Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №105

              В ИМЕТО НА НАРОДА

                              гр.Добрич 09.05.2019 г.

 ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на втори май   

през две хиляди и деветнадесета                                 година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:Е.И.

                                                                                  Г.ПАВЛОВ                                                                                                                                                                                             

при  секретаря  БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ……….....................    и в присъствието на прокурора....................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева...В.гр.д.№186

по описа за 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от „С. І“ЕООД,със седалище и адрес на управление с.Василево,обл.Добричка,ул.“Втора“№2,представлявано от С.Р.С. ,чрез адв.М.В. ,пълномощник срещу Решение №13 от 25.01.2019г.по гр.д.№164/2018г.по описа на Генералтошевски районен съд,с което е осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна по делото сумите 3 437,91 лв.,представляваща  неизплатено арендно възнаграждение от по 90 лв.на дка за стопанската 2016-2017г. за поземлен имот № 018020 с площ от 38,199 дка в землището  на с.С.,общ.Г.Тошево,както и сумата от 97,60 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2018г.до 12.04.2018г. и са присъдени следващите се съдебно деловодни разноски.

   Жалбата е депозирана в законоуС.овения срок и подлежи на разглеждане по същество.

   В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор,в който се оспорва подадената жалба.

   Според жалбоподателя решението е нищожно,недопустимо и неправилно,поради неясна воля на съда и незаконен състав-основания за нищожност и поради произнасяне по недопустими искания на ищеца,при наличие на абсолютна преклузия.

   Решението е неправилно,тъй като са налице множество нарушения на съдопроизводствени правила .Неправилно е приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК.

   Настоява се за отмяна ,респективно обезсилване на съдебното решение и връщане на делото за произнасяне от нов състав на съда,евентуално за прогласяване на нищожността му.

   Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

   В подадения писмен отговор на жалбата решението е счетено за валидно,допустимо и правилно,поради което се иска потвърждаването му като законосъобразно и правилно.

   Липсва неясно изразена воля на съдебния състав,както и неизяснена фактическа обС.овка и неуточнени факти.Решението е поС.овено от надлежен съдебен състав,в рамките на правораздавателната му компетентност.Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Правилно са приложени нормите на чл.161 и чл.162 от ГПК.

   С така изложените съображения решението следва да бъде потвърдено със следващите се последици относно разноските по делото.

   В съдебно заседание жалбата се поддържа.

   Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,прие за уС.овено следното:

   По възраженията за нищожност на съдебното решение,съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:Обжалваното решение е поС.овено от законен съдебен състав,в рамките на правораздавателната му компетентност,подписано е,а от изложените мотиви ясно се извежда волята на съда при поС.овяването му.Субективното убеждение на  процесуалния представител на жалбоподателя за предубеденост на съдебния състав на водят до нищожност на съдебния акт,като поС.овен от незаконен състав-така  Определение №410 от 17.11.2016г. по гр.д.№61179/2016г.на Второ ГО на ВКС.

   По възраженията за недопустимост-доколкото не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на иска и са налични всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането му,решението е допустимо.

   По правилността на съдебното решение:

   Представени са писмени доказателства,че ищецът е собственик на  38,199 дка земеделска земя,трета категория,имот №018020, в парцел 20,масив 18по картата за възС.овената собственост на с.С.,общ.Г.Тошево,придобита с Нотариален акт за покупко-продажба от 11.09.2014г. от продавачите Мара Ангелова,Русанка Желева  и Димка Петрова.Не се спори относно факта,че  между праводателите на ищеца и ответното дружество е сключен Договор за аренда на земеделска земя на 23.10.2008г. за процесната земеделска земя,за срок от десет години-до 2017-2018г. включително.В чл.3 ал.1 от договора е уговорено арендно възнаграждение в размер на 35 % от паричната стойност на продукцията,дължимо след изтичането на съответната стопанска година и реализацията на продукцията,но не по-късно от три месеца след изтичането й.С уведомление до ответното дружество от 06.01.2015 г. арендаторът е уведомен за встъпването на арендодателя в правата на прехвърлителите  на имота по арендния договор,сключен с тях.

