Р Е Ш Е Н И Е

306

гр.Добри, 18.07. 2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД-ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети  юни две хиляди и деветнадесета година Втори касационен състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  И.     

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                             МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА                                                                      

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА Д., разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА кас.адм. дело № 277/2019 г. по описа на АдмС- Добрич.

           Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по обща жалба, подадена от адв. М.П., като пълномощник на П.И.П. ***, Д.Т.И. ***, А.В.В. ***, Т.В.В. ***, В.И.П. ***.Т., З.В. ***, В.В. ***, Т.Д.М. от гр.Ген.Т., В.Й.В. ***, С.И.Т. ***, Л.Й. *** и Д.Й.Д. ***,срещу решение № 24/28.02.2019г. по гр.д. № 50/2019 г. по описа на Районен съд – Г.Т..

           Касаторите искат отмяна на решението на районния съд като неправилно, неоснователно и незаконосъобразно и постановяване на  друго, с което да се прогласи нищожността на Решение № 32/1 от 08.08.1995г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Ген.Т., с което се възстановява нива-45 декара земеделска земя,трета категория, имот №053015 в землището на с.Красен,община Ген. Т. на  наследниците на Мария И. Драганова-втора съпруга на  Тачо И. Драганов.В тази връзка искат съдът да възстанови собствеността на нивата на наследниците на Тачо Драганов,който се явява общ наследодател на касаторите и наследниците на Мария Драганова. Излагат подробни съображения в подкрепа на исканията си.В съдебно заседание, редовно призовани,касаторите не се явяват и не се представляват.Процесуалният им представител адв. М. Панчев депозира писмена молба за даване ход на делото в негово отсъствие. В молбата поддържа касационната жалба и изразява становище по същество.

           Ответникът редовно призован,не се представлява.Представя писмено становище по касационната жалба, в което я оспорва.

           Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна.

          Добричкият  административен съд прецени, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима. Разгледана по същество,касационната жалба е неоснователна.

           Производството пред районния съд е образувано по обща жалба  от настоящите касатори, срещу Решение № 32/1 от 08.08.1995г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Г.Т., с което се възстановява нива-45 декара земеделска земя,трета категория, имот №053015 в землището на с.Красен, община Ген. Т. на  наследниците на Мария И. Драганова.Поискано е от съда да прогласи нищожността на решението и да възстанови посочената нива на общия на жалбоподателите наследодател Тачо И. Драганов.Въз основа на приобщените по делото доказателства съдът е приел, че по подадено от Васил Тачев И. заявление до ОбСЗ Ген.Т. е образувана преписка №1674/ 20. 01.1091г. Решението е постановено в предвидената от закона форма и състав на Поземлената комисия. Подписано е от всички членове от състава на комисията и е издадено в кръга на правомощията на органа с особена юрисдикция,съгласно ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му.

           Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

           Съгласно правната теория и трайно установената съдебна практика,за да бъде обявен за нищожен един административен акт,трябва да е налице толкова тежко,основно нарушение на изискванията за законност,поради което актът, въпреки че притежава някои белези на административен акт,въобще не поражда правни последици.Основанията за обявяване нищожност от съда са липса на компетентност,неспазване на установената форма,съществени нарушения на производствените правила,нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Съобразно с това може да се посочи, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление; административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма такива, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред; превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

           Съгласно посочените критерии настоящият състав счита, че процесното решение е издадено от компетентен орган, действащ в рамките на законово определените правомощия. При постановяването му, комисията е действала в пълния си състав и е формирала правнозначимо волеизявление.Спазена е и изискуемата се писмена форма, поради което не е налице и порок във формата. Не се установяват и съществени нарушения на административно производствените правила.Нарушенията на материалния закон се отнасят до  правилността на административния акт, а не до неговата валидност, поради което нищожен  на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора-когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма.В случая решението е издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, при влязъл в сила  план за земеразделяне.Следователно, решението е било издадено при условията, предвидени в приложимата материалноправна норма, поради което се явява валидно.Несъответствието с целта на закона също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.В случая компетентният орган е приел решение, с което е била постигната целта, определена от чл. 27 от ППЗСПЗЗ, а именно, възстановяване правото на собственост, поради което и на това основание атакуваният акт е валиден.

           Настоящият съдебен състав установи,че възраженията във въззивната и в касационната жалба са за незаконосъобразност на атакуваното решение, но същото е постановено през 1995 г. и е влязло в сила, по което и не се спори между страните. Представените във въззивното производство писмени доказателства също касаят законосъобразността на решението, а не неговата нищожност.В тази връзка следва да се отбележи,че тези писмени доказателства не са били представени пред ПК и не са й били известни. Представянето им след повече от 20 г. в съдебно производство не води до извод,че към момента на постановяване на атакуваното решение, комисията се е произнесла неправилно.Както вече се каза, към този момент пред ПК са представени доказателства, които обосновават постановеното от нея решение.

           На следващо място касационната инстанция установи,че нито във въззивната, нито в касационната жалба са изложени конкретни пороци на решението, които да водят до неговата нищожност. В касационната жалба не са посочени и конкретни пороци на съдебния акт. Това,че съдът не е взел предвид представените пред него писмени доказателства не води до незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като тези доказателства са неотносими към твърдението за нищожност. В тази връзка, при преценка на оспорвания съдебен акт, касационният състав установи, че решаващият съд е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и е посочил въз основа на кои от тях приема за установена фактическата обстановка по делото,респективно въз основа на кои доказателства безспорно е установено,че оспореният акт не е нищожен.Правилен е изводът на решаващия съд,че новопредставените писмени доказателства и изложените в жалбата доводи, обосновават спор за материално право относно това, кой от двамата наследодатели е бил собственик на процесните земеделски земи преди реституцията. Правилно е и становището на съда,че този спор следва да се реши в отделно исково производство, а не в настоящото административно съдебно производство.

           При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния и процесуалния закон.

            Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд, Втори касационен състав

                                    Р     Е     Ш     И      :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/28.02.2019г. по адм. дело №  50/2019г. по описа на Районен съд-Г.Т..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….                                  

 

                                                                                            2…………………….