М О Т И В И

 

По присъда № 4  /22.04.2019г., постановена по н.ч.х.д. № 137/2018г. по описа на Районен съд - Г.Т.

           Срещу подсъдимите Е.П.С. с ЕГН - ********** и И.П.С. с ЕГН - ********** е повдигнато обвинение от тъжителя И.К.Е. – **********, по чл. 130, ал. І във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от тъжителя.                      

Подсъдимите в първоначално дадените от тях обяснения не признават вината си, но в последствие се признават за виновни и желаят да се помирят с тъжителя, който отхвърля направеното предложение.

Защитникът на двамата подсъдими пледира за освобождаване на двамата подсъдими от наказателна отговорност и налагане на административно наказание в размер към минимума, а по отношение на предявения граждански иск, счита същият за завишен по размер.

           След като обсъди и анализира в съвкупност и поотделно събраните и приети по делото доказателства, съдът от фактическа страна установи следното:

            Подсъдимите Е.С., И.С. и тъжителя И.Е. работили в една и съща фирма. Между тъжителят и двамата братя имало постоянно неразбирателство във връзка с работата. В началото на ноември месец, през кратък период от време двамата подсъдими били освободени от работа, като за това обстоятелство те обвинили И.Е., тъй като считали че той е предложил това поради лошите отношения, в които се намирали помежду си. На 04.11.2017г. около 17.30 часа, тъжителят Е. се прибирал от работа когато на ул.“В. А.“ пред дом №12 срещнал подсъдимите Е.С. и И.С.. Между тримата възникнала кавга, в която двамата братя обвинявали Е., че е станал причина за освобождаването им от работа. Кавгата се изострила и двамата братя започнали да дърпат и удрят в областта на главата тъжителя, а той от своя страна се отбранявал. В същото време св. Д., който работил в двора си чул случващото се, видял три силуета, които се дърпат един друг на около двадесет метра от него и за да не ескалира започналата кавга прибягал до тях и ги разтървал. Понеже било вече тъмно той не възприел лицата им, а само силуети. Подсъдимите и тъжителят се разделили и тръгнали в различни посоки, но продължили с репликите един към друг. Тогава подс. Е.С. се върнал и му ударил шамар по лицето, при което Е. залитнал и паднал върху купчина дърва. Свидетелят Д. отново се намесил, при което двамата подсъдими избягали в тъмното. В резултат от нанесените удари – според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, тъжителя Е. е получил ограничени кръвонасядания на скулите и клепачите на двете очи, хематом на меки черепни обвивки в ляво слепоочно, които увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като установените увреждания не представляват увреждания на анатомичната цялост на лицето.  

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото.

Изложеното в тъжбата, обясненията дадени от двамата подсъдими, показанията на свидетелите са еднопосочни относно времето и мястото на възникване на инцидента. Съда изцяло кредитира показанията дадени от св.Д.. Същите са безпристрастни, еднопосочни, взаимодопълващи се и кореспондират със заключението на назначената съдебномедицинска експертиза. От показанията му става ясно, че ударите са нанесени единствено от подсъдимите, а тъжителят се е отбранявал, въпреки че е виждал само силуети.

От показанията на свидетелите Я.Н. и Г.С., и двамата служители на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., става ясно, че те са отговорили на сигнала подаден от тъжителя до органите на реда. Двамата са свидетели на състоянието на И.Е. непосредствено след инцидента. Двамата твърдят, че не си спомнят да е имало видими наранявания, като Г.С. е категоричен, че ако е имало такива щял да запомни. Съдът изцяло кредитира показанията им като безпристрастни, взаимодопълващи и логично подредени

Друга група са показанията дадени от свидетелите Б.Г., В. Г. и Д. Н. Всички те са настоящи или бивши работници във фирмата, в която са работили подсъдимите и в която работи тъжителя. Тези свидетели не са преки очевидци на възникналия конфликт. Показанията им следва да бъдат кредитирани относно факти свързани с причинените увреждания, както и причинения стрес и дискомфорт в работната среда в следствие на нанесените увреждания. Показанията на всички свидетели от тази група са еднопосочни, че е нямало промяна в поведението на И.Е. на работното му място след случилото се. Също така е нямало и промяна в отношението на останалите колеги към него. Единствено свидетелят Д.Н.в показанията си излага, че си спомня, че около едното око е било посиняло и леко подуто.