    Поради неизпълнение на задължението за заплащане на арендно възнаграждение ,с нотариална покана,връчена на 23.10.2017г.на управителя на ответното дружество, е отправено изявление за разваляне на арендния договор.Вписано е заявление  за прекратяване на договора за аренда в СВ гр.Г.Тошево,вх.рег.№3586 от 06.12.2017г.,акт №291,том ІV.

    Претендира се дължима рента за стопанската 2016-2017г.,в посочен в исковата молба размер,а именно 90 лв./дка.С отговора си ответникът е оспорил размера на исковата претенция.

   Предвид извършеното оспорване районният съд е указал,че ищецът следва да докаже размера на предявената претенция за рента,а ответникът  да докаже ,че точно е изпълнил задълженията си по договора за аренда-Определение №218 от 03.07.2018г.Доказателствената тежест е правилно разпределена между страните.

   В изпълнение на дадените с посоченото определение указания ищецът е  поискал допускането на съдебно –счетоводна експертиза,която  да отговори на въпроса ,какъв е средния размер на изплащаните ренти за процесните земи за стопанската 2016г.-2017г.,както и какъв е размера на арендното възнаграждение за  процесната стопанска година,съобразно уговореното в чл.3 от договора.

    Поради отказа на ответното дружество да предостави на назначеното вещо лице  на ведомости за платени ренти само за землището на с.С.,общ.Г.Тошево ,не е даден отговор относно средния размер на изплащаните ренти за процесната земя в конкретното землище.Това е мотивирало първоинС.ционния съд с Определение от 28.11.2018г. по делото да задължи ответното дружество да предостави на вещото лице ведомости за заплатени ренти на собственици на земя в с.С. за стопанската 2016-2017г.,като изрично е отправено предупреждение,че при неизпълнение на задължението за предоставяне на необходимата на вещото лице документация,ще бъде приложена санкцията на чл.161 от ГПК,т.е.съдът ще приеме за доказани факти,относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.При изготвяне на повторно заключение по делото вещото лице е било възпрепятствано да се запознае с исканите от него ведомости,поради което то не е могло да изготви и това повторно заключение.

   При това положение съдът правилно и в съгласие с разпоредбата на чл.161 от ГПК е приел ,че претенцията е изцяло доказана по размер ,както в частта за главницата ,така и по отношение на претендираната лихва за забава.

   Мотивировката,че с предоставянето на исканите от вещото лице счетоводни документи ще са нарушат разпоредбите на ЗЗЛД е неправилна.

   Съгласно чл.6 ал.3 от Наредба №2 /29.06.2015г.за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица,вещото лице има право да иска от юридически лица и граждани материали,необходими за изготвяне на експертизата и те са длъжни да му осигурят достъп до тези материали и да оказват необходимото съдействие за изготвяне на експертизата,а съгласно чл.33 от посочената наредба вещото лице има задължение да не разпространява информация за обстоятелствата,фактите и документите,които са му С.али известни в хода на извършване на експертизата.В този смисъл е и подписаната декларация от вещото лице по делото.

   Като е приел за доказани фактите,за които са създадени пречки от страна на ответника за събиране на относими доказателства,съдът е поС.овил правилно съдебно решение,което следва да бъде потвърдено.

      Претендират се съдебно деловодните разноски,сторени от въззиваемата страна,но тъй като не са представени доказателства за размера им ,такива не се присъждат с настоящото решение.

    Водим от горното Окръжният съд,

          Р  Е  Ш  И:

   ПОТВЪРЖДАВА  Решение №13 от 25.01.2019г.по гр.д.№164/2018г.по описа на Генералтошевски районен съд.

   Решението не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                2.