Мотиви към присъда № 7  /19.06.2019г. по н.о.х.д. № 49 по описа на Районен съд- гр. Г.Т. за 2019г.

 

 

           

            На 15.04.2019г. Районна прокуратура – Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 14/2019г. по описа на РУ - Г.Т., при ОД на МВР – Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция против  И.Ф. *** с ЕГН – **********, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. ІV във вр. с ал.І, във вр. с чл. 28, ал.І от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че за периода от 15.12.2015г. до 28.02.2019г. в с.Рогозина, общ.Г.Т., обл. Д., при условията на повторност, след като е бил осъден с Решение № 17/28.02.2012г. по гражданско дело № 00446/2011г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 22.03.2012г. да издържа свой низходящ – А.И. Р., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 38.00 на брой, с което се е натрупало задължение в размер на 3850.00(три хиляди осемстотин и петдесет)лева.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Г.Т., поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като се наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, в размер към абсолютния минимум.

Защитникът на подсъдимият - адв.Д. ***, в съдебно заседание релевира факти основаващи искането и за налагане на минимално като размер наказание на подсъдимият.

            След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимият И.Ф. Р., с Решение № 17/28.02.2012г. по гр.дело № 00446/2011г. на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 22.03.2012г. е бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на 100 лева на непълнолетното си дете А.И. Р., родена на ***г. чрез нейната майка и законен представител С.А.А..

След влизането в сила на съдебното решение до 14.12.2015г. подс. Р. не платил нито една месечна вноска за издръжката на детето, поради което с Присъда № 16/13.09.2016г. по н.о.х.д № 00207/2016г. на Районен съд – Г.Т., в сила от 29.09.2016г. бил осъден на шест месеца пробация за извършено престъпление по чл.183, ал.І от НК. От 15.12.2015г. до 28.02.2019г., въпреки воденото наказателно производство и влязлата в сила присъда, подс. Р. продължил да неизпълнява месечното си задължение за издръжка на детето.

Според заключението по назначената съдебно-икономическата експертиза към 28.02.2019г. Р. дължал 38.0 месечни вноски в размер на 3850.00 лева за издръжка на детето са А.И. Р..

По молба на С.А.А. в СИС при Районен съд – Г.Т., било образувано изпълнително дело № 20163220400012/2016г. с длъжник подс.Р.. От материалите по делото става ясно, че въпреки предприетите изпълнителни действия, последният не е извършил плащане на вноски по присъдените издръжки. Това обяснявал с липсата на постоянни трудови доходи и друго имущество, като непредприел абсолютно никакви мерки или действия за осигуряване плащането на издръжката.

 

            Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа направените самопризнания на подсъдимият. Гласните доказателства кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, както и от служебно приложените от съда доказателства, които доказателства, преценени от съда съобразно изложените съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, обосновават решението на съда по следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:

            Подсъдимият И.Ф. Р. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. ІV във вр. с ал.І, във вр. с чл. 28, ал.І от НК, тъй като за периода от 15.12.2015г. до 28.02.2019г. в с.Р., общ.Г.Т., обл. Д., при условията на повторност, след като е била осъден с Решение № 17/28.02.2012г. по гражданско дело № 00446/2011г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 22.03.2012г. да издържа свой низходящ – А.И. Р., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 38.00 на брой, с което се е натрупало задължение в размер на 3850.00(три хиляди осемстотин и петдесет)лева.

            Съгласно чл.82 ал.І от Семейния кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент за противното от чл.82, ал. от СК/.  Това означава, че за времето  от 15.12.2015г. до 28.02.2019г. подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на родител, от  които не може да бъде освободен, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил нито една от дължимите ежемесечни издръжки за детето си, като през цялото това време за всичките негови потребности се е грижела майка му – св.А.. Задължението на родителя за издръжка на низходящи е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна отговорност.

              За да е съставомерно едно деяние по чл.183 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от  дължащото алиментните задължения лице.  Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.

           Субект на престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият Р. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Следва не на последно място да се отбележи , че деянието е извършено при условията на повторност. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел от една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имал воля да заплати задължението си, което безпротиворечиво се установи по-горе.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.І от НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “лишаване от свобода” до една година или  с “пробация”. Следователно разпоредбата на чл.183, ал.І от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.ІV, ако деянието по ал.І е извършено повторно наказанието е до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание

Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По  тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, от  показанията на свидетелте дадени в съдебното производство, както и от писмените доказателства събрани на досъдебното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал  по реда на чл.283 от НПК, се установява, че подсъдимият Р. за периода от 15.12.2015г. до 28.02.2019г. в с.Рогозина, общ.Г.Т., обл. Д., при условията на повторност, след като е бил осъден с Решение № 17/28.02.2012г. по гражданско дело № 00446/2011г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 22.03.2012г. да издържа свой низходящ – А.И. Р., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 38.00 на брой, с което се е натрупало задължение в размер на 3850.00(три хиляди осемстотин и петдесет)лева.

От субективна страна деянията са извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по чл.183, ал.ІV от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, бил е вече осъждан за такова деяние, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Осъзнавал е факта на влязлото в сила Решение № 17/28.02.2012г. по гражданско дело № 00446/2011г. по описа на Районен съд – Г.Т., влязло в сила на 22.03.2012г., както и произтичащото от  него задължение за изплащане на издръжка, съзнавал е, че вече е бил осъден за неизпълнение на това решение на съда, но въпреки това не е престирал това свое задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.ІІІ от НК  деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. Съдът намери, че не са налице предпоставки за приложение на тази хипотеза. С чл.183 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете.

Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението.

           Причините и условията, способствали за извършване на престъплението, са ниското правно съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по силата на съдебното решение свои задължения.

             При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се касае за престъпление извършено при условията на повторност. На следващо място, като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед на неплащане на нито една от дължимите вноски.  Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало и липса на данни за водени срещу подсъдимият наказателни производства, добри характеристични данни.

В случая предвид тежестта на деянието – извършено при условията на повторност, висок обществен интерес, увеличаване на извършване на престъпления от този тип, са предпоставки за съда, за неприлагане разпоредбите на чл. 55 от НК. За да определи конкретното наказание на подсъдимия съдът се съобрази не само с това, но и със степента на обществена опасност на извършеното деяние, данните за личността му. Съдът взе предвид готовността на подсъдимият за плащане на дължимите суми за издръжка, като представи доказателства, че вече е започнал да изплаща.

Балансът между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да наложи наказание при условията на  чл.54 от НК, а именно три месеца „лишаване от свобода”.  На основание чл.66, ал.І от НК съдът отложи  изтърпяване на наложеното наказание с три години изпитателен срок, както и наказание „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез публикация в местния печат.

Така определеното по вид и размер наказание, съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по чл.36 от НК.

На основание чл. 189 от НПК подсъдимият И.Ф. Р. е осъден да заплати сторените по делото разноски – 117.60лева/сто и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР - Д. и  40лева/четиридесет лева/ по сметка на Районен съд - Г.Т..

 

 

                        Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                     Съдия:

                                                                                                /Р. Стоянов/