Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                    160

  

                                гр.Д.     01.07.2019 год.      

 

                        В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Д.кият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и четвърти юни                            2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                    ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:ПЕПА МИТЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №194 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А.И.А. от гр.Ген.Тошево срещу решение №8/18.01.2019 г. по гр.д.№375/2018 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево,с което въззивникът е осъден да заплати на С.И.К. от гр.Ген.Тошево сума в размер на 5 000 лв,представляваща предоставен паричен заем,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска-17.07.2018 г.,до окончателното й изплащане,както и сума от 1 056 лв сторени съдебно-деловодни разноски.Изложено е в жалбата,че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.Същото не било мотивирано,не били обсъдени събраните доказателства,като съдът се задоволил единствено да противопостави твърденията на страните.Решението било постановено при непълнота на доказателствата-не бил изяснен спорният предмет,дали има извършени плащания,връщане на сумата по договора за заем изцяло или частично,кога е съставен документът за връщане на сумата,последният подписан ли е от ищеца по делото.В тази връзка са изложени доводи за допуснато от районния съд процесуално нарушение при назначаване на повторната тройна съдебно-графологична експертиза,а именно включване в състава на същата на вещото лице,изготвило заключението по първоначалната единична СГЕ.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се от въззивника сторените от него разноски по делото.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият С.И.К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,като настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане в негова полза на сторените от същия разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 22.01.2019 г.,а жалбата е подадена чрез пощенски оператор-куриер на 05.02.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 05.02.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№375/2018 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД от С.И.К. от гр.Ген.Тошево срещу А.И.А. от гр.Ген.Тошево,с който се настоява за осъждане на ответника да заплати /върне/ на ищеца предоставена му от втория заемна сума в размер на 5 000 лв по устен договор за заем,сключен между страните на 21.06.2017 г.Претендира се от ищеца и присъждане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че на 21.06.2017 г. между ищеца С.И.К. в качеството на заемодател и ответника А.И.А. в качеството на заемополучател бил сключен устен договор за заем,по силата на който първият предал на втория сума в размер на 5 000 лв срещу задължение на заемателя да върне заемната сума в срок до 2-3 месеца същата година.За предаване на сумата била изготвена от заемателя А. разписка,подписана от него.Заемната сума била предоставена на ответника за закупуване на лек автомобил и такъв действително бил купен от него,след което същият започнал да се укрива и да страни от ищеца,като до настоящия момент горната сума не била върната на заемодателя.

В отговора на исковата молба ответникът А.И.А. оспорва основателността на иска.Същият не оспорва възникването на соченото заемно правоотношение между страните,както и че действително е получил от ищеца К. сума в размер на 5 000 лв срещу задължение за връщането й.Ответникът оспорва да е уговорен изричен срок за връщане на сумата,но сочи,че бил поел ангажимент да стори това до една година.Твърди,че заемната сума била върната на заемодателя К. след изтеглен от съпругата на А. банков кредит в размер на 25 000 лв.

Не е спорно по делото възникването на процесното заемно правоотношение,а именно,че на 21.06.2017 г. между ищеца С.И.К. в качеството на заемодател и ответника А.И.А. в качеството на заемополучател е сключен устен договор за заем,по силата на който първият предава на втория сума в размер на 5 000 лв срещу задължение на заемателя да върне заемната сума.Сключването на заемния договор е удостоверено и чрез депозираната от ищеца К. написана и подписана от ответника А. разписка от 22.06.2017 г.,в която последният заявява,че е получил от С.К. сума от 5 000 лв при поето от него задължение „да му я възстанови“.Горната разписка на лист 4 от делото на ГТРС е частен свидетелстващ документ,изхождащ от заемателя А.,удостоверяващ неизгодни за издателя си факти,поради което и ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила.Документът доказва недвусмислено възникването на процесното заемно правоотношение през месец юни 2017 г.Заемният договор е реален и неформален,т.е. същият се счита сключен с реалното предаване на заемната сума,което безспорно е сторено от К. в полза на А.,и за валидността му не се изисква спазването на някаква форма,което означава,че съгласието за заема може да се постигне и в устна форма.Следователно процесният договор е бил валидно сключен между страните и заемната сума от 5 000 лв е била предадена от К. на А..

По делото са разпитани двама свидетели,посочени от ищеца С.К.,а именно Петър Атанасов Георгиев /без родство със страните,дългогодишен приятел на ищеца/ и Радка Иванова Митева /сестра на ищеца/,чиито показания са в насока за споделен от К. пред тях проблем с ответника А.,на когото дал заем от 5 000 лв,но последният отказвал да му върне парите.Всъщност в тежест на ответника А.А. е да докаже твърдението си,че е изпълнил задължението си по договора да върне на ищеца С.К. заемната сума.Същият е депозирал по делото само извадка от договор за кредит /2 страници от договор от 14 страници/,според която действително съпругата му Рада Георгиева Апостолова е получила от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-гр.Варна кредит в размер на 15 000 лв,но от горната извадка не явства на коя дата е сключен този договор /дали преди или след сключване на процесния заемен договор/ и дали моментът на сключването му е относим към твърдяния от ответника А. момент на връщане на заемната сума.В този смисъл не може да се обоснове извод за евентуална цел на сключването на договора за банков кредит от съпругата на ответника именно за погасяване на задължението на А. към К..Липсват доказателства част от сумата от 15 000 лв,получена от съпругата на ответника по банковия кредит,да е послужила за погасяване на задължението на А. към К..

Ответникът А. се домогва да докаже връщане на заемната сума на ищеца К. чрез депозирана от него  разписка без дата на издаване /на лист 22 от делото на ГТРС/,в която се сочи,че е съставена от заемодателя С.И.К..Същата съдържа неизгодно за ищеца-заемодател волеизявление на К.,че е получил от А.И.А. сумата от 5 050 лв,която „му бил дал“.Истинността /верността и автентичността/ на горната разписка е оспорена от ищеца К.,който заявява,че не е написал и подписал същата.Касае се за частен свидетелстващ документ,който носи формално подписа на оспорващата го страна,поради което по правилата на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на документа е върху страната,която го оспорва,т.е. върху ищеца С.К..

В съдебно заседание на 06.11.2018 г. пред ГТРС ответникът А.А. е признал,че именно той,а не ищецът С.К.,е автор на ръкописния текст на разписката,но е продължил да настоява,че именно К. е подписал разписката.Последното и досежно авторството на подписа под ръкописния текст се опровергава от заключенията на шест вещи лица-по единичната и тройната графологични експертизи,допуснати от първоинстанционния съд,и по тройната графологична експертиза,допусната от въззивния съд.В заключенията по тях експертите са категорични,че С.И.К. не е автор на положения под разписката подпис,което означава,че нито текстът,нито подписът в разписката са изписани от заемодателя К.,т.е. последният не е автор на тази разписка.Този извод оборва истинността на разписката и прави последната негодно доказателствено средство за извършено от заемателя А. в полза на заемодателя К. връщане на заемната сума от 5 000 лв.

В противовес на извода на вещите лица в заключенията по единичната и тройната графологични експертизи,допуснати от първоинстанционния съд,и по тройната графологична експертиза,допусната от въззивния съд,е единствено заключението по единичната СГЕ,депозирано пред ДОС от вещото лице Богдан Йорданов Богданов.Последният единствен счита,че разписката е подписана от С.К..Същият е отчел наличието на съвпадения и различия в общите и частни графически признаци на подписа в разписката и в сравнителния материал,но е приел без сериозна обосновка,че съвпаденията са с по-висока идентификационна стойност и са достатъчни за извод,че подписът в разписката е положен от С.К..Същият е отбелязал мимоходом констатираното различие в обработеността на подписа от разписката и на подписите в сравнителния материал,но не е коментирал тази разлика и как тя се отразява на крайния му извод.Предвид горните пропуски и поради недостатъчна обоснованост съдът не кредитира горното заключение.

Вещите лица Владимир Василев,Никола Бъчваров и К. Минчев в заключението по повторната тройна СГЕ,допусната от ДОС,са мотивирали детайлно изводите си.Същите са установили,че подписът на С.К. в сравнителните образци /подписи в заявления,депозирани в ОД на МВР-Д. за издаване на документи за самоличност/ се характеризира със средна до под средната степен на обработеност,докато подписът в разписката се отличава с висока степен на обработеност.Установени са и множество други различия в общите графически признаци на двата подписа-различия в наклона,в преобладаващата форма на движенията,в линейността на щрихите.Нарушена равномерност в линейността на щрихите е установена в подписа на К. в сравнителния материал,т.е. още в заявленията му до ОД на МВР от 23.02.2007 г. и от 29.06.2017 г.,докато подписът в разписката е с равномерни щрихи.Следователно е установено,че автентичните подписи на К. в заявленията за издаване на документи са още към юни 2017 г. с ниска до средна степен на обработеност и неравномерност на щрихите,а подписът в разписката,който при всички случаи следва да е положен в период след юни 2017 г.,доколкото заемното правоотношение датира от юни 2017 г.,се отличава с висока обработеност и равномерност.Безспорно и логично напредването на възрастта /К. е на 73 години/ и въздействия върху организма като злоупотреба с алкохол,заболявания /напр.Паркинсон/ водят до влошаване равномерността и обработеността на почерка и подписа на едно лице,а в случая с оглед констатираните различия се оказва,че почеркът на ищеца К. се усъвършенства и подобрява с течение на времето,ако се приеме,че подписът в изследваната разписка е положен именно от него.Очевидно такъв извод би бил абсурден,а констатираните очевидни различия сочат единствено на извод,че положеният след юни 2017 г. в разписката подпис не е изписан от ищеца К..Вещите лица са установили и множество различия в частните почеркови признаци на сравняваните подписи,както и известни съвпадения в общите и частни графически признаци.Същите обаче са обяснили констатираните съвпадения като обичайни при подправка на подпис,като са посочили,че авторът на инкриминирания подпис е усвоил и възпроизвел в голяма степен почерковите особености на истинския подпис,в резултат на което се е получило „копие“ близко до оригинала,притежаващо същите общи и частни признаци.В същото време деецът,подвластен на собствения си утвърден с годините динамичен стереотип на писмено-двигателни навици,при изписване на някои щрихи и части от елементите на подписа е проявил типични за неговия почерк особености,които обаче не са характерни за оригиналния подпис на С.К..В тази насока са и изводите на вещите лица,изготвили заключенията в първата инстанция.След като подписът в разписката на лист 22 от делото на ГТРС не е положен от заемодателя С.К.,то тази разписка не доказва връщане на заемната сума от заемателя А.А..Последният не сочи други доказателства в подкрепа на твърдението си,че е върнал сумата от 5 000 лв на ищеца К..Следователно това твърдение остава недоказано.Вземането на ищеца е изискуемо,доколкото посоченият от самия ответник А. уговорен между страните срок за връщане на заемната сума от една година е изтекъл на 21.06.2018 г. /преди подаване на исковата молба в съда/.Исковата претенция на ищеца е основателна и подлежи на уважаване.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в полза на ищеца К. следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея,считано от датата на предявяване на иска 17.07.2018 г.,до окончателното й изплащане.Първоинстанционното решение следователно е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца,който изрично ги е претендирал и му се дължат от ответника при уважаване на иска.

При този изход от производството право на разноски за въззивната инстанция има ищецът по делото и въззиваем в настоящото производство С.К.,който изрично ги е претендирал.Въззивникът-ответник А.А. няма право на разноски.В полза на К. следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от страната съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие на лист 117 от делото на ДОС.Неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност на горното възнаграждение.При цена на иска от 5 000 лв минималното възнаграждение за една инстанция е в размера по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г.,а именно 580 лв.Изплатеното в размер на 600 лв надвишава само с 20 лв минималното такова,но присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв е оправдано предвид усложняване на процеса във въззивната инстанция.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът и въззивник А.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд сумата от 750 лв,изплатена от бюджета на съда за възнаграждения на вещите лица по допуснатата тройна СГЕ поради освобождаване на въззиваемия С.К. от заплащане на горните разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК,сторено с определение №429/27.05.2019 г. на ДОС.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

 

                                           Р  Е  Ш  И  :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №8/18.01.2019 г. по гр.д.№375/2018 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево.

ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.К. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд сума в размер на 750 лв /седемстотин и петдесет лева/,представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за три вещи лица по допуснатата във въззивната инстанция тройна съдебно-графологична експертиза.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                   2.