Мотиви към Решение №     /06.02.2019г. по н.а.х.д. № 1 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2019г.

 

На 15.01.2019г. Районна прокуратура – Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по досъдебно производство № 1/2019г.  по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу С.С.М. с ЕГН - **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.345, ал.ІІ от НК.

В диспозитивната част на постановлението е посочено, че С.С.М. с ЕГН – **********, на 03.01.2019г. в гр. Г.Т., по ул. „Я.“ в посока с. Л., общ. Г.Т., управлявал моторно превозно средство „Ф. М.“ с peг. № ***, нерегистрирано по надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 25.09.2018г. на осн. Чл.143, ал.ХV от ЗДвП - престъпление по чл. 345, ал. ІІ от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - Г.Т. не се представлява.

С.С.М. не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Д.Н. ***.

С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.

По същество се пледира за налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния размер предвиден в закона. Признават се всички факти и обстоятелства установени на досъдебното производство. Изразява се претенция да не се провеждат разпити и да не се събират нови доказателства.

         Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

         С.М. *** Т., заедно със семейството си. Бил е правоспособен (издадено му е свидетелство за управление на моторно превозно средство № *** на 12.04.2017 г. от категории „М“ и „В“) водач на МПС. В края на 2018г. си купил лек автомобил „Ф. М.“ peг.№ *** за 1000 лева от човек, който не бил собственик на колата. Продавачът обяснил на М., че трябва да намери собственика Т. И. Ж. и да прехвърли собствеността на автомобила на свое име. С.М. не прехвърлил собствеността, съответно не пререгистрирал автомобила, въпреки, че изрично му казали да направи това. Предвид факта, че имал малък талон за автомобила, а освен това същия бил с табели с регистрационни номера, М. управлявал автомобила така, без да го регистрира на свое име.

На 03.01.2019г., заедно със свой познат от селото - свидетеля А. Д., М. пътувал с автомобила си по ул. „Я.“ в гр. Г.Т., където се бил разположил полицейски патрул от РУ - Г.Т. при ОД на МВР – Д.. Свидетелите К. и Е.спрели за проверка автомобила, управляван от М. и установили, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача М. бил съставен АУАН № 0638986. Серия Д от 03.01.2019 г. за нарушение на чл. 140 ал. І пр. 1 от ЗДвП.

                   Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите К. и Е., дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

          При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият С.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал.ІІ от НК. Същият на 03.01.2019г. в гр. Г.Т., по ул. „Я.“ в посока с. Л., общ. Г.Т., управлявал моторно превозно средство „Ф. М.“ с peг. № ***, нерегистрирано по надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 25.09.2018г. на основание чл.143, ал.ХV от ЗДвП.

         Съгласно чл. 140 ал. ІІ от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, предвижда в своя чл. 3, ал. І, в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса, моторните превозните средства да се регистрират.

         Проверка в системите на МВР е показала, че регистрацията на лекия автомобил „Ф. М.“ peг. № ***, е била прекратена на основание чл. 143, ал. ХV от ЗДвП на 25.09.2018г. Съгласно чл. 140 ал. І от ЗДП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 143 от същия закон пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

         В конкретния случай обвиняемият е закупил превозното средство, но е отложил регистрирането му по надлежния ред. Имал е възможност да предприеме действия по регистрацията, но не е сторил това, поради което следва да се приеме, че е управлявал процесното превозно средство, без да е изпълнил задължението си да го регистрира по надлежния ред.

         От субективна страна, обвиняемият  е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че превозното средство не е регистрирано, че поради това обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки това го е привел в движение и управлявал от закупуването му до спирането от полицейските служители.

         В конкретния случай, не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия С.С.М., разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което то е непрестъпно, съгл. чл. 9 ал.ІІ от НК. Касае се за формално престъпление, при  което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика осъществяването на признаците  на престъплението от обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и обществените нагласи са особено чувствителни към недисциплинирани водачи, поради което обвиняемият е следвало да прояви повече усърдие при изпълнение на задълженията си като водач и да не „забрави“ да регистрира МПС- то си по надлежния ред, още повече, че е имал достатъчно време за това след закупуването му.  Хипотезата на чл. 9 ал.ІІ от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са налагали управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал друга възможност, освен да го използва. Също така незнанието на обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително съгласно древната максима „Ignoratio juris neminem excusat“ /незнанието на закона не е извинително/. Данните за личността на обвиняемия в случая могат да послужат като добра основа за определяне на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но не и да декриминализират проявата му.

         За престъплението по чл. 345, ал. ІІ от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лв. Обвиняемият реабилитиран предвид разпоредбите на чл. 88а от НК и не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това, съдът приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.345 ал. ІІ от НК. На същият наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000лв. до 5000лв. Съдът определи размера на административното наказание - 1000.00 лв., т.е. минималният.  Наказание с такъв размер е  справедлив и достатъчен за осъществяване целите за персонална и генерална превенция.

         Изводът на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца. Обвиняемият, извършил престъплението е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, изразява критичност. Посоченото разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността.  Поради изложеното, съдът намери, че за извършеното от обвиняемия престъпление следва да му бъде определено административно наказание глоба в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв.

         С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната правов ред.

        

        

 

Водим от горното съдът постанови решението си.

 

 

Съдия:

        / Р. Стоянов /