Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Г.Т., 20.05.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

Председател: Росен Стоянов

 

 

          В присъствието на секретаря Радостина Стоянова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 39 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Г.К.А. с ЕГН – ********** ***, срещу Наказателно постановление № 18-0265-000442/14.03.2019г., издадено от Началника на Районно управление – Г.Т. при ОД на МВР – Д., с което на жалбоподателя  за извършено нарушение по чл.140, ал.І от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.ІІІ, пр.1 от ЗДвП, му е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

          В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, и като такова следва да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата, не се представлява в съдебно заседание.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно връчен, като съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта. НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. ІІІ от ЗАНН от компетентен административно-наказващ орган.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

           На 03.09.2018г. св.Г. Г. купил от И. А. бракуван с прекратена регистрация товарен автомобил „Лиаз 150261“ с цел да бъде нарязан и продаден за вторични суровини. Тъй като мястото, където бил автомобила не позволявало да се извърши тази дейност, св. Г. Г. решил да го закара от с.К., общ.Г.Т. до стопанската си база в с.Р., общ.Г.Т., като това можело да стане единствено на собствен ход. На 06.09.2018г., около 18.30ч. помолил жалбоподателя Г.А. да управлява товарния автомобил, а той го съпровождал с лекия си автомобил, при което били спрени за проверка от полицейски служители.

С акт за установяване на административно нарушение № 182/20.10.2015г. е констатирано, че:

 „На 06.09.2018г. в 18.20ч. в с.Р. по ул. „П.“ в посока с.К. е управлявал товарен автомобил „Лиаз 150261“ с номер на рама 00092490031, като при извършена проверка на около 500 метра след кметството на селото е установено, че МПС е без поставени на определените за това регистрационни табели. След извършена справка в АИС ПП е установено, че МПС е с прекратена регистрация на 12.10.2016г.“

В наказателното постановление е приета за установена посочената в АУАН фактическа обстановка, а наказващият орган квалифицирал извършеното деяние по чл. 140, ал. І от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. ІІІ, пр.1 от ЗДвП наложил „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От така установената фактическа обстановка по делото съдът приема от правна страна следното:

В хода на съдебното производство се установи по безспорен и категоричен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Лиаз 150261“ с номер на рама 00092490031 без регистрационни табели, с прекратена регистрация на 12.10.2016г.

Съдът приема за правилен и изводът на наказващия орган, който се основава на безспорни доказателства, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. І от ЗДвП, с основание за налагане на наказанието - чл. 175, ал. ІІІ, пр.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че административно-наказващият орган е направил неправилна преценка относно предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и е санкционирал А. с налагане на административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Съдът счита, че в конкретния случай е налице маловажен случай, тъй като макар формално да е извършено, в случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените отношения. Наказващият орган обаче неправилно и напълно необосновано е приел, че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не съставлява „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, без да изложи конкретни правни аргументи защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В този смисъл, съдът намира за изцяло незаконосъобразни и неправилни действията на наказващия орган, с които той, след като е приел, че е налице извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не е съобразил, че същото представлява „маловажен случай” на нарушение, тъй като съставлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, както и с оглед наличните смекчаващи обстоятелства. Жалбоподателят не е управлявал това превозно средство постоянно и или за осъществяване на някаква дейност, като безспорно се доказа, че МПС е следвало да бъде превозено за скраб.

Съгласно ТР № 1/2007 година на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В случаите, когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай съдът счита, че при преценката за това дали е налице „маловажен случай” на административното нарушение следва да се изхожда с оглед на всички обстоятелства по делото, характеризиращи деянието и субекта на нарушението - вида на нарушението, начина на неговото извършване, вида и стойността на вредните последици /ако въобще такива са настъпили/, степента на обществена опасност на деянието и самия извършител, моралната укоримост на извършеното, отражението на деянието сред обществото и в каква степен и дълбочина са засегнати регулираните от закона обществени отношения. Следва да се отбележи и това, че се касае за „формално” по своята правна природа нарушение, от което реално няма настъпил вредоносен резултат. Все в насока за ниската степен на обществена опасност на нарушението е необходимо да се съобрази, че регистрационната табела е била в съпровождащият автомобил движещ се непосредствено зад трактора, на който предстоял ремонт.

По изложените съображения, съдът приема, че процесното нарушение поради ниската степен на обществена опасност и наличните смекчаващи обстоятелства съставлява „маловажен случай” на административно нарушение и покрива изцяло признаците, посочени в разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. След като е приел обратното и е изключил приложимостта на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, наказващият орган неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, което е довело до порок на наказателното постановление.

 

Така мотивиран съдът приема, че процесното НП, като незаконосъобразно с оглед ангажираната административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 140, ал. І от ЗДвП.

Направените изводи налагат атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

 

          Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0265-000442/14.03.2019г., издадено от Началника на Районно управление – Г.Т. при ОД на МВР – Д., с което на Г.К.А. с ЕГН – ********** ***, за извършено нарушение по чл.140, ал.І от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.ІІІ, пр.1 от ЗДвП, му е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

 

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Д.ки административен съд в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                              

 

 

                                                                        Районен съдия:

                                                                                                         /Р.Стоянов /