Съдът не се ползва от показанията на св. Д. С., която живее на съпружески начала с тъжителя Е.. Предвид близката им връзка ги намира за предубедени и поддържащи изцяло обвинителната теза на тъжителя.

При анализ на всички събрани доказателства съдът не намери такива които да сочат, че двамата подсъдими са се сговорили предварително за извършване на процесното деяние.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

От обективна страна подсъдимите Е.С. и И.С. на 04.11.2017г. в гр. Г.Т., в съучастие помежду си като съизвършители причинили на И.К.Е. от гр. Г.Т., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето – кръвонасядания на скулите и клепачите на двете очи, хематом на меки черепни обвивки в ляво слепоочно, ограничени кръвонасядания на двете очи, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като ги е оправдал досежно осъществяване на деянието след предварителен сговор.

От субективна страна двамата подсъдими при извършване на деянието са действали при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.

По този начин подсъдимите Е.С. и И.С. от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на чл.130, ал.І във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред, в частност телесната неприкосновеност на личността.

Подсъдимият Е.П.С. е роден на ***г*** Т., обл. Д.,**********. Видно от доказателствата приложени в кориците по делото, че срещу него няма образувани други наказателни производства. Същият е добри характеристични данни.

Подсъдимият И.П.С. е роден на ***г*** Т., обл. Д.,*******. Видно от доказателствата приложени в кориците по делото, че срещу него няма образувани други наказателни производства. Същият е добри характеристични данни.

Приетото от съда за извършено престъпление от подсъдимите Е.С. и И.С., са наказуеми по наказателния закон с лишаване от свобода за срок, по - малък от три години или пробация. Подсъдимите не са осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, с деянията не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането па по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Налице са предпоставките по чл. 78а от НК по отношение на двамата подсъдими и не са налице забранителните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК.

От обективна страна на деянията по чл. 130, ал. І от НК разкриват относително ниска степен на обществена опасност за този род деяния, тъй като дейците са извършили за първи път такова деяние и същите са неосъждани. Двамата подсъдими са с добри характеристични данни и са се признали за виновни.

С оглед на изложеното, съдът е освободил подсъдимите Е.С. и И.С. от наказателна отговорност и им наложил административни наказания за деянията, осъществяващи съставите на престъпления по чл. 130. ал. І, във вр. с чл. 20, ал. ІІ от НК, при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в закона, а именно глоба от 1000 лв. за всеки от подсъдимите.

Така определеното наказание за извършените престъпления по чл.130, ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ от НК ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие върху осъдените към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него и ще отнеме възможността на всеки един от тях да извърши и други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По отношение на предявения граждански иск съдът счита същия за основателен с оглед извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая стоят установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимите, които едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението за което Е.С. и И.С. са предадени на съд. Според съда от доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на нанесени телесни повреди на частния тъжител, поради съображения изложени по-горе и съответно съдът приема наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимите, с които на тъжителя да са причинени неимуществени вреди. За да присъди обезщетение в размер на 400 /четиристотин/ лева ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до пълното изплащане на дължимата сума, платимо солидарно от подсъдимите, съдът отчете нанесените телесни увреждания на пострадалия, срокът за възстановяване от тях, причинените болки и страдания, както и обстоятелствата, че няма данни за усложнения, няма доказателства за проведено лечение, няма доказателства тъжителя да е бил подложен на значителни по сила и продължителни болки и страдания, както и не са отразени съществени остатъчни болестни явления, а възстановяването на пострадалия се е случило сравнително бързо.

За да не уважи изцяло предявения граждански иск в размер на 4000 лева съдът отчита обстоятелството, че претенциите са многократно завишени от страна на тъжителя. Все пак не се събраха доказателства за странични последици, които да са довели и до някакви психически травми и до нарушения в общуването с околните и социалния живот на тъжителя, а точно обратното – не е нарушена по никакъв начин комуникацията му с околните, както и социалния му живот.

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на защитата на подсъдимите и на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на тъжителят направените от него по делото разноски за адвокатски възнаграждения, експертиза и държавна такса за завеждане на делото в общ размер на 1272 /хиляда двеста седемдесет и два/ лева.

На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, изчислена въз основа на уважената част от предявения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                Районен съдия:

                                                                                / Р. С. /