Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                             № 141

                                         Гр.Д. 12.06.2019г.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на  ЕДИНАДЕСЕТИ ЮНИ 2019г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА                             ЧЛЕНОВЕ:ЕВА И.

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ

 

  При участието на секретаря  Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 306/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от  адв.М.В.,в качеството й на пълномощник на ответника по гр.д.№ 513/2018г.по описа на ГТРС-ЕООД  „С.-1“,ЕИК 124601811,въззивна жалба срещу поС.овеното по делото Решение № 26/08.03.2019г.Като твърди,че решението е нищожно,недопустимо и неправилно,въззивникът претендира обявяване на решението за нищожно,или неговото обезсилване като недопустимо и връщане на делото за разглеждане от друг състав,алтернативно-за отмяната му като неправилно.

  Според въззивника,решението е нищожно,тъй като е поС.овено от незаконен състав.Съставът е незаконен,поради множеството необосновани отводи,известни на Окръжен съд,Д..

  Решението е недопустимо,тъй като крайният  правен извод на съда е изграден единствено на приложението на разпоредбата на чл.161 от ГПК.

  Решението е необосновано,тъй като съдът не се е мотивирал защо е приложил нормата на чл.161 от ГПК.

  Решението е неправилно и незаконосъобразно,тъй като съдът не е събрал доказателства за изясняване на фактическата обС.овка и не е дал такава възможност на ответната страна,вкл. не е взел предвид отговора и С.овището на ответника,с което е нарушил правото му на защита.Решението е поС.овено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

  Въззиваемата страна Е.С.Р.,ЕГН:**********,***,чрез пълномощника си-адв.Д.Ч.,оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно,допустимо и правилно.Прави искане за присъждане и на сторените разноски във въззивната инС.ция разноски –заплатено адвокатско възнаграждение,по отношение на което въззивникът прави възражение за прекомерност.

  Д.кият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и  прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Неоснователно е възражението на въззивника за нищожност на обжалваното решение.

  Решение № 26/08.03.2019г. по гр.д.№513/2018г.по описа на ГТРС е  валиден съдебен акт,поС.овен от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.Възражението на въззивника за нищожност на решението,като поС.овено от незаконен състав,тъй като били налице основания същият да се отведе,както е сторил това по други дела между същите страни,е неоснователно.Обстоятелството дали съставът на съда,поС.овил обжалвания акт,се е отвел от разглеждането на други съдебни спорове между същите страни,не е известно на ДОС,в какъвто смисъл е твърдението на въззивника,то не беше надлежно удостоверено и пред настоящата инС.ция.Извън това,отводът,дори  такъв да е налице,по други дела,при липса на твърдения за наличие на основания и искане от страна на ЕООД  „С.-1“ за отвод на съда и по гр.д.№513/2018г.по описа на ГТРС,по никакъв начин не се отразява на обжалвания съдебен акт,още по-малко на валидността му.  

  Не може да бъде споделено като основателно и възражението във въззивната жалба за недопустимост на решението,тъй като крайният  правен извод на съда бил изграден единствено на приложението на разпоредбата на чл.161 от ГПК.

  Исковата молба,въз основа на която е образувано  производството по гр.д.№ 513/2018г.по описа на ГТРС е редовна,тъй като отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.С нея ищецът е предявил искове по чл.8,ал.1 от ЗАЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.Доколкото не са налице отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на исковете и са налични всички положителни процесуални предпоставки за разглеждането им,обжалваното решение е допустимо.Въпросът за приложението на разпоредбата на чл.161 от ГПК е такъв,свързан с правилността,а  не с допустимостта на атакувания съдебен акт.

  Решение № 26/08.03.2019г. по гр.д.№ 513/2018г.по описа на ГТРС е  правилно и не съществуват основания за отмяната му.

