Р Е Ш Е Н И Е № 16

гр.Д., 06.03.2019г.

Д.ки  окръжен  съд,   наказателно  отделение,  в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав с председател  А. Каменски, членове М. Хараламбиева и К.Алид,

при участието на прокурор Златко Тодоров и съд-секретар А.Никова,

разгледа в.н.о.х.д. №408/2018г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски 

Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по жалби на защитника на подсъдимия С.М.С. и повереника на гражданския ищец и частен обвинител С.С. срещу присъда №8/13.11.2018г. по н.о.х.д.№10/2018г. на РС-гр.Г.Т..

С поднадзорната присъда С.М.С. е признат за виновен в това, че на 30.06.2016г. в с.В., общ.Г.Т., причинил на С.Х.С. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен резец в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.1, във в-ка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК на подсъдимия е наложена пробация с мерки задължителна регистрация по настоящ адрес-с периодичност два пъти седмично, както и и задължителни периодични срещи с пробационен служител-двете-за срок от по шест месеца.

На основание чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на С.Х.С. сумата от 2000лв., като  обезщетение за нанесени неимуществени вреди, както и сумата от 145лв, представляваща  обезщетение за нанесени имуществени вреди. Главниците са присъдени ведно със законната лихва от 30.06.2016г. Неимуществената претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана в останалата част-за разликата до предявения размер от 7000лв. На С. са възложени ДТ върху уважените искове,  направените в хода на процеса разходи, както и сторени от С. разноски по делото в размер на 842,85лв.

Депозираната от защитата жалба е бланкетна. Формално се оспорват законосъобразността и обосноваността на атакувания акт. В съдебно заседание се навеждат доводи за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, в частност-такива, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. Претендира се за отмяна на присъдата и признаване на С. за невиновен в извършването на вмененото му престъпление, респективно-за отхвърляне на уважените гражданскоправни претенции, алтернативно-за преквалифициране на извършеното деяние като такова по чл.132, ал.1, т.2 от НК.

С депозираната от името на частния обвинител и граждански ищец жалба се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, несъответност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и за нарушение на материалния закон в частта на присъдените разноски. Повереникът пледира за изменение на първоинстанционния акт посредством завишаване срока на наложените пробационни мерки, уважаване на неимуществената претенция до първоначално предявения размер, както и за признаване на деловодни разходи в размер на 2950лв. и допълнителен хонорар от въззивното производство.

Представителят на ОП-гр.Д. пледира за отхвърляне на двете жалби като неоснователни и недоказани, респективно-за потвърждаване на атакуваната присъда.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, както и становищата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.314 от НПК настоящият състав извърши цялостна проверка на поднадзорния акт и преюдициалните процесуални действия. Съгласно приложените към атакувания акт мотиви, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Към 2016г. С.С. живеел на семейни начала с А.Т. в дома на майка си С.С. ***.Тошево, заедно с племенника си А.Х. и брат си-Е.С., починал в хода на процеса. Техни съседи на същата улица били С.С. и баща му М.Ю..

На 30.06.2016г. около 22:00 часа подсъдимият и баща му превеждали стадото си по улицата пред дома на С.С.. Късното преминаване на животните довело до пререкания между С.С. и Е.С.. Подсъдимият влязъл в чуждия двор и нападнал физически брата на С. пред А.Х. и С.С.. Пострадалият вечерял със съпругата си,   когато дочул виковете и излязъл от дома си. Опитал да разтърве биещите се, но С. се нахвърлил и върху него, нанасяйки му удар с юмрук в лицето, при което избил един от зъбите му-първи горен резец в ляво, като причинил и разкъсно-контузна рана на горната устна.

Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. След внимателен и обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност районният съд правилно е кредитирал изцяло показанията на пострадалото лице и на неговото семейство-майката С.С., съпругата А.Т. и племенника А.Х.. Без да пропуска родствените отношения и неминуемата заинтересованост на очевидците първостепенният съд е констатирал, че се касае за еднопосочни, взаимно допълващи се и логически издържани показания, които изцяло съответстват на представената медицинска документация и заключението по назначената експертиза досежно вида на претърпените травми и евентуалния механизъм на причиняването им. В противовес са разгледани обясненията на подсъдимия и показанията на неговия баща. Освен явната преднамереност и липсата на елементарна житейска логика въпросните защитни тези противоречат не само на показанията на пострадалия и неговите близки, но и съществено се разминават една с друга. На тази основа обосновано и правилно първата инстанция е отхвърлила като недостоверни въпросните версии, поради което възраженията на защитата в тази насока са напълно неоснователни.

Досежно приложението на материалния закон-квалифицирайки извършеното като престъпление по чл.129, ал.1 от НК районният съд е изложил подробни и аргументирани доводи относно обективната и субективна съставомерност на извършеното, обстоятелствата, изключващи възможността за прилагането на по-леко наказуемия състав по чл.132, ал.1, т.2 от НК, както и очевидната неприложимост на института на неизбежната отбрана във формата по чл.12, ал.4 от НК. Изтъкнатите в тази връзка фактически констатации и правни изводи изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което повторното им възпроизвеждане е напълно безпредметно. В случая не е налице твърдяното от защитата неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, поради което и в тази си част жалбата на подсъдимия е неоснователна.

