Мотиви към Решение №  43   /25.10.2018г. по н.а.х.д. № 196 по описа на Районен съд град Г.Т. за 2018г.

 

На 13.07.2018г. Районна прокуратура – Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., постановление за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК по досъдебно производство № 56/2017г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР – Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция против С.Г.С. с ЕГН - **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.І от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че С.Г.С.,***, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с дървен кол в областта на главата и тялото, причинил на В.С.М. *** Т., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето неопасно за живота/разкъсно контузна рана на меки черепни обвивки и кръвонасядане по гръдния кош/.

В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. Г.Т. не се представлява.

С.Г.С. се явява лично, представлява се от адв. Т.Г. ***. По същество не се признава, излагат се доводи за липса на престъпление, поради което делото следва да се прекрати.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства – гласни и писмени, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2017г., около 21.00 часа, в центъра на с. К., общ.Г.Т., обл.Д., пред магазина се била събрала група младежи, а именно свидетелите В.С.М., С.А.А., Т.С.М., С.А.А., И.Й.И., И.С.А., С.И.С., Й.А.С.. Всички стояли на пейката пред магазина, а С.А. стоял на парапета на стъпалата водещи до магазина. Докато си говорили видели по улицата към тях да се приближават двама души. Единият светел с лазерно фенерче и ги осветявал. Започнал да свети в очите на св. С.А., който извикал на мъжа с лазера да спре да свети в очите им. Тогава приближаващия му отвърнал „Кой се прави на мъж…“. Тогава стоящите пред магазина разпознали св. А.С., който светел и св. Г.Й., който вървял до него. Когато стигнали до групата младежи, св.А.С. отишъл при св. С.А. и го хванал за врата отзад с ръка, като започнал да го души и да се мъчи да го събори от парапета. Всички мислели, че се шегуват, но двамата продължили и дърпането прераснало в свада. Останалите се намесили и разтървали двамата биещи се, при което св. А.С. се ядосал и започнал да удря всеки, който се оказал в близост до него. Свидетелят В.М. попитал защо го удря, а  А.С. отговорил: - „Ще те удрям и тебе и всичките“, след което избягал надолу по улицата. Заканил се на всички, че ще видят сега какво ще стане и как седем души ще бият един. С него си тръгнал и св. Г.Й..

Свидетелят А.С. се обадил по телефона на брат си С.С., като му казал, че са го били в центъра на селото. Като чул това С.С. без да се съобразява с нищо и никого решил да отиде да ги набие, като за целта взел дървена сопа сложил я в автомобила си и веднага тръгнал към център на селото където са се били събрали младежите. В това време непосредствено преди да пристигне брат му, св. А.С. се върнал и отново предизвикал сбиване със св.С.А.. С.С. спрял автомобила си в близост до младежите, извадил дървената сопа , която предварително си приготвил и се отправил към групата младежи. Вървейки към тях с висок заплашителен тон викал: – „Ей сега ви ебах майката“ и „Аз сега ще ви кажа как се бие“.  Пред него се изпречил пострадалия В.М., който до този момент по никакъв начин не бил влизал в конфликт със св. А.С.. С дървената сопа го ударил силно по главата, като от удара дървото се счупило, М. залитнал и приклекнал. С.С. продължил ди му нанася удари по тялото и краката с другата половина от счупената сопа, която останала в ръцете му. М. първоначално не разбрал какво се случва, но за да се защити взел другата половина от счупеното дърво и започнал да удря с него по нападателя си. При него веднага отишъл св. С.С. и видял, че главата му обилно кърви. Лицето му се обляло с кръв. Намесили се останалите, като свидетелят Т.М., чийто брат бил пострадалия, се обърнал към обвиняемия с думите „Спокойно, бате Стояне, това е брат ми“ и застанал между двамата. Част от свидетелите дръпнали С.С. настрани и боят бил преустановен, а той, заедно с брат си си тръгнал. Свидетелят В.М. ***, Спешно отделение.

Според заключението на назначената съдебно медицинска експертиза В.М. е получил: – „разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на главата, хирургически обработена, кръвонасядане на лявата странични повърхност на гръдния кош, които увреждания са били получени по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар с или върху такъв предмет. Уврежданията са в различни области на тялото и по различни плоскости, и са резултат на две отделни травматични въздействия. Морфологията им съответства да са възникнали при описаните в материалите по делото обстоятелства, а именно при удари с дървен кол по главата и гръдния кош, нанесени до 24 часа преди прегледа. В своята съвкупността посочените травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и от приложените и приобщени на основание чл.283 от НПК към материалите по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира обясненията на С.Г.С. и неговият брат – св. А.С., като ги счита за предубедени, противоречащи на всички останали гласни доказателства и обслужващи защитната теза на С.С..

За да установи изложената фактическа обстановка съдът се ползва от показанията на свидетелите В.М., Г.Й., С.А., Т.М., С.А., И.И., И.А., С.С., Й.С., всички разпитани пред съдия на досъдебното производство и приети дадените от тях показания по реда на чл.281 от НПК със съгласието на обвиняемия С. и неговия защитник. Показанията на изброените свидетели са безпристрастни, взаимнодопълващи се, логично подредени, поради което съдът ги кредитира изцяло.

За да е налице фактическия състав на чл.131 ал.І, т.1 и т.12 вр. чл.130 ал.І от НК, следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека телесна повреда; същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия състав на посоченото престъпление от общ характер. В случая са налице всички изброени предпоставки.

Безспорно свидетелят В.М. е претърпял увреждане имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.І от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилна област на главата, хирургически обработена, кръвонасядане на лявата странични повърхност на гръдния кош, които увреждания са били получени по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар с или върху такъв предмет.

Налице са категорични доказателства доказващи по безспорен начин телесните увреждания да са причинени при пряк умисъл от С.С.. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай се доказа безспорно, че С. е нанесъл телесните повреди, като е съзнавал, че извършват акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетеля М., и че употребява сила, като за това се е приготвил предварително в сравнително спокойна обстановка, като се е снабдил с дървена сопа за улеснение извършването на плануваното от него деяние. От разбора на събраните доказателства може по категоричен начин да се изложи твърдение, че М. е извършил действие явно съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото, както и че е насочил всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат.

Доказан е и квалифициращият престъпното деяние признак „хулигански подбуди“. С. е погазил брутално установените в обществото стандарти на нормално човешко общуване и е демонстрирал, че игнорира етичните норми за разрешаване на конфликтни ситуации посредством диалог и изслушване позицията на другата страна. При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив, тъй като мотивът на подсъдимия не е да увреди пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателството върху него. Такъв личен мотив категорично липсва и в случая, тъй като С. и пострадалият са се познавали отпреди това, като живеещи в едно населено място, но не са имали някакви предхождащи деянието контакти. Отсъстват доказателства за вражда между обвиняемия и пострадалия, за чувство на омраза и неприязън между тях. Не са събрани категорични доказателства и за предшестващо провокативно поведение конкретно на пострадалия, насочено пряко и непосредствено към обвиняемия. Направената от свидетеля С.А. забележка към свидетеля А.С. да не свети в очите, по естеството си не представлява нито провокация, нито действие, което да доведе до възбуждане на лична неприязън, още по-малко у С., който дори не е присъствал на мястото на инцидента. Достатъчно да обоснове хулиганските подбуди на С. е обстоятелството, че същият е нанесъл побой над пострадалия, съвсем неочаквано, без той да е участвал в нито една част от конфликта между свидетелите от групата на пострадалия и свидетеля А.С.. Според съдебната практика смисъла на квалификацията "хулигански подбуди", е именно, че едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е извършено по мотиви изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. Относно наличието на квалифициращия признак телесната повреда да е причинена по хулигански подбуди, този мотив е намерил изражение в проявеното от С. явно неуважение към обществото, демонстрирано чрез естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното от него. В конкретния случай С. е нападнал свидетелят В.М., като го е ударил с дървен кол неочаквано, на публично място, в центъра на населеното място, без да бъде провокиран или предизвикан от свидетеля М.. Това е станало в присъствието на множество свидетели. Така С. е изразил грубо незачитане правата и спокойствието не само към свидетелите, намиращи се на мястото на конфликта, но и към пострадалия В.М., показвайки му с действията си, че желае да накърни телесната му неприкосновеност.

