Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

20

 

град Добрич, 20.03.2019 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година,  в  състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

                                        КАЛИПТЕН АЛИД

                         

при участието на секретар Анжела Никова и в присъствието на прокурор Златко Тодоров, като изслуша докладваното от съдия К.Алид в.а.н.д. № 410 по  описа  за 2018г. на Добрички окръжен съд, за да се произнесе,  взе  предвид  следното:

 

С решение № 43 от 25.10.2018г., постановено по а.н.д. № 196 по описа за  2018г., Районен  съд – град Г.Т. признал обвиняемия С.Г.С., ЕГН  ********** за виновен в това, че на 24.07.2017г. в с.Кардам, общ.Г.Т., обл.Добрич, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с дървен кол в областта на главата и тялото, причинил на В.С.М. *** Тошево, лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки и кръвонасядане по гръдния кош, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота . В тази връзка на основание чл.131, ал.1, т.12 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК и чл.78, ал.1 от НК му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Със същото решение районният съд е възложил на обвиняемия да заплати сторените по делото разноски.

Настоящото производство е образувано по жалба срещу постановеното  решение от обвиняемия чрез неговия процесуален представител с искане за отмяна на първоинстанционния акт като незаконосъобразен и неправилен, и постановяване на решение, с което да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието.  Липсва депозиран протест от Районна прокуратура – Г.Т. срещу поднадзорния съдебен акт.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата с наведените в нея съображения за отмяна на решението поради недоказаност на обвинителната теза. Алтернативно прави искане за приложение на института на реторсията, тъй като не е налице квалифициращият елемент „по хулигански подбуди“.

Обвиняемият в съдебно заседание заявява, че не се счита за виновен и пледира да бъде оправдан.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата се явява неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

Добричкият  окръжен съд, след като прецени правилността на решението  и  доводите на страните, в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на обжалвания акт и връщане на делото в предходна процесуална фаза, поради което депозираната жалба следва да бъде разгледана по същество.

След собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, съставът на въззивната инстанция намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, която по същество се свежда до следното:

На 24.07.2017г., около 21.00 часа, в центъра на с.Кардам, общ.Г.Т., обл.Добрич, пред магазин „Минимаркет“ се била събрала група младежи - свидетелите В.С.М., С.А.А., Т.С.М., С.А.А., И.Й.И., И.С.А., С.И.С. и Й.А.С.. Докато си говорили, видели по улицата към тях да се приближават двама души. Единият светел с лазерно фенерче и ги осветявал. Подразнен от това, свидетелят С.А. му извикал да спре да свети в очите им. Тогава стоящите пред магазина разпознали, че всъщност свидетелят А.С. ги осветявал, а свидетелят Г.Й. го придружавал. Когато стигнали до групата младежи, свидетелят А.С., задавайки реторичния въпрос „Кой се прави на мъж?“, се отправил към свидетеля С.А. и го хванал за врата отзад с ръка, като започнал да го души, и да се мъчи да го събори от парапета. Всички мислели, че се шегуват, но дърпането прераснало в размяна на удари помежду им. След като видели това, останалите се намесили и разтървали двамата биещи се. Тогава свидетелят А.С. се ядосал и започнал да удря всеки, който се оказвал в близост до него, включително и свидетеля В.М., като отдалечавайки се от тях, им се заканил, че „Ще видят сега какво ще стане и как седем души ще бият един!“. С него си тръгнал и свидетелят Г.Й..

Непосредствено след инцидента, свидетелят А.С. се обадил по телефона на брат си С.С., като му казал, че са го били в центъра на селото.

Без да се съобразява с нищо и никого, последният решил да отиде да се саморазправя с момчетата, като за целта взел дървена сопа и я сложил в автомобила си. Събирайки смелост, че брат му „ще се притече на помощ“, свидетелят А.С. се върнал до магазина и отново предизвикал сбиване със свидетеля С.А.. През това време С.С. пристигнал автомобила си и спрял в близост до младежите. Извадил дървената сопа и с висок заплашителен тон извикал: „Ей сега ви ебах майката.Аз сега ще ви кажа как се бие“.  Пред него се изпречил пострадалият В.М., който до този момент по никакъв начин не бил влизал в конфликт със свидетеля А.С., а само е разтървавал биещите се. С дървената сопа обвиняемият го ударил силно по главата. М. залитнал и приклекнал, а дървото се счупило. С.С. продължил ди му нанася удари по тялото с другата половина от счупената сопа, която останала в ръцете му. Пострадалият първоначално не разбрал какво се случва, но за да се защити, взел другата половина от счупеното дърво и започнал да удря с него по нападателя си. Намесили се останалите, като свидетелят Т.М., чийто брат бил пострадалият, се обърнал към обвиняемия с думите „Спокойно, бате Стояне, това е брат ми“ и застанал между двамата. След като боят бил преустановен, обвиняемият и брат му си тръгнали, а свидетелят В.М. ***, Спешно отделение, тъй като главата му била окървавена.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза В.М. е имал следните увреждания: разкъсно-контузна рана в дясната теменнотилна област на главата, хирургически обработена, кръвонасядане на лявата странична повърхност на гръдния кош. Експертът е уточнил, че травмите са били получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети чрез удар с или върху такъв предмет, в различни области на тялото и по различни плоскости, като са резултат на две отделни травматични въздействия и морфологията им съответства да са възникнали при описаните в материалите по делото обстоятелства, а именно при удари с дървен кол по главата и гръдния кош, нанесени до 24 часа преди прегледа. В заключение специалистът добавя, че в своята съвкупност посочените травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В хода на досъдебното производство обвиняемият С.Г.С. е представил медицинско удостоверение № 679/2017г., издадено на 25.07.2017г. от съдебен лекар Д.Ганчев в МБАЛ“Св.Анна – Варна“ АД. Видно от същото е, че при освидетелстването на лицето са били констатирани следните увреждания: травматичен оток и кръвонасядане в дясна теменна област, кръвонасядане в областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош и контузия на пояса, които са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Тези фактически положения по същество са идентични с приетите за установени от първостепенния съд, който е направил преценка на тези доказателства, спазвайки всички правила, визирани в нормите на НПК. Настоящият съдебен състав приема фактическите констатации, направени от Районен съд – Г.Т., защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, с детайлен анализ на всеки от доказателствените източници. Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите – очевидци – Г.Й., С.А., Т.М., С.А., И.И., И.А., С.С., Й.С., вкл. и показанията на пострадалия В.М., а не обясненията на обвиняемия, които като средство за защита изцяло противостоят на повдигнатото обвинение и заедно с показанията на неговия брат – свидетеля А.С., са с изолиран характер . Съдът е кредитирал тази група гласни доказателства като достоверни с оглед обстоятелството, че очевидно същите корелират с експертното заключение и са еднопосочни, взаимнодопълващи се и вътрешно непротиворечиви помежду си по същество(наличието на известни различия е по-скоро резултат от субективното интерпретиране на фактите и в значителна степен снижава вероятността от предварително уговаряне на позиция в процеса).

Въз  основа  на  събраните  доказателства,  Окръжният  съд намира, че направените фактически изводи са правилни, като с основание първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че деянието е извършено от обвиняемия. При решаването на делото този съд очевидно е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните специфики на доказателствения процес, като е достигнал до единственото в случая заключение, че оказалите се достъпни и надлежно събрани и проверени доказателства мотивират осъждането му.

Правилна е и преценката, че гневното състояние на обвиняемия не е било провокирано в процесния случай от конкретни действия на пострадалия, а напротив – било е проява на явно незачитане на обществения ред, с целен резултат – саморазправа. Следователно, С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Иначе казано, обвиняемият е извършил деянието с пряк умисъл, както правилно е счел районният съд.

Поради изложените съображения, правната оценка на така приетото за установено поведение на С.Г.С., налага извод за осъществен от него престъпен състав на чл.131, ал.1, т.12 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК: На 24.07.2017г. в с.Кардам, общ.Г.Т., обл.Добрич, по хулигански подбуди причинил на В.С.М. *** Тошево лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки и кръвонасядане по гръдния кош, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В конкретния случай липсват предпоставки да се приеме, че личният мотив за извършване на деянието изключва хулиганските подбуди, именно защото действията на дееца са непристойни, извършени са публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към другите граждани. Ето защо е неприложим и институтът на реторсията.

Въззивният състав споделя също изводите, до които е достигнал и районният съд, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, обосноваващи освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за престъплението, в чието извършване С. е признат за виновен се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години; обвиняемият не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност; липсват нанесени имуществени вред, подлежащи на репариране, като не е налице никоя от ограничителните хипотези по чл.78а, ал.7 от НК.

Следва да бъдат споделени съображенията на районния съд при преценката за конкретния размер на административното наказание, което е било наложено на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция цени чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на образувани други наказателни производства срещу него, наличието на позитивни за личността характеристични данни и доброто му процесуално поведение. При въззивната проверка на постановеното решение също не бяха констатирани отегчаващи отговорността на автора на деянието обстоятелства. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че определеният от районния съд минимален размер на административното наказание „глоба”, а именно 1000.00 /хиляда/ лева е съобразен с обществената опасност на деянието и на дееца, както и с имуществения му статус, поради което не подлежи на преразглеждане.

Воден  от  изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционното решение, Окръжен съд – град Добрич на основание чл.338 от НПК

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 43 от 25.10.2019г. по АНД № 196/2018г. по описа на Районен съд – град Г.Т..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/