По отношение постановените санкции и претенцията на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието:

Производството по н.о.х.д.№10/2018г. на РС-гр.Г.Т. е второ по ред. С присъда №18/11.10.2017г. по н.о.х.д.№125/2017г.  РС-гр.Г.Т. е признал С.М.С. за виновен в извършването на процесното престъпление, като на основание чл.129, ал., и чл.55, ал.1 от НК е наложил на подсъдимия наказание пробация с мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично  и и задължителни периодични срещи с пробационен служител-двете за срок от по шест месеца, както и включване в програма за обществено въздействие за срок от една година. С решение №1/15.01.2018г. по в.н.о.х.д.№416/2017г. ОС-гр.Д. е отменил изцяло присъдата единствено и само по жалба на подсъдимия и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание-процесното н.о.х.д.№10/2018г. на РС-гр.Г.Т.. С това е задействана и забраната за „reformatio in pejus”-за влошаване положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото в първата инстанция след връщането му от въззивния съд, в т.ч. за налагане на по-тежко наказание. Именно поради това претенциите на частното обвинение се явяват недопустими. От друга страна, изтъкнатите от първостепенния съд многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в съчетание с изтеклия от извършване на посегателството значителен период от време, съставляват достатъчно основание за допуснатото редуциране на третата по-лека пробационна мярка, наложена при предходното разглеждане на делото.

По отношение на присъдените обезщетения и претенциите на гражданския ищец за увеличаване размера на репарацията за неимуществени вреди:

При първото разглеждане на процесното обвинение по  н.о.х.д.№125/2017г. на РС-гр.Г.Т., с протоколно определение от 05.06.2017г. първата инстанция е отказала да допусне за съвместно разглеждане предявените от С.С. срещу С.С. граждански искове за сумата от 7000лв., представляваща претендирано  обезщетение за нанесени неимуществени вреди, както и за сумата от 145лв, като  обезщетение за имуществени щети, ведно със законната лихва от 30.06.2016г. Пострадалият е бил конституиран единствено в качеството на частен обвинител. Същият не е обжалвал присъда №18/11.10.2017г. по н.о.х.д.№125/2017г.  на РС-гр.Г.Т. дори в частта на отказа да бъде конституиран в качеството на граждански ищец. Допускайки за съвместно разглеждане при повторното разглеждане на делото предявените от С.С. искове районният съд е допуснал грубо нарушение на закона/в този смисъл Р.№266/16.05.1977г. по н.д.№190/1977г., ІІ н.о. на ВС, Р.№450/22.10.1980г. по н.д.№370/1980г., І н.о. на ВС, Р.№543/03.12.2008г. на ВКС по н.д.№455/2008г., І н.о., НК, Р. от 20.03.2007г. на ВКС по н.д.№631/2006г., НК, І н.о., Р№650/24.12.1985г. по н.д.№664/1985г., ВС и др./. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.314 от НПК и независимо от липса на съответна жалба в тази насока, поднадзорната присъда подлежи на безусловна отмяна в гражданско-осъдителната част, а производството по предявените граждански искове-на прекратяване.

Досежно прилагане разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК и претенциите на жалбоподателя С.:

Присъждайки на пострадалия деловодни разноски в размер на 842,85лв. първоинстанционният съд формално е обосновал решението си с „доказателствата по делото за адвокатско възнаграждение и съобразно уважената част на предявения граждански иск“. Този подход е изцяло незаконосъобразен и необоснован. От една страна само разноските на С. при предходното разглеждане на делото по н.о.х.д.№125/2017г. на РС-гр.Г.Т. са възлизали на 1050лв., включващи първоначален хонорар по ДПЗС и възнаграждение за явяване в съдебно заседание по чл.14 от Наредба №1/2014г. на Висш адвокатски съвет. На същото правно и фактическо основание се претендират 600лв. за хонорари на повереника по в.н.о.х.д.№416/2017г. ОС-гр.Д., както и 1300лв. по н.о.х.д.№10/2018г. на РС-гр.Г.Т.. При условие, че се касае за един и същ частен обвинител, подвеждане под наказателна отговорност по едно и също обвинение, а търсените разноски не са разграничавани по процесуално качество, първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и да присъди на С. цялата претендирана сума от 2950лв., чието разходване е доказано с представените ДПЗС. Към тази сума, независимо от неоснователността на собствената му жалба следва да се добави и 800лв. хонорар на повереника пред въззивната инстанция, сезирана и с жалба на подсъдимия.

Воден от изложените констатации и съображения, на основание чл.337от НПК настоящият състав

Р  Е  Ш  И:

Потвърждава присъда №8/13.11.2018г. по н.о.х.д.№10/2018г. на РС-гр.Г.Т. в частта, с която С.М.С. е признат за виновен в това, че на 30.06.2016г. в с.В., общ.Г.Т., причинил на С.Х.С. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен резец в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.1, във в-ка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК на подсъдимия е наложена пробация с мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност-два пъти седмично, както и и задължителни периодични срещи с пробационен служител-двете-за срок от по шест месеца.

Отменя присъдата в частта, с която и на основание чл.45, във в-ка с чл.52 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на С.Х.С. сумата от 2000лв., като  обезщетение за нанесени неимуществени вреди, както и сумата от 145лв, представляваща  обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва за всяка от главниците считано от 30.06.2016г. Прекратява производството по гражданските искове.

Отменя присъдата в частта, с която С.М.С. е осъден да заплати 80лв. държавна такса върху гражданскоправните претенции.

Изменя присъдата в частта на присъдените на частния обвинител деловодни разноски, като на основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда С.М.С. да заплати на С.Х.С. хонорарите на упълномощения в процеса повереник, възлизащи на три хиляди седемстотин и петдесет лева.

Потвърждава присъдата досежно останалите присъдени разноски.

Решението е окончателно.

 

 

Председател: ………                      Членове:  ...……..                         ……….