Действително, извършеното от С. деяние е било насочено преди всичко пряко срещу телесната неприкосновеност на пострадалия В.М., но едновременно с това обвиняемият е демонстрирал и едно явно неуважение към обществото и незачитане на общоприетите норми на поведение. Същият е съзнавал, че се намира на обществено място и действията му се възприемат от множество хора, но въпреки това е започнал да се саморазправя с пострадалия, без да се съобразява не само с неговите интереси, но и с интересите на всички присъстващи. Поведението на С. се отличава с характерната за този вид престъпни прояви бруталност, като освен телесната неприкосновеност и интегритет на пострадалия, е довело до съществено нарушаване нормите на нравствеността и обществения морал. С констатираните действия обвиняемият е изразил, както пренебрежението си към чуждата личност и достойнство, така и явното си неуважение към обществото и възприетите в него порядки и правила за поведение.

С оглед на  така установената фактическа обстановка  съдът приема, че с деянието си от обективна и субективна страна С. е  осъществил наказателния състав чл.131, ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.І от НК, тъй като на 24.07.2017г. в с. Кардам, общ.Г.Т., обл. Добрич, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с дървен кол в областта на главата и тялото, причинил на В.С.М. *** Тошево, лека телесна повреда – разкъсно контузна рана на меки черепни обвивки и кръвонасядане по гръдния кош, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съдът не споделя становището, че в случая следва да се приложи института „реторсия“. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. Този институт е приложим само с предвидените от закона четири случая - по чл. 130, ал. І, чл. 130, ал. ІІ, чл. 146 и по чл. 148, ал. І, т. 1 от НК. Цялостната характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда. В настоящият случай за осъщественото деяние по чл.131, ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.І от НК, института „реторсия“ е неприложим.

От субективна страна С. при извършване на деянието е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред.

         С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице кумулативно материалноправните предпоставки на чл. 78а от НК, а именно:

         1.Извършителят на престъплението да е пълнолетен.

         2.За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, или друго по-леко, когато е умишлено.

         3.Деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл. VIII, раздел  IV от НК.

         4.Причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.

         Извършеното престъпно деяние от С.Г.С. е от общ характер и  съгласно чл.131, ал.І, т.12 във вр. с чл. 130, ал.І от НК от НК, законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Към момента на извършване на деянието, С. не е осъждан. Към момента липсват данни за други водени срещу него досъдебни производства. С оглед на фактическата обстановка и събраните доказателства, в резултат на извършване на престъпното деяние не са настъпили имуществени вреди.

         С оглед на горното са налице императивните изисквания на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на С.С. и налагане на административно наказание „Глоба” . 

         При определяне на наказанието „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, съдът взе предвид смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно:

         Смекчаващи отговорността обстоятелства са добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на други водени досъдебни производства.

         Не се констатираха отегчаващи отговорността обстоятелства.

         Съдът намира, че административното наказание „Глоба“ следва да се определи в размер от 1000 /хиляда/ лева, като при определяне на размера на административното наказание взе предвид данните по делото.  Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, или  утежняване на   положението на дееца.

         Съдът намира, че с налагане на административно наказание в размер към минималния предвиден от закона биха се постигнали  целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, а именно да поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително  и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.

         С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната правов ред.

        

         Водим от горното съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

Съдия:

          / Р. С. /