  Неоснователно е възражението на въззивника за допуснати от първоинС.ционния съд  съществени процесуални нарушения,изразяващи се в задължаването на ответника да  представи неотносими според него доказателства по делото,както и в неправилно приложение на нормата на чл.161 от ГПК.Първостепенният съд не е извършил процесуални нарушения във връзка с допускането и събирането на писмени доказателства за целите на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.Задачата на вещото лице е била да определи дължимото от ответника арендно възнаграждение на ищеца за стопанската 2016/2017г. за земеделските земи,предмет на сключения между страните по делото аренден договор.За да даде отговор на този въпрос,вещото лице е следвало да съобрази както уговореното от страните в чл.3 от процесния договор относно начина на изчисляване на арендното възнаграждение – т.1 от задачата на експертизата,така и ведомостите на ответното дружество за изплатената рента,във връзка с наведеното в исковата молба твърдение,че по сведение на арендодатели,предоставили земеделска земя на ЕООД  „С.-1“,при условия,идентични с условията на  процесния договор,ответникът им е изплатил за стопанската 2016/2017г.арендно възнаграждение на декар в границите от 80.00 лв. до 100 лв.Именно във връзка с доказване на това твърдение на ищеца и по негово искане, обективирано  в исковата молба,с поС.овено по делото Определение № 39/22.01.2019г. първоинС.ционният съд изрично е задължил ответното дружество на основание чл.190,ал.1 от ГПК да представи на вещото лице в оригинал или в заверени преписи ведомостите за изплатената рента за землището на с.Ч.,община Г.Т. за стопанските 2016/2017г.,с указание,че при непредставянето им ще приеме за доказани твърденията в обстоятелствената част на исковата молба относно размера на дължимото рентно възнаграждение и мораторна лихва.Тези счетоводни документи са относими по спора,не само защото съдържат информация относно действителния размер на заплатеното от същия арендатор на други арендодатели при идентични с процесния договор условия арендно възнаграждение,но и защото въз основа на тях вещото лице би могло да извърши проверка на изчисленията на ответника за размера на извършеното от него рентно плащане,имащи значение за извода за редовност/нередовност на воденото от него счетоводство.Съгласно чл.190,ал.2 от ГПК,непредставянето на документа се преценява съгласно чл.161 от ГПК,т.е съдът приема за доказани фактите,посочени в исковата молба,за които ответникът е създал пречки за събиране на относими по спора доказателства.Нормата на чл.161,във вр. с чл.190,ал.2 от ГПК в случая    правилно е приложена от първоинС.ционния съд.Ответникът не е представил изисканите от него на основание чл.190,ал.1 от ГПК ведомости за изплатена рента,като в депозирана по делото писмена молба,вх.рег.№ 432/06.02.2019г.е обосновал отказа си да представи тези документи с твърдението,че те съдържали търговска тайна,която има опасност да бъде разкрита,а това да има унищожителни последици за ответното дружество.Предпоставките,при които страната може да откаже представяне на документи по реда на чл.190,ал.1 от ГПК,са изрично и изчерпателно регламентирани в чл.191 от ГПК,като в случая те не са налице по отношение на ЕООД  „С.-1“.Твърденията за наличието на търговска тайна са несъстоятелни и не намират опора в сочените от ответника в писмената му молба,вх.рег.№ 432/06.02.2019г. правни норми.Законодателят е създал нужните процесуални способи за защита на информацията,С.ала достъпна при или по  повод осъществяване на дейността по изготвянето на експертни заключения.Съгласно чл.6,ал.3 от т Наредба № 2/29.06.2015г.за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица,вещото лице има право да иска от юридически лица и граждани материали,необходими за изготвяне на експертизата и те са длъжни да му осигурят достъп до тези материали и да му оказват необходимото съдействие за изготвяне на експертизата,а съгласно чл.33 от посочената Наредба,вещото лице е длъжно да не разпространява информация за обстоятелствата,фактите и документите,която му е С.ала известна в хода на извършване на експертизата.При това положение,не може да става въпрос за нарушение на чл.35,ал.2 от ЗЗК,на ЗЗЛД,на чл.52 от ТЗ,нито на Директива   (ЕС)2016/943.След като е налице неоснователно неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл.190,ал.1 от ГПК да представи намиращи се у него относими за спора документи,правилно първоинС.ционният съд е  приложил нормата на чл.161 от ГПК,като е приел,че непредставянето на изисканите  счетоводни документи е възпрепятствало изготвянето на пълно заключение по назначената СИЕ,поради което е доказано твърдението на ищеца,че действителният размер на дължимото му от ответника арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. за земеделските земи,предмет на сключения между страните по делото аренден договор,възлиза на 80 лв./дка.

  Несъстоятелно е и възражението на въззивника,че първостепенният съд  решил спора,нарушавайки правото  на защита на ЕООД  „С.-1“,тъй като не взел предвид отговора и С.овището на дружеството.

  В депозирания по гр.д.№ 51382018г.писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил размера на претендираното от ищеца арендно възнаграждение като несъответстващ на полагащото се такова,без да изложи твърдения в какъв размер според него е дължимото възнаграждение,нито да представи доказателства или да  направи доказателствени искания във връзка с това твърдение.При това  положение,правилно спорът е разрешен въз основа преценката на  ангажираните от ищеца  доказателства по делото. 

  Изложеното сочи,че тезата на въззивника за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила-чл.161 ГПК,както и за поС.овяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обС.овка,е  необоснована.

  С оглед гореизложеното,решението на първоинС.ционния съд следва да бъде потвърдено.  

  При този изход на спора,въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените в  настоящото производство разноски,в размер на сумата от 1310.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.Възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на въззиваемата страна е неоснователно.Минималният размер на дължимия върху обжалваемия интерес адвокатски хонорар,определен за всеки от двата обективно съединени иска по реда чл.7,ал.2,т.1 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер,възлиза на 1310.00 лв.,колкото е договореното и заплатено на адвоката на въззиваемата страна възнаграждение за процесуално представителство както пред първата,така и пред настоящата инС.ция.

  Воден от горното,Д.кият окръжен съд

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/08.03.2019г. по гр.д.№ 513/2018г.по описа на Районен съд,гр.Г.Т..

 ОСЪЖДА ЕООД „С.-1“,ЕИК 124601811,със седалище и адрес на управление:с.В.,община Г.Т.,ул.“ Втора“ № 2,представлявано от управителя Стоян Рачев Стоянов,да заплати на Е.С.Р.,ЕГН:**********,***,сумата от 1310.00 лв./хиляда триста и десет лева/,представляваща сторени по настоящото дело съдебни разноски-заплатено адвокатско възнаграждение.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.