Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Г.Т.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

             Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на 28.02.2019г.  , в състав:

 

Председател: Росен Стоянов

 

          В присъствието на секретаря Р. С., разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 00012 по описа на Районен съд – Г.Т.  за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

         

Съдебното производство е образувано по жалба от Н. А., в качеството му на главен архитект на Община – Г.Т., със служебен адрес: гр. Г.Т., ул. „В. А.“ № 5, чрез адв. С. от ДАК,  срещу наказателно постановление № Д-6-СИР – 30/20.12.2018 г. на Началника на РДНСК Североизточен район, с което на основание чл. 239 ал. I т. 2 и чл. 222 ал. I т. 15 от ЗУТ, е наложено  административно наказание  „имуществена санкция”  в размер на  2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на  чл. 221 ал. IV ЗУТ във вр. с чл. 232 ал. V т. 5 от ЗУТ.

 

Жалбата е по реда на чл.59, ал. І от ЗАНН, подадена е законоустановения срок и е процесуално допустима. 

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е  неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна като такова, издадено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят – Н. А., редовно призован, не се явява,  представлява се от адв. С. от ДАК. Процесуалният представител поддържа подадената жалба и изложените в нея доводи, като моли за отмяната на процесното НП.

Въззиваемата страна Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Д. при Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район се представлява от старши юрисконсулт З. Й.. Излага се  становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита, че не са нарушени материалните и процесуалните норми при съставяне на АУАН и процесното НП, както и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Извършено е нарушение от жалбоподателя и издаденото НП следва да бъде потвърдено, тъй като е законосъобразно.

 

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът отчете следната фактическа обстановка:

На жалбоподателят - арх. Н. А. е съставен АУАН № Д – 6 от 03.07.2018г. за това, че в качеството му на длъжностно лице не е изпълнил разпореждания, дадени му с писмо изх.№ ГТ-58-067 от 25.04.2018г. на началника на РО НСК – Д. при РДНСК – Североизточен район, да извърши проверка на място, във връзка с изясняване на фактическата обстановка, описана в подадената от г-жа Я. Д. В. жалба за извършено незаконно строителство на строеж „Надстройка на един етаж над пристройка от допълващото застрояване на страничната регулационна граница“, намиращ се в УПИ XIV – 1814, кв. 46, по плана на гр. Г.Т.. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП.

Жалбата е била подадена до кмета на Община Г.Т. с вх. № ГТ – 58-00-062/ 15.01.2018г. В нея се твърди, че без наличие на нейно съгласие е извършено незаконно надстрояване над част от съществуващ гараж и стопанска постройка, на границата на двата имота. За съответното действие жалбоподателката е входирала жалба до Кмета на Община Г.Т. на 04.12.2017г., но се твърди, че действия до този момент не са предприети.

С писмо изх. № ГТ-58-00017/ 26.01.2018г. до кмета на Община Г.Т. е изискано извършване на проверка и предприемане на законосъобразни действия. С отговор, материализиран в писмо вх. № ГТ-58-141/ 07.02.2018г., кмета на Община Г.Т. уведомява РО НСК-Д., че г-жа В. е уведомена за предприети действия.

От жалбоподателката е изпратена молба до РО НСК – Д. с вх. № ГТ – 58-00-142/07.02.2018г., в която се иска спазване на разпоредбата на чл. 223 от ЗУТ и представяне на изискуемите строителни книжа за съответното надстрояване

С писмо на Началника на РО НСК- Д. при РДНСК – Североизточен район с изх. № ГТ-58-00-028/ 19.02.2018 до кмета на Община Г.Т. и до главен архитект на същата е изискано предприемане на действия по уточняване на времето на изпълнение на надстрояването и изясняване на наличието на строителни книжа. РО НСК- Д. е уведомен с писмо вх. № ГТ-58-00-218/ 02.03.2018г. на Кмета на Община Г.Т. за наличие на строителни книжа, необходими за изпълнение на гараж и стопанска постройка в имота след 1989г.

С писмо на Началника на РО НСК – Д. изх. № ГТ-58-00047/ 25.03.208г., от кмета на общината и от главния архитект са изискани строителни книжа за съответното надстрояване над гаража и стопанската постройка с цел уточняване на времето на строителството им.

В отговор, главният архитект на Община Г.Т. е изпратил писмо с вх.№ ГТ – 58-00-357/ 10.04.2018г. с приложени протокол от извършена проверка, копие извадка от действащ регулационен план и копие извадка от кадастрален план по програма „ФАР“ от 1997г. В констативния протокол не се установяват факти за незаконно строителство в имота.

С писмо изх. № ГТ-58-00-067/ 25.04.2018г., на Началника на РО НСК – Д., адресирано до кмета на Общината и до главния архитект, се иска извършване на проверка на място и по документи, като успоредно с това се иска вземане на писмено становище за приложимостта на § 16 или § 127 от ЗИД на ЗУТ за строеж: „ Надстрояване над гараж и стопанска постройка“, намиращ се в УПИ XIV – 1814, кв. 46, по плана на Г.Т.. В разпореждането е даден конкретен срок за извършване на съответната проверка и постъпване на отговор до 15.05.2018г.

С писмо изх. № ГТ-58-00-77/10.05.2018г. на началник на РО НСК – Д., от кмета на Община Г.Т. е изискано посочване на длъжностното лице, на което е разпределена преписката. В отговор с писмо вх. № ГТ-58-00-552/18.05.2018г. е  посочен арх. Н. А..

С писмо вх. № 58-00-564/22.05.2018г., кмета на Община Г.Т. отговаря, че във връзка с жалбите за незаконен строеж в УПИ XIV – 1814, кв. 46, по плана на град Г.Т., е даден отговор и становище и на основание чл. 124 от АПК не дължи повторно произнасяне по същия проблем.

 

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 10.07.2019 г. Жалбата е подадена на 17.07.2019 г.,  в законно установения 7-дневен срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение по чл. 232, ал. V, т. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на същия гласи: "Наказва се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което: не изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи”.

Жалбоподателят, редовно призован,  не се явява в съдебно заседание, представлява се от  процесуален представител. С жалбата, а в последствие и в съдебно заседание, към съда се отправя искане да бъде отменено обжалваното НП, в подкрепа на което се излагат няколко твърдения:

На първо място жалбоподателят твърди, че в процесното наказателно постановление административнонаказващия орган е изразил неясна и порочна воля. Аргумент в тази посока е  в частност диспозитива на наказателното постановление. В своята жалба, а и в съдебно заседание неколкократно се насочва вниманието на съда към неправилно индивидуализиране на субекта, на който е наложена имуществената санкция – твърди се, че му е наложена лично, а не в качеството му на длъжностно лице и въз основа на това  не е ясно   кой субект е адресат на имуществената санкция – Главният архитект на Община Г.Т. или физическото лице – Н. А.

Съдът не споделя така изложените доводи. От диспозитива на процесното наказателно постановление е видно, че административното наказание е наложено с оглед разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. В случая процесното НП притежава всички законоустановени реквизити. Неоснователно е твърдението на жалбоподателят за порочност на материализираната воля, изразяваща се в неправилно посочване на субекта, на който се налага административно наказание. Съобразно нормата на  чл. 57 ал. I т. 4 субекта, който е наказан, е правилно индивидуализиран, а именно чрез собствено бащино и фамилно име, единен граждански номер и служебен адрес. Посочено е и неговото длъжностно качество – главен архитект на Община Г.Т., от което съдът счита, че същият е субект на задължението и следва да носи административнонаказателна отговорност за деянието си.

 В жалбата на следващо място се насочва вниманието на съда към неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 232, ал. V, т. 1 ЗУТ. Жалбоподателят посочва словесната част на АУАН, както и на издаденото НП и инкорпорираната в него фактическа обстановка, която не попада в обсега на правната норма, на която се позовава наказващия орган. В същата се съдържат „ да спре“, „да премахне“, „да възстанови“, „да поправи“, които очевидно не кореспондират с писмо от 25.04, в което се указва да се извърши проверка на място с цел изясняване на фактическа обстановка по повод подадена жалба за незаконно строителство. Твърди се, че така се нарушава правото на защита на наказаното лице.

Съдът намира, че фактите по случая не установяват от обективна и субективна страна състава на деянието по чл. 232, ал. V, т. 1 от ЗУТ вр. с чл. 221, ал. I, ал. IV от ЗУТ. Нормата предвижда налагане на наказание глоба за лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи. Фактическата обстановка, която се налична по делото и в частност   писмо изх.№ ГТ-58-067 от 25.04.2018г. на началника на РО НСК – Д. при РДНСК – Североизточен район и обективираното в него указание за извършване на проверка, с цел установяване на незаконен строеж,  не попада в обсега на нормата, на която се основава наложената имуществена санкция. Извършването на проверка в случая е  оперативно действие по установяване на обективни характеристики на съответният строеж и издаване на констативен протокол. С неизпълнението на указанието не е възможно да се обективира състава на 232 ал. V, т. 1. вр.  с чл. 221, ал. I, т. 4 от същия закон, защото по своята характеристика и особености не представлява действие или бездействие, насочено към неизпълнение на задължение за премахване, възстановяване, поправяне или спиране на незаконен строеж. Така констатираното само по себе си представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Допуснато е процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя и води до отмяна на наказателното постановление.

На следващо място се твърди, че даденото конкретно разпореждане в  процесната кореспонденция, на която се основава съставеният АУАН и НП не съставлява такова, а е по-скоро препоръка, тъй като не притежава белези на съответен разпоредителен диспозитив. Съдът не кредитира това становище. В посоченото писмо, въз основа на което са издадени съответните актове  се инкорпорират следните изрази „да изрази писмено становище“ „ да се разпореди извършване проверка“. От тях се извежда ясна разпоредителна воля на РДНСК – Д.. Макар и необективирана в заповед, предписание или нареждане, както са посочени в чл. 221 ал. IV ЗУТ същата се явява недвусмислено и конкретна насочена към задължаване на главният архитект на Община Г.Т. за извършване на посоченото действие.

Следващ довод на жалбоподателя се състои в това, че липсва компетентност на контролния орган за извършване на контролни правомощия. Посочва се, че процесният строеж,  за който се отнася жалбата на Я. В. е от пета категория, съгласно разпоредбата на чл. 137 ал. I, т.5, б. В от ЗУТ и за същата категория съгласно нормата на чл. 223 ЗУТ контролни правомощия имат само кметовете на общини и така действието попада в хипотеза на основание за нищожност по чл. 146 ал. I т. 1 АПК. Съдът счита горепосоченият довод за основателен. В уредбата на чл. 223 ЗУТ законодателят очертава контролните правомощия на кмета по отношение на строежи от четвърта, пета и шеста категория. Процесният строеж попада в пета категория.  При тълкуване на нормата на чл. 223 ЗУТ се извежда, че ДНСК не разполага  с контролни правомощия за строеж от пета категория. Видно от фактическата обстановка същият е осъществявал контролни правомощия обективирани в писма от кореспонденцията. Така установено, съдът счита действия в разрез с материалноправната норма на чл. 223 във вр. с чл. 146 ал. I  т. 1 АПК. В чл. 222 ЗУТ ал. I т. 15 е предоставено правомощие на ДНСК за налагане на предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички категории строежи, но не и да осъществяването на контролни правомощия. Те в своята съвкупност са  възложени на  кмета на общината.

За пълнота съдът допълва, че не споделя становището на жалбоподателя относно търпимостта на строеж и правомощието само на съда да го установи като такъв. В нормите на  § 127 и § 16 ЗУТ, ясно и недвусмислено се  указва кои строежи попадат в тази категория. От тук съдът счита тезата на жалбоподателят  за неоснователна и без обективна връзка с предмета на делото.

 

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал. І от ЗАНН, съдът

 

 

                                         

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № Д-6 - СИР-30/20.12.2018г., издадено от Началника на Регионална дирекция национален строителен контрол – Североизточен район,  гр. В. Със същото  на Н. И. А. с ЕГН – ********** ***, в качеството му на длъжностно лице – главен архитект на Община Г.Т., за извършено нарушение по чл. 221, ал. IV от ЗУТ, с което е осъществил състава на чл. 232, ал. V, т.1, пр. първо от ЗУТ , е наложено наказание "Глоба" в размер на 2000 лева., като неправилно и незаконосъобразно.       

                    

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14 – дневен срок от получаването му от страните.

 

                                                                          

 

Районен съдия:

                                                                                                         /Р.Стоянов /