Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 49

                                      Гр.Д. 08.03.2019г.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

  Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ФЕВРУАРИ 2019г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА                             ЧЛЕНОВЕ:ЕВА И.

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ

 

  При участието на секретаря  Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 22/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от  адв.М.В.,в качеството й на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 339/2017г.по описа на ГТРС - ЕООД  „С.-1“  въззивна жалба срещу  поС.овеното по делото Решение № 91/23.10.2018г.Като твърди,по подробно изложени в жалбата съображения,че решението е нищожно,недопустимо и неправилно,въззивникът претендира обявяване на решението за нищожно,или неговото обезсилване като недопустимо,алтернативно-отмяната му като неправилно.Прави искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инС.ции разноски.

  В депозиран по делото писмен отговор,по подробно изложени в него съображения,въззиваемата страна В.С.С.,чрез пълномощника си-адв.П.П.,ДАК,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно,допустимо и правилно.Прави искане за присъждане на сторените разноски във въззивната инС.ция.

  Въззиваемата страна М.П.Г. не е депозирала отговор по жалбата.

  Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и  прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Неоснователно е възражението на въззивника за нищожност на обжалваното решение.

  Решение № 91/23.10.2018г. по гр.д.№ 339/2017г.по описа на ГТРС е валиден съдебен акт,поС.овен от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,същото е подписано.

  Не може да бъде споделено като основателно и възражението във въззивната жалба за недопустимост на решението,поради това,че съдът се е произнесъл по непредявен спор.

  По гр.д. 339/2017г. ГТРС е сезиран с искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК,във вр. с чл.88 и чл.90,ал.1 от ЗКИР.ПървоинС.ционният съд е разгледал и се е произнесъл по така предявените претенции,като с атакувания съдебен акт ги е отхвърлил.

  Атакуваното решение като краен резултат е правилно и не съществуват основания за отмяната му,по следните съображения:

  С предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК ищецът претендира да се уС.ови,че не е налице прекратяване и разваляне на арендното правоотношение по сключен между него и ответника В.С.С. договор за аренда,вписан в Служба по вписванията,гр.Г.Т.под Акт № 9,том № VIII,вх.рег.№ 3963/13.09.2006г.

  Събраните по делото доказателства обосновават извод за неоснователност на така заявената претенция.

  Видно от съдържанието на процесния договор,същият е сключен за срок от 10 стопански години,считано от 2005/2006г. до 2014/2015г.вкл.Съгласно пар.2,т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието,“стопанската година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.Договорът се счита прекратен с изтичане на срока му,т.е с изтичане към 1 октомври 2015г. на стопанската 2014/2015г.След като вече е прекратен,поради изтекъл срок,договорът не може да бъде продължаван за нов срок.В този смисъл твърдението на въззивника,че договорът за аренда между него и В.С. е за срок по-дълъг от 10 години,тъй като действието му било удължено с две години,считано от началото на стопанската 2016/2017г.и това е С.ало с Анекс към договора,вписан в  Служба по вписванията,гр.Г.Т.под Акт №249,том №IV,вх.рег.№ 2232/25.07.2016г.,е неоснователно.Анексът е подписан 10 месеца след преуС.овяване действието на договора,поради което не би могъл да породи никакво правно действие.Анексът не би могъл да се разглежда и като нова валидна договорка между страните,отделна от първоначалния договор,тъй като с него страните са се споразумели процесната земя да бъде отдадена под аренда за срок от две стопански години,считано от началото на стопанската 2016/2017г.,а съгласно императивната норма на чл.4,ал.1 от ЗАЗ,минималният срок на договора за аренда е 5 стопански години,т.е поради противоречие с тази законова норма анексът е нищожен.След като договорът за аренда между ЕООД  „С.-1“ и В.С. не е за срок,по-дълъг от 10 години,то неоснователно е и възражението на въззивника,че договорът може да бъде развален само по съдебен ред  - чл.28,ал.2 от ЗАЗ,но не и с едностранно предизвестие от страна на арендодателя по реда на чл.28,ал.1 от ЗАЗ.Нещо повече,в процесния случай изобщо не е налице правна възможност,независимо по какъв ред,за разваляне на процесния договор. В.С. навежда твърдение,че е развалил договора по реда на чл.28,ал.1 от ЗАЗ с нотариална покана от 07.08.2017г.Обстоятелството дали,кога и по какъв ред тази покана е връчена на арендатора ЕООД  „С.-1“ е  правно ирелевантно,доколкото може да бъде развален само действащ договор,а към датата на нотариалната покана процесният не е такъв,тъй като към този момент срокът му на действие е изтекъл,на което основание договорът е прекратен.При това положение,ирелевантно по спора във връзка с предявения уС.овителен иск,е и обстоятелството дали в случая е налице визираното в нотариалната покана основание за разваляне на договора-закъснение с повече от три месеца на задължението на арендатора за заплащане на арендно възнаграждение за стопанската 201582016г.,съответно неотносими са всички събрани във връзка с това обстоятелство доказателства.

  В исковата си молба ищецът по гр.д.№ 339/2017г.по описа на ГТРС оспорва извършеното на 21.07.2017г. вписване на нов договор за аренда с арендатор М.П.Г.,с искане за отмяна на вписването,по съображение,че неговият договор за аренда с В.С.С. не е прекратен или развален.Безспорно уС.овено е,че договорът с М.П.Г. е сключен на 23.05.2017г.и вписан в Служба по вписванията,гр.Г.Т.на 21.07.2017г.,т.е след изтичане срока на договора между ищеца и В.С..При  положение,че предявеният уС.овителен иск,че не е налице прекратяване и разваляне на арендното  правоотношение между ищеца и ответника  В.С.,е неоснователен,тъй като този договор между страните е прекратен с изтичане на срока му,поради което не може впоследствие да бъде развален,че сключването и вписването на новия договор следва по време прекратяването на процесния,то липсва основание за уважаване и на претенцията за отмяна извършеното вписване на новия договор.    

  По гореизложените мотиви,решението на първоинС.ционния съд като краен резултат се явява  правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта му относно присъдените в полза на ответника разноски.Неоснователно е и наведеното във въззивната жалба възражение за неправилност на решението и в частта му за разноските,тъй като първоинС.ционният съд не се е  произнесъл по направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна.Възражението е обсъдено и правилно не е уважено като неоснователно,доколкото присъденото адвокатско  възнаграждение в общ размер от 600 лв. е дължимо такова на основание чл.7,ал.1,т.4 и ал.8 от Тарифа №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

  При този изход на спора,въззивникът дължи на въззиваемата страна сторените в  настоящото производство разноски,но доколкото липсват доказателства такива да са направени,то и не следва да се присъждат.

  Воден от горното,Д.кият окръжен съд

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/23.10.2018г. по гр.д.№ 339/2017г.по описа на ГТРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.