Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №150

           В ИМЕТО НА НАРОДА

                 гр.Д. 17.06.2019 г.

Д.КИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на четиринадесети юни                            

през две хиляди и деветнадесета                              година в състав:

                                                          

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ :1.Т.СТОЕВА

                                                                      2.Г.ПАВЛОВ

                                                     

при  секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА -ЮСУФ............      и в присъствието на прокурора....................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.....В.гр.д.№275

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

     Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

     Постъпила е въззивна жалба от  „П.К.БЪЛГАРИЯ“ЕООД,ЕИК175074752,със седалище гр.С.,бул“България“№49,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.  срещу Решение №14 от 31.01.2019г. по гр.д.№257/2018г. на Районен съд гр.Г.Т.,с което съдът е отхвърлил предявените от жалбоподателя искове  против Д.С.М. *** ,с правно основание чл.422 от ГПК,за установяване в отношенията между страните,че въззиваемата страна дължи на дружеството сумата от 1 862,27 лв.-главница по Договор за потребителски кредит№3012257406 от 07.09.2016г.,ведно със законна лихва,считано от 02.03.2018г.до окончателното изплащане на главницата ,за които е издадена Заповед за изпълнение №72 от 02.03.2018г.по ч.гр.д.№00108/2018г.по описа на ГТРС .

    Жалбата е подадена в срок и е допустима.

    От въззиваемата страна е постъпило писмено становище,в което се излагат мотиви за допустимост ,но неоснователност на подадената жалба..

    Жалбоподателят счита за неправилно заключението на съда,че предсрочната изискуемост на задължението не е надлежно обявена на длъжника.

    Жалбоподателят е небанкова финансова институция,поради което нормата на чл.60 ал.2 от ЗКИ не е приложима за него,както и цитираното от съда ТР.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС .

    В случай,че съдът счете,че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника и това е основание за отхвърляне на иска,при условията на евентуалност да установи,че задължението е изцяло изискуемо,тъй като срокът на договора е изтекъл ,а датата на последната погасителна вноска е 20.10.2018г. или към настоящия момент задължението е изискуемо в целия негов размер.

    Ответната по жалбата страна е на становище,че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи,които не пораждат действие между страните.

    Счита,че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.    

   Съдът,като се запозна с представените към делото писмени доказателства установи от фактическа и правна страна следното:

   Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение.Що се отнася до правилността му ,съдът е ограничен от изложеното във въззивната жалба.

   Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.Въззивникът черпи правата си от сключен с въззиваемата страна Договор за потребителски кредит „П.К.СТАНДАРТ“№3012257406 от 07.09.2016г.,по силата на който е предоставена в заем сумата от 1000 лв.,за срок от 24 месеца,с падеж 20 ден от месеца,ГПР 49,89% и ГЛП 41,17 %.

   По заявление на ищеца в първоинстанционното производство  по чл.410 от ГПК,подадено на 02.03.2018г. е издадена Заповед№72 за изпълнение на парично задължение срещу ответницата от 02.03.2018г. по ч.гр.д.№108/2018г.на РС гр.Г.Т. за заплащане на сумата от 1 862,80 лв.-главница по договора за кредит,ведно със законна лихва ,считано от 02.03.2018г.до окончателното изплащане на главницата,сумата от  9,53 лихва за забава,ведно със сторените в заповедното производство разноски.

   С Определение №92 от 28.03.2018г. по ч.гр.д.№  108/2018г.на РС гр.Г.Т. на заявителя е указано да заведе настоящия установителен иск.Съобщението за дадения едномесечен срок е връчено на 05.04.2018г.,а искът е предявен в срок на 08.05.2018г.

    Искът е допустим ,което води и до допустимост на постановеното съдебно решение.

   За да отхвърли предявения иск районният съд е приел,че настъпването на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит не е съобщено на длъжника,поради което не са налице условията за уважаване на иска,черпещ  основанието си от заявеното пред заповедния съд настъпване на предсрочната изискуемост на задължението.Позовал се е на ТР №4/2013г. на ВКС,а именно на т.18 от същото,което важи и за небанкови институции,които предоставят по занятие кредити.Обявяването на предсрочната изискуемост съгласно разпоредбата на чл.60  от ЗКИ има действие от момента на връчване на длъжника на изявлението на кредитора,че кредитът се счита за изцяло предсрочно изискуем,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.В случая до ответницата е адресирано уведомително писмо с дата  02.08.2017г.,но няма данни то да е било връчено.

   Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно необходимостта от обявяване на длъжника на кредита за изцяло предсрочно изискуем.В подкрепа на виждането,че мотивите на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС са относими и към уредбата на кредити, отпускани от небанкови финансови институции е и разрешението,дадено в Решение №114/07.09.2016г.по т.д.№362/2016г.на ІІ-ро ТО на ВКС,в което се приема,че заявлението не съставлява уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,нито такова е връчването на  заповедта за изпълнение.Исковата молба може да има характер на връчване на изявлението,но тя не променя с обратна сила факта,че преди подаване на заявлението длъжникът не е бил уведомен редовно за предсрочната изискуемост.В настоящия случай и исковата молба не е връчена на длъжника,поради това ,че не е намерен от съда на посочения в исковата молба адрес,поради което му е бил назначен и особен представител,при условията на чл.47 ал.5 и ал.6 от ГПК.

   Във въззивната жалба ,в условията за евентуалност се прави искане за признаване от съда за установено,че задължението е изискуемо ,тъй като последната погасителна вноска е от 20.10.2018г.,като по този начин задължението е изискуемо към настоящия момент в целия си неизпълнен размер.

   Това искане съставлява предявяване на нов иск пред въззивната инстанция-твърдят се нови обстоятелства,невъведени в първоинстанционното производство,което е недопустимо,доколкото при разглеждането му би се пропуснала една съдебна инстанция и биха се нарушили правата на защита на противната страна.Би липсвал и идентитет между предмета на заповедното производство и на исковото такова.

   По тези съображения съдът не разглежда предявения на това основание иск.

   Що не отнася до наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит ,такива не бяха констатирани при разглеждането му.

   Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

        Р  Е  Ш  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Решение №14 от 31.01.2019г. по гр.д.№257/2018г. на Районен съд гр.Г.Т..

   Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.             2.