал.1 ГПК  за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото съдебно решение за прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие, въз основа представено и подписано от страните писмено споразумение по чл. 51 СК.

  Процедурата е образувана по писмена молба вх. № 1654/ 30. 05. 2019 год., депозирана от В.Г.Д. ЕГН ********** ***- страна по делото, с която се сочи, че в  постановеното по делото Решение № 116/ 07. 11. 2017 год. се съдържа противоречие между действителната воля на страните и диспозитива на самото съдебно решение, като в т. 2 от същия диспозитив е посочено, че „ По време на брака страните са придобили  в семейна имуществена общност недвижим имот- семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „ Халил ефенди „ № 4, вх. Б, ет. 6, ап. 15, а именно апартамент № 15 във вход Б на шести жилищен етаж , състоящ се от коридор, дневна, баня с тоалет, и една тераса със застроена площ 40. 68 кв.м., при граници : на изток- стълб клетка на вх. Б, на юг- ап. № 16, на запад – ул. „ Козлодуй „, на север- ап.14, заедно с прилежащата му изба № 15 с площ от 3. 38 кв.м., при граници и съседи : на изток- избо № 16 от вх. Б, и коридор, на юг- изба № 22 ит вх. Б, на запад- ул. „ Козлодуй „, на север- изба № 10 от вх. Б, ведно с 0. 7975 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в УПИ № IV- 1 в кв. 140 по плана на Седми микрорайон на гр. В., по отношение на който имот след развода двамата съпрузи остават обикновени съсобственици с равни идеални части от по 1/ 2.“

  Молителят твърди, че действителната воля на двамата съпрузи, споделена пред процесуалния им представител преди и по време на делото е била след развода двамата съпрузи да останат в обикновена дялова съсобственост на имота.

  Като се твърди несъответствие в действителната воля на съпрузите и диспозитива на съдебното решение, се иска съдът да извърши поправка на допуснатата фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК.

  С писмено становище- отговор вх. № 1813/ 17. 06. 2019 год. другата страна по делото- В.П.Д. ЕГН **********, чрез адв. Б.Х., е оспорила искането за поправка, като е заявила изрично че не е налице противоречие в действителната воля на страните и диспозитива на решението за одобряване на споразумението между страните.

  Моли се отхвърляне на искането и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

  Съдът, като разгледа материалите по делото констатира следното :

  Производството по делото е било по писмена молба вх. № 3386/ 19. 10. 2017 год., депозирана и подписана от съпрузите В.П.Д. ЕГН ********** и В.Г.Д. ЕГН **********, двамата с посочен адрес ***, с която се иска бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, като към молбата е било приложено и писмено споразумение по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи.

  Видно от протокола от с.з. по делото, проведено на 06. 11. 2017 год. съдът изрично е запитал двамата съпрузи поддържат ли молбата си за развод и представеното по делото споразумение и двамата съпрузи са отговорили утвърдително на двата въпроса. В хода на това единствено по делото съдебно заседание съпругът В.Г.Д. изобщо не е правил изявления за несъгласие с изложеното в споразумението по чл. 51 СК споразумение за имуществените отношения между страните след развода, като съдът намира, че доказателства за волята му са изложени в подписаното от двамата съпрузи писмено споразумение по чл. 51 СК, където в т.2 изрично е записано, че след развода двамата съпрузи ще останат обикновени съсобственици на имота по т.2 при равни квоти от по ½ идеална част. Въз основа на изявеното пред съда дълбоко и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака на двамата съпрузи по взаимно съгласие, съдът със съдебно решение № 116/ 07. 11. 2017 год. по делото е  прекратил с развод по взаимно съгласие брака на страните и е одобрил споразумението им. По този начин, съдът, като е възпроизвел буквално текста на т.2 от споразумението по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи, в диспозитива на съдебното си решение, не е допуснал никаква фактическа грешка. Нито в споразумението по чл. 51 СК, което изявява волеизявленията на двете страни и тези волеизявления по съществото си представляват насрещни такива, насочени към постигане на взаимноудовлетворяващ ги правен резултат, нито в хода на делото настоящият молител не е заявявал друга, различна от изложената му в споразумението и в частност в т.2 от него воля, различна от тази в диспозитива на съдебното решение.    

  По естеството си производството по чл. 330 ГПК вр. чл. 50 СК е основано на взаимната воля на страните да прекратят брака си с развод и да уредят отношенията си за след развода, от което следва и извода, че без наличието на такава обща воля на съпрузите не може да бъде постиган и целения от тях правен резултат. В случая липсата на потвърждение от страна на вече бившата съпруга и страна по делото за друга действително изразена и поддържана по време на делото обща воля на страните за съсобствеността на имота по т.2 след развода е пречка за съда да приеме, че е допуснал очевидна фактическа грешка в съдебното решение.

  Искането е неоснователно и следва да се отхвърли, като на основание чл. 78, ал.1 молителят В.Г.Д. следва да бъде осъден да заплати на В.П.Д. сторени от нея разноски в настоящото производство, а именно сумата от 200 лева за платено адвокатско възнаграждение.

  Предвид горното, съдът

 

 

                  

                                                       Р   Е   Ш   И :                                                   

 

 

     ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.Г.Д. ЕГН ********** ***- страна по делото, срещу  В.П.Д. ЕГН ********** *** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 116 от 07. 11. 2017 год. по гр. д. № 00437/ 2017 год. на РС Г.Т..

    ОСЪЖДА В.Г.Д. с гореснета самоличност да заплати на В.П.Д. с гореснета самоличност разноски в размер на 200 лева.

    Решението подлежи на обжалване пред ОС Д. в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

     Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :