Мотиви по  присъда № 8/13.11.2018г. по н.о.х.д.№ 10/2018г. по описа на Районен съд Г.Т..

 

          Районна прокуратура Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд Г.Т., обвинителен акт по досъдебно производство № 148/2016г. по описа на РУ – Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу С. *** Т. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 129, ал.ІІ във вр. с ал. І от НК.

В съдебно заседание представителят на ГТРП поддържа повдигнатото обвинение  и предлага  подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, за което  на подс. С. да бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от една година, при условията на чл.55 от НК

Срещу подсъдимия е предявен от  пострадалия С.С., чрез процесуалния  представител адв. С., граждански иск   за обезщетяване на нанесените му с деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 7 000 лв. и имуществени вреди в размер на сумата от 145 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането -30.06.2016г. до окончателното изплащане, ведно със сторените по делото разноски.

Пострадалият С.С. е конституиран в качеството на граждански ищец  и частен обвинител в процеса.

Подсъдимият не признава вината си, дава обяснения по повдигнатите му обвинения, като заявява, че извършил деянието неумишлено. По  същество защитникът на подс. С. пледира  за признаването му за невиновен, а гражданския иск отхвърлен, претендира за постановяване на присъда, с която същия да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението.  При условията на евентуалност защитата на подсъдимия твърди, че с поведението си подсъдимият осъществил състава на престъпление по чл.132 ал.1,т.2 от НК.

След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимият С.С. и пострадалият С.С.  се познавали отдавна, тъй като живеели в съседство, на една и съща улица в с. В., общ. Г.Т.. Подсъдимият С. бил частен земеделски производител, като в тази връзка отглеждал голям брой животни. Същият изкарвал овцете да пасат пред вратите на дворовете на самата улица, което подразнило пострадалият С.С. и поради тази причина отношенията им се влошили. На 30.06.2016г. около 22часа подс. С. и баща му – свид. М.  Ю., прибирали животните от паша, като отново минали по улицата, покрай двора на къщата на С.Х..  Между двамата и намиращият се в двора свид.Е.Х.С. /починал в хода на съдебното производство/, който е брат на пострадалото лице  възникнал конфликт по  повод преминаващите животни. Започнали да се псуват и обиждат, при което подс. С. влязъл в двора и между него и св.Е.С. започнала физическа саморазправа. С.С. бил в къщата когато чул виковете и шума от сбиването. Излязъл веднага и се опитал да разтърве биещите се, като застанал между тях, при което подс.С. му нанесъл удари с юмрук в лицето. Двамата се сборичкали и паднали на земята, след което били разделени от свид.М.Ю.. Подсъдимият и неговия баща излезли от двора на съседите си, като двете страни продължили взаимно да се обиждат. Лицето и устата на пострадалия С.С. били изцапани с кръв и когато започнал да се мие, установил че му липсва един горен зъб, поради което отишъл в ЦСМП, където му била оказана медицинска помощ.

Съгласно  заключението на назначената съдебномедицинска експертиза пострадалия С.С., получил следните увреждания: травматично избиване на първи горен резец в ляво, разкъсно контузна рана на горната устна. Травматичното избиване на първи горен резец в ляво довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Установените увреждания са резултат на силен удар с или върху твърди, тъпи предмети и би могло да се получи по време и начин, както сочат данните по делото.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

Свидетелите А.Х., С.С., А.Т. са присъствали лично на възникналия конфликт. Непосредствено са възприели  ударите на подс. С. в лицето на С., последвалото   сборичкване между двамата, кръвта по лицето на пострадалия, липсата на един от зъбите му, отвеждането на пострадалия до  ЦСМП. Показанията на тази група  свидетели са еднопосочни, взаимнодопълващи се, логично подредени.

Техните показания се потвърждават от приложената по делото съдебно медицинска експертиза, както и от приложените по досъдебното производство писмени доказателства:  медицински фиш от ЦСМП, преглед при зъболекар с медицинско направление. Поради това показанията на тази група свидетели се оценяват от съда като достоверни, независимо от родствената  им връзка с пострадалото лице.   Показанията дадени от свид. М.Ю., който е баща на подсъдимия,  са откъслечни, избирателни и установяват единствено  времето и мястото на възникналия конфликт и присъствието на  останалите свидетели.  В останалата си част показанията му противоречат на показанията на първата група свидетели и на  посочените  по делото доказателства. Поради това показанията на този свидетел следва да бъдат приети с резерви, поради близката му родствена връзка с подсъдимия и явната му заинтересованост от изхода на делото.

Оценените като достоверни  гласни доказателства на първата група свидетели  са потвърдени от заключението на вещото лице по назначената експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, които, преценени от съда както поотделно, така и в тяхната съвкупност, са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:

Не може да се приеме тезата на подсъдимия, че действал неумишлено. За да е налице тази форма на непредпазливост е необходимо деецът да е бил сигурен, че няма да настъпи вредоносен резултат.

В процесния случай подсъдимият, нанасяйки удари в жизнено важен орган- главата на пострадалия, е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е предвиждал обществено опасните последици. Не е искал, но е допускал настъпването им и въпреки това  е нанесъл удари, от които са настъпили съставомерните последици по чл.129,ал.ІІ във вр. с ал.І от НК. Безспорно е установено, че с ударите подсъдимият е целял причиняване на телесна повреда. Дори да  се приеме, че е целял нанасяне на лека телесна повреда той е допускал чрез удари в главата, че може да настъпи по-тежък резултат и въпреки наличието на тази представа не се е въздържал и е   нанесъл удари, които причинила посочения вредоносен резултат. По този начин  подсъдмият е осъществил деянието при условията на евентуален умисъл, като от  обективна страна са настъпили съставомерните обществено опасни последици.

Неоснователно е възражението на защитата, че с деянието си подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.132,ал.1,т.2 от НК. За да се приложи тази разпоредба е необходимо провокиращото поведение на  пострадалия да е предизвикало у дееца състояние на силно раздразнение. В конкретния случай, от приложеното по делото доказателства, е установено, че конфликтът е възникнал  първо между подсъдимия и братът на пострадалия.   Последният се намесил в едни по-късен етап, за да защити брат си.  Тази намеса изключва предизвикано с насилие от страна на  пострадалия силно раздразнение у подсъдимия, а се характеризира като състояние на обикновено раздразнение у подсъдимия, което е само смекчаващо неговата вина обстоятелство.   

Предвид тези обстоятелства съдът намира, че с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият С.М.С. е осъществил състава на престъплението чл. 129, ал.ІІ във вр. с ал.І от НК, тъй като на 30.06.2016г. в с.В., общ. Г.Т.,  причинил на С.Х.С. с ЕГН – **********,***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен резец в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на въведения престъпен състав. Гласните доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на процесното деяние. Показанията на  посочените свидетели, установяват по безсъмнен начин, че С. е удрял С.С. в областта на главата, причинявайки му следното увреждане: травматично избиване на първи горен резец в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – евентуален  умисъл.

Причина  за извършеното престъпление е ниското правно съзнание,   пренебрежително отношение към установения в страна правов ред, незачитане телесната неприкосновеност на личността.

Престъплението е извършено единствено при наличието на смекчаващи вината на  подсъдимия обстоятелства : чисто съдебно минало,  добри характеристични данни, ниската степен на обществена опасност на неговата личност, липсата на други висящи наказателни производства.

Предвид разпоредбата на  чл.55,ал.І,т.2б.”б” НК, съдът намира че са налице многоборойни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като предвиденото в чл.129,ал.І от  НК наказание до шест години  лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко.

 Като взе предвид тези обстоятелства  и разпоредбата на чл.42а,ал.ІІ,т.1,т.2  от НК съдът определи наказание пробация, чрез налагане на следните пробационни мерки  за срок от определения минимум : “задължителна регистрация по настоящ адрес “ за срок от шест  месеца с продължителност два пъти седмично и  “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за  срок от шест  месеца.  С оглед данните за личността на подсъдимия, минималния срок на наказанието пробация е съобразено с обстоятелството, че деянието е един изолиран случай в живота на подсъдимия.

От престъплението са причинени на пострадалото лице имуществени и  неимуществени вреди, представляващи болка и страдание, причинени вследствие на средната  телесна повреда. Относно нанесените с деянието имуществени  са приложени писмени доказателства за медицински прегледи и лечение, за което пострадалият е заплатил сумата от 145, 00 лв. Поради това в тази си част предявеният граждански иск за имуществени вреди е доказан по основание и размер.

 Паричният еквивалент за претърпените болка и страдание съдът  определи в размер на  2 000 лв., като съобразява   характера на травматичните  уврежданията. Безспорно е установено, че счупването на първи  горен резец   вляво и другите съпътстващи увреждания  в съвкупност са причинили  болка и страдание, за които е било необходимо лечение и период на възстановяване.   Счупването на зъба е обусловило трайно затруднение на дъвченето и на говора, неудобство в междуличностното общуване.  От друга страна обаче, травматичното счупване на зъба подлежи на възстановяване.   Независимо от това  самият характер на тези увреждания представлява  преживяване на неприятно усещане вследствие на физическо въздействие и продължаваща болка.  Счупването на зъба  е довело до  ограничаване  контактите  и общуването на пострадалия.

 Поради това  определената репарация в посочения размер съответства на причинените увреждания,  поради което съдът я намира за справедлива.

Заявено е искане присъденото обезщетение по гражданския иск  да се изплати ведно с лихвата от датата на увреждане, поради което върху обезщетението е присъдена законната лихва, считано от 30.06.16г. до окончателното изплащане. Основателно е искането на гражданския ищец за присъждане на сторените по делото разноски, като това искане е уважено според доказателствата по делото за адвокатско възнаграждение и съобразно уважената част на предявения граждански иск.

В останалата си част за разликата над   2 000 лв. до претендирания размер от  7 000 лв. гражданската претенция за причинени неимуществени вреди  е неоснователна.

При ангажиране на наказателната отговорност,  на подсъдимия С. е възложено  да заплати сторените по делото разноски.

 

 

                                                                Районен